Бюджет 2026 във вариант 1.1
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Малко преди полунощ в петък, 5 декември, се появи вторият вариант на бюджета за 2026 г., публикуван на страницата на Министерство на финансите. Той идва точно месец и два дни след публикувания първи бюджет за следващата година, изпълнени с множество критики от почти всички заинтересовани страни, масови протести за оттеглянето му, както и искания да оставка на правителството.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В този вариант вече няма вдигане на осигурителната тежест за следващата година, няма двойно повишение на данък дивидент и въвеждане на специализиран софтуер за управление на продажбите в търговския обекти (СУПТО).
- В дългосрочната програма обаче е предвидено вдигане на осигурителните вноски с 1 процентен пункт през 2027 г. и с 2 процентни пункта през 2028 г.
- В бюджета за следващата година се замразява автоматичния механизъм за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, но той остава за след това.
- Предвижда се всички доходи в публичния сектор да бъдат увеличени с 10% през 2026 г.
- Заложено е и разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, както и разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск.
- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620.20 евро.
- Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2300 евро, за 2027 г. на 2505 евро и за 2028 г. на 2659 евро.
- Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7.020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3.165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3.855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Най-проблемните моменти от предходния вариант на бюджета за следващата година, които доведоха до критики са отпаднали, но реално той не е много по-различен по отношение на заложените параметри.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП е дефицит от 3% от БВП през 2026 г., 2.8% от БВП през 2027 г. и 2.4% от БВП през 2028 г. “Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки”, посочват от МФ.
Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП за 2026 г. е 50.402 млрд. евро, а общите разходи е предвидено да бъдат 54.052 млрд. евро. За 2027 г. 2028 г. са заложени приходи от 51.547 млрд. евро и 54.746 млрд. евро, а разходите са съответно 55.091 млрд. евро 58.007 млн. евро.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2.4 млрд. евро.
Макроикономическите показатели са според есенната прогноза, изготвена от МФ, и предвиждат растежът на икономиката да достигне до 2.7% през 2026 г. За периода 2027-2028 г. се очаква растежа на БВП да бъде в рамките на 2.5-2.4%. Предвижданата средногодишна инфлация за 2026 г. е 3.5%, с очаквания за забавяне до 2.9% през 2027 г. и до 2.5% през 2028 г.
Една от препоръките на Фискалния съвет, свързана с първия вариант на бюджета бе за намаляване на персонала в секторите, където работодател е държавата. Сега в новия вариант е заложено, че в периода 2026-2028 г. “Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода.
ДЪЛГЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА НАРАСТВА
Това, което още тревожи и в новия бюджет е продължаващото нарастване на държавния дълг. Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37.6 млрд. евро. Новият държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, не може да надвишава 9.94 млрд. евро, в това число заем в размер до 3.262 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“. Допълнително за целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации, може да се поема и държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината. За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да емитира и държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
Предвижда се държавният дълг да достигне съответно до 43.5 млрд. евро (34.2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36.6% от БВП) през 2028 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Още в неделя надзорният съвет на НОИ одобри бюджета на общественото осигуряване. Очаква се в началото на тази седмица Бюджет 2026 да бъде внесен в парламента, да се гледа в бюджетна комисия, а до края на седмицата да бъде предложен за приемане на първо четене.
В петък обаче в парламента бе внесен и вот на недоверие към кабинета, и се предвижда той да бъде обсъждан в сряда.
