Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В новия вариант на Бюджет 2026 липсват достатъчно мерки в разходната част. Има риск за ръста на икономиката, ако ключови инвестиции отпаднат за сметка на други. Остава неясен и ангажиментът за премахване на автоматичните механизми за формиране на заплатите в публичния сектор. Консенсусът в тристранката е добър знак за бюджетната процедура, но той не гарантира консенсус с площада.
Това посочват в свой анализ от Института за пазарна икономика.
Правителството публикува новият вариант на Бюджет 2026, чието обсъждане предстои днес в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В този вариант вече няма вдигане на осигурителната тежест за следващата година, няма двойно повишение на данък дивидент и въвеждане на специализиран софтуер за управление на продажбите в търговския обекти (СУПТО). В дългосрочната програма обаче е предвидено вдигане на осигурителните вноски с 1 процентен пункт през 2027 г. и с 2 процентни пункта през 2028 г. “Той на практика изпълнява основните (бюджетни) искания на площада – да не се вдига осигурителната тежест, да не се вдига данък дивидент, да отпадне СУПТО, както и някои екстравагантни идеи като концесията на тотото”, посочват от ИПИ.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7.020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3.165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3.855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
“Въпреки тези промени рисковете пред бюджета остават. Липсват достатъчно мерки в разходната част, която беше предвидена в рекорден размер. Ако просто механично се свият инвестициите, това може и да върже някаква рамка на касова основа, но ако проектите текат, разходите просто ще се пренесат в следващия бюджет. Ако пък важни и нужни инвестиции отпаднат или се отложат – например свързани с транспортна инфраструктура – това ще е за сметка на дългосрочния потенциал за растеж на икономиката”, става ясно от позицията на ИПИ.
В бюджета за следващата година се замразява автоматичния механизъм за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, но той остава за след това. Според Института за пазарна икономика едновременно с това се предлага хоризонтално увеличение на заплатите на всички в публичния сектор с 10%, което в крайна сметка ще тежи на фискалното салдо – при очакван реален ръст на икономиката от 2.7% и инфлация от 3.5%, благоразумното действие е нарастването на разходите за персонал да не надхвърля тези темпове, т.е. лимитът на увеличението трябва да е 5-6 процента. Остава да “виси” и въпросът с нуждата от реорганизация и намаление на числеността в публичния сектор.
Заложено е и разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, както и разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620.20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2300 евро, за 2027 г. на 2505 евро и за 2028 г. на 2659 евро.
“Големият въпрос е дали този (нов) бюджет изобщо ще бъде приет. Енергията на площада далеч надхвърли темата за бюджета и предстои да видим каква ще бъде реакцията на хората след корекциите във фискалната рамка на държавата. Консенсусът в тристранката е добър знак за бюджетната процедура, но той не гарантира консенсус с площада. Малкото време до края на годината и нажежената атмосфера около парламента може да се окажат непреодолима преграда и за новия “възможен“ бюджет”, посочват икономистите от ИПИ.
