Българските жилища са два пъти по-неотоплени и пренаселени от средното за ЕС
Жилищните условия в България остават значително по-неблагоприятни в сравнение със средното за Европейския съюз.

Данните на Евростат за 2024 г. показват, че 19% от българите не могат да поддържат домовете си адекватно топли. Това е почти два пъти над средното равнище за ЕС от 9%.
КЛЮЧОВИ ЧИСЛА
- Два пъти по-голям е делът на неадекватно отоплените жилища в България(19%) в сравнение с ЕС(9%)
- Два пъти по-голям е делът на пренаселениете жилища в България(34%) в сравнение с ЕС(17%)
- Делът на пренаселените жилища в България е намалял значително от 2010 г., когато е бил над 47%
СТУДЕНО И ТЯСНО
Смущаващи са разликите между България и някои страни като Финландия. Във Финландия едва 3% от жилищата са неадекватно отоплени, въпреки че около една трета от територията на страната попада в Полярния кръг, а средната годишна темепратура е с около 8 градуса по-ниска от тази в България (по данни на Световната банка).
Проблемът с жилищата в България не се ограничава само до отоплението. Над една трета от българите (34%) живеят в пренаселени жилища, което е два пъти над средното за ЕС от 17%.
Това поставя страната на трето място по степен на пренаселеност след Румъния (41%) и Латвия (39%). За контраст, Кипър, Малта и Нидерландия регистрират едва 2–5% от населението в пренаселени домове.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
Евростат дефинира едно жилище като пренаселено, когато в него няма достатъчно стаи според броя и възрастовия състав на живеещите. Стандартът изисква домакинството да разполага с отделна обща стая(всекидневна), както и с отделни стаи за всяка двойка, възрастен и деца под 17 години, ако са от различен пол.
Според тази дефиниция четиричленно семейство с две деца – момче и момиче – населяващи тристаен апартамент бисе считало за живеещо в пренаселено жилище.
Когато жилището се класифицира като пренаселено, това се свързва с ограничено лично пространство, по-малко комфорт и по-често влошени условия на живот.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Тези данни показват, че значителна част от българските домакинства живеят в жилища, които едновременно са трудни за отопление и претъпкани, което пряко се отразява върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието на семействата.
Евростат не посочва какви са причините за тези статистически данни в България. Възможните обяснения включват ниска енергийна ефективност на жилищата, високи разходи за отопление, ограничена жилищна площ и икономически трудности за обновяване на имотите.
