Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
„Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“ и „Администрация и управление“ са четирите направления с най-голям брой студенти в България през 2025 г., показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища. Данните обаче разкриват силен контраст: най-масовите специалности невинаги водят до най-висока реализация и доходи, а здравните и технологичните направления остават най-перспективните на пазара на труда.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Най-много студенти се обучават в: „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773).
- Най-високи доходи над 4700 лв. получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“.
- Най-ниска безработица под 1% има при „Медицина“, „Фармация“ и „Дентална медицина“.
- Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите: „Военно дело“, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (25%).
- Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията – „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).
- Забележим е ръстът на чуждестранните студенти – вече близо 9% от всички.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Може да се очаква, че броят на студентите ще продължи леко да расте до 2028 г., но тенденцията в търсените направления ясно се запазва – медицина, ИТ и сигурност остават най-перспективните“, каза в интервю за БТА Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института „Отворено общество“.
НАЙ-ВИСОК ОБЛАГАЕМ ДОХОД
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.).
ЗА РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА
Петнадесетото издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Тя използва 52 индикатора – от качеството на обучението и научната дейност, до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането, и обратната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
Данните от проведеното социологическо проучване показват, че почти 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 72% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – едва 40% от студентите ги възприемат като задължителни.
