Поредна атака срещу 10-процентния данък
Няма дискусия за бюджета и за икономическата политика в по-общ план, която да пропуска темата за облагането на доходите. Да припомним, че от 2008 г. всеки лев доход на физическите лица се облага с 10%, което прави данъка „пропорционален“, макар много от противниците на този модел да използват натовареното с негативно значение понятие „плосък“. За пореден път експертите на Международния валутен фонд предлагат въвеждането на прогресивен данък върху доходите. Този път от МВФ даже предлагат прогнозна симулация – готова „сметка“, която да подкрепи аргументите в тази посока. Това, изглежда, е част от битката за „сърцата и разума“ на граждани, бизнес и политици и цели да направи промяната привлекателна и желана.
На първо място – спорът умишлено се позиционира на оста „равен – прогресивен“ с идеята да се внуши, че става въпрос за уж справедливо разпределение на тежестта, богатите да плащат повече от бедните. Но прогресия означава просто различни данъчни ставки, не казва какъв е техният размер – например няколко ставки от 1 до 10 процента също е прогресия. Само че същинският дебат е за ниско или високо облагане, с други думи – всички идеи за премахване на плоския данък са всъщност кампания за повишаване на данъка. И наистина, разгледаният сценарий от МВФ за три ставки – 10, 14 и 20 процента – и необлагаем минимум. А обещанието е – по-малки неравенства и повече приходи в бюджета, за което експертите дават някаква количествена прогноза в доклада си.
Тук не е мястото да се оспорва представената сметка, и не само защото не разполагаме с детайлните данни и допускания, ползвани от МВФ, а и защото не се съмняваме по принцип в техните умения да смятат. Но е важно всеки да разбере до какво неминуемо ще доведе подобна контрареформа.
Да започнем от бедността и неравенството. Доколко необлагаемият минимум ще помогне на бедните да са по-малко бедни? На теория звучи прекрасно, но в действителност бедните в България са в най-голяма степен хора без доходи изобщо, или са пенсионери, а както знаем, пенсиите не се облагат така или иначе. Въвеждането на необлагаем минимум няма да увеличи разполагаемия доход на безработните, на неактивните, на пенсионерите, на хората с тежки увреждания, които получават единствено социални трансфери, на домакинствата с много деца – а това е в огромен дял съвкупността на хората в тежка бедност.
И след това идва трудната за решаване задача – как хем да има необлагаем минимум, хем да се увеличат общите приходи в бюджета. Ако се въведе необлагаем минимум около минималната заплата след удръжката на осигуровките, това означава намаляване на постъпленията от подоходен данък с около 1,2 милиарда евро. А идеята на МВФ е да се повишат общите приходи от данъка с около 1% от БВП, или с още 1,2 млрд. евро. От това следва, че данъчната тежест върху доходите над 6000 евро на година трябва значително да се вдигне, за да се постигне търсеният ефект. Ако ставките ще са 14 и 20 процента, те ще трябва да се приложат за доход много близо над необлагаемия праг. Ако пък целта е хората със средни доходи да се облагат с 10 или максимум 14 процента, тогава трябва да се въведе много по-висока ставка за доходи над средната заплата.
И така, да обобщим – все някое от целите и условията няма да бъде изпълнено. В нито един случай не се решава проблемът с бедността, тъй като огромен дял от хората в бедност в България и сега не плащат подоходен данък. Във варианта, в който няма да има увеличение на бюджетните приходи, може леко да се преразпредели тежестта. При него е възможно да има запазване на почти същото облагане на средните доходи и пределна ставка от 20% за доходите над тази стойност. Ако обаче се търси чувствително увеличение на постъпленията от данъка, неизбежно ще се случи едно от следните: в единия случай необлагаемият минимум ще е наистина нисък, т.е. без осезаем ефект за работещите с ниски заплати, в другия с поне 20% ще започнат да се облагат доходи малко над минималната заплата, или пък ще трябва да се въведе значително по-висока ставка (35-40%) за доходи около или над средната заплата.
Следователно така мярката или няма да има бюджетен ефект, което поставя под въпрос защо се прави и дали социалните програми не са по-разумен метод за подкрепа на хората с най-ниски доходи, или ще обложи значително по-тежко средната класа. С което се върнахме към началото – говори се за прогресивен вместо пропорционален данък, но действителната цел е просто да се вдигне данъчната тежест.
