Докладна теория за инфлацията
Напоследък в българския дебат по въпросите с влизането на страната в еврозоната се появи и показва признаци на процъфтяване нова теория за инфлацията. Според нея инфлацията се причинява от положителен доклад на Европейската комисия за изпълнение на критериите за членство в еврозоната. По тази причина за краткост и удобство тази теория може да бъде наречена „докладна теория за инфлацията“.
Някому твърдението, че според тази теория нечий доклад е единствената причина за инфлацията, може да се стори пресилено, но начинът, по който тя бива пропагандирана в общественото пространство, не оставя място за подобни съмнения. Ако теорията беше, че докладът е само един от много други фактори, причиняващи инфлация, тя щеше изрично да го споменава поне от време на време. И съответно щеше да се старае да покаже поне някакви убедителни аргументи, че дадено повишаване на годишната инфлация не се дължи на другите възможни фактори и докладът остава като най-сериозно, ако не единствено, обяснение. Пропагандата на тази теория не го прави. Тя единствено показва, по крайно избирателен начин, графики на страни с явна корелация между публикуване на положителен конвергентен доклад от Европейската комисия и завишени (спрямо еврозоната) нива на годишна инфлация, без изобщо да навлиза в подробности дали тези завишени нива не е възможно да се дължат и на други причини.
Но дори този много специфичен поглед към теоретичните основи на инфлацията да бъде припознат за целите на информативен спор за валиден, той пак не може да бъде еднозначен. Както много други неща в действителното стопанство на една страна, положителен конвергентен доклад на Европейската комисия може да има едновременно разнопосочни ефекти върху ценовите процеси. И ефектът към по-бързо повишаване на цените да се окаже балансиран от други ефекти, работещи в обратната посока.
Например, ако за целите на спора се признае правото на положителен конвергентен доклад да причини завишени инфлационни очаквания и добре познатите и изучени ефекти на закръглянето, то случващото се в България през лятото на 2025 г. съвсем ясно и недвусмислено има и друга страна, т.е. показва и друг ефект. И той е ефектът на рязък спад на общата сума пари в брой, която домакинства и фирми избират да държат в себе си.
Само за около четирите месеца след публикуването на доклада този спад е повече от десет процента и е безпрецедентен, откак съществуват месечни данни по паричния отчет. Спад в сумата на, както са известни, „парите в брой извън банките“ означава много сериозен натиск надолу както върху темповете на нарастване на паричната база, така и върху темповете на нарастване на паричния агрегат М1, оттам и на общата парична маса. По-конкретно, парите в брой извън банките са намалели с над два милиарда лева след публикуването на доклада и спадът продължава, паричната база – с над милиард и половина, а тесните и широките пари значително са намалили темповете си на нарастване. Тези промени се причиняват именно от положителния конвергентен доклад, защото той е единствената съществуваща причина за рязкото намаляване на желанието на небанковата публика да държи левове в брой с оглед бъдещото превалутиране.
Известни са немалко икономически теории, според които именно темпът на нарастване на паричната маса е основната дългосрочна причина за ценовата инфлация. Ако в тези теории има изобщо нещо вярно, то положителният конвергентен доклад, освен хипотетичните положителни краткосрочни ефекти върху темпа на нарастване на цените в България, със сигурност ще има и добре установени в теорията отрицателни дългосрочни ефекти върху същия този темп. Кой от двата ефекта ще се окаже по-голям – краткосрочно и дългосрочно – е много интересен разговор. Но, ако ще е полезен за обществото, разговорът не може да си позволи да пренебрегва едните ефекти за сметка на другите.
