Запознайте се с Нели Стамова, стопанката на „Цветна градина Нелбо, която отглежда 1 млн. растения в саксия

Ичко Рачев въвлича дъщеря си Нели Стамова в проекта за оранжерия „Цветна градина Нелбо“ и заедно устояват на конкуренцията от южните съседи, които нахлуват на българския пазар на саксийни растения

Хиляди разкошни червени коледни звезди превземат пространството на високотехнологичната оранжерия „Цветна градина Нелбо“. Тези стожери на празничния дух се отглеждат над шест месеца, докато придобият характерната искряща червена окраска в най-късите дни на годината. Почти цялата продукция е договорена с големите вериги и супермаркети, както и още 60 хил. саксии с циклами, които се отглеждат паралелно, за да са готови за празниците през февруари и за 8 март, когато потреблението на цветя бележи върхове.

„Ние отглеждаме над 1 милион растения в саксия годишно, предимно капризни цветя, чувствителни при транспорт – стратегия, с която устояваме в тежката конкуренция от южните съседки. Те имат голямо климатично превъзходство“, рисува картината Нели Стамова.

Стопанката на оранжерията управлява бизнес с приходи 2 млн. лв. и познава много добре разликата на коледна звезда, доставена за часове от оранжерията в село Градина, край Първомай, до регала в магазина и друга, прекарала цял ден в камион и прехвърляна по складовете: „Това е жива стока. Изпитва стрес при промяна в средата“. По нейни наблюдения любителите на цветя в България са започнали да обръщат внимание на произхода им. Вероятно защото знаят, че растенията, отглеждани в местния климат, имат по-големи шансове да оцелеят и се развиват по-добре в сравнение с внесените от далечни места, които трябва да се адаптират към новите условия.

НЕЛИ СТАМОВА Е СПЕЦИАЛИСТ ПО ИКОНОМИКА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

което би било полезно, ако защитаваше иновациите в отглеждането на растения чрез патенти за нови сортове и биотехнологии. Но в случая тя само плаща роялти за разсадите, които купува от водещи лицензирани селекционери в Германия, Нидерландия и Белгия.

Навремето, когато много хора смятаха музиката за безплатна като въздуха, тя се заема със задачата да убеди хората, че творчеството има стойност и трябва да бъде платено. Кариерата ѝ препуска стремглаво с интересни проекти, свързани с въвеждането в България на система за електронна продажба на билети за концерти. В един момент обаче майчинството слага спирачка.

След като вече не може да обикаля страната с промоутърите и организаторите на събития, тя намира нов хоризонт. Баща ѝ Ичко Рачев – предприемач и инженер по отопление, вентилация и климатизация със собствен успешен бизнес, решава да направи оранжерия само защото си мисли, че като има уменията да се справи с енергийните разходи, всичко ще бъде наред. За нея това е възможност да се включи в семейния бизнес.

Ичко Рачев е човек със златни ръце и сърце, изпълнено с любов към розите. Неговият баща някога е отглеждал 20 хиляди розови храста с облагородени сортове гайар и кьонеген на два декара земя в Павликени. Цялото семейство е въвлечено в тази дейност. „Холандците купуваха нашите корени на 50 стотинки, а ги продаваха по 5-6 марки“, все още недоволства Ичко Рачев. Когато решава да прави оранжерия, той отива на изложение в Амстердам и там намира партньор. Бизнес планът е толкова добър, че проектът получава над 2 млн. евро финансиране от Европейската банка за развитие и внедряване. През 2009 г. в село Градина пристигат супервайзъри от Нидерландия, които извършват монтажните дейности по инсталациите, доставени директно от Нидерландия. „Направихме най-модерната оранжерия в Източна Европа на 10 декара площ“, казва Рачев.

Половината площ засаждат с гербери и антуриуми, а останалата – със саксийни растения. Цветята растат красиви, но нещата не се развиват според очакванията. Пазарът на рязан цвят се осъществява на цветна борса, където трудно може да се планира. Разходите за транспорт се оказват големи, а растенията са капризни и бързо увяхват. Ичко Рачев негодува срещу порочната практика на търговците: „Има една приказка – не ми хвали стока, хвали ми пазар. Ние продаваме на магазинчето рязан цвят за 5 лева, а те слагат цена 15 лева“.

Трудното начало обтяга отношенията между партньорите и те се разделят. В семейството решават, че няма да се занимават с рязан цвят, а ще преоборудват оранжерията за капризни саксийни растения, където няма голяма конкуренция. „Нашата стратегия беше много проста. На 20 км от оранжерията се намира централният склад на Kaufland. Закарваме тира с цветята там, а те ги разкарват по всичките обекти в страната. Парите може да получим след един, два месеца, но колелото се върти“, казва Ичко Рачев. С клиент като Kaufland оранжерията бързо се доказва като надежден доставчик на качествена продукция, включително във веригите магазини от типа „направи си сам“.

Първите договори през 2009 г. включват опция за ретур – търговците да върнат всичко, което не са успели да продадат. В началото всичко върви добре, но много скоро започват проблемите. От Penny Market връщат непродадените растения в „ужасно състояние“ – сухи и без никакви етикети, което прави невъзможно да се установи какво точно е било в саксията. „Това ни създаде огромни затруднения и направи работата ни почти невъзможна. Трябваше да намерим начин да се справим със ситуацията, иначе рискувахме да загубим бизнеса си още преди да сме започнали истински“, споделя Нели Стамова.

Истинският кошмар обаче настъпва през 2009 г., когато изведнъж е прекъсната доставката на газ в   България. Изпитанието е за Ичко Рачев, който трябва светкавично да преработи системата да работи с нафта. Впоследствие дизеловото гориво се оказва скъпо, а въглищата замърсяват природата. Става невъзможно собствениците на оранжерията да направят елементарна сметка за себестойността и цената на пазара. В същото време малките оранжерии засилват конкуренцията, както и холандските компании и техните посредници, които „направиха дъмпинг и объркаха пазара“.

„Цената на холандските цветя стана по-ниска от местното производство, защото са купувани от тяхната борса. Допълнително южните ни съседки веднага се нахвърлиха върху пазара ни и се опитаха да ни изтласкат“, разказва Ичко Рачев.

В същото време Нели Стамова се опитва да организира целогодишна заетост в оранжерията със сезонни продукти, като купува разсади от дистрибутор в България. Една година обаче разсадите с коледната звезда идват заразени. Растенията просто умират. „Беше много труден период за нас – споделя тя. – Проведохме лабораторни изследвания, за да докажем, че проблемът не е при нас. Оказа се, че и други наши колеги имат същите проблеми със същия доставчик. Трябваше да намеря нови доставчици, за да изпълним ангажиментите си към супермаркетите. От Германия докарахме скъпи разсади, да спасим положението.“ След този урок тя никога повече не се оставя да зависи само от един доставчик и спира да работи с местни фирми.

ОТ 2016 Г. В ТЪРСЕНЕ НА ПО-ИЗГОДНИ УСЛОВИЯ НЕЛИ СТАМОВА ЗАПОЧВА ДА ВНАСЯ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ

Всяка година посещава изложението Flower Trials, което се провежда като дни на отворените врати на оранжериите в южната част на Нидерландия. Дори в Германия има няколко локации. Там е мястото на иновациите в декоративните цветя и саксийните растения. Започва с малки поръчки да се увери, че качеството я задоволява. Първоначално внася растенията само за собственото производство, впоследствие взема представителството на Schneider Youngplants за разсади за саксийни стайни растения, треви и подправки. Семейната компания от Ридеркерк произвежда над 200 милиона млади растения годишно за повече от 40 страни.

„Най-ценното е, че те работят с много селекционери и доставчици. Избират най-доброто от различните фирми. Всяка година те я е на обучения в Нидерландия. Попаднала в средата на високотехнологични оранжерии, роботи и машини, които създават перфектни условия за растеж на растенията, Стамова решава да внесе повече иновации в производството. В нейната оранжерия има робот с 6 щипки, който внимателно хваща младите растения и ги засажда в саксии, докато друга машина автоматично ги пълни със земя. „Това са три чифта ръце“, казва тя. Автоматизацията обхваща контрола на влажността, температурата на въздуха и светлината. Както и инсталацията за топене на сняг върху покрива. Всяка нова технология намалява нуждата от човешки труд и увеличава продуктивността.

Технологиите дават шанс асортиментът да расте. Партньорството с турската компания AsyaLale поставя оранжерията в нова страница като доставчик на голямо разнообразие от сортове лалета. AsyaLale са известни с това, че техните лалета живеят години и най-вече с Фестивала на лалетата, който организират в Истанбул. „Те предложиха да направим пилотен проект в България с луковици за лалета, които се садят по определена технология, по определен брой на квадратен метър, за да се постигне ефект, какъвто има в парковете и градините в Истанбул. Успяхме да се договорим със Столична община за проект в градската градинка до бившия мавзолей и това ни отвори врата за още много проекти.

В годините оранжерията отваря външния пазар с дистрибутори на готова продукция в Германия и Нидерландия. В Румъния влязохме с партньор, който продаваше в ALDI. Но когато една от най-големите в Израел компании за производство на цветя искат заедно да правят бизнес в България, Ичко Рачев не е реалист: „Те имат големи възможности. В една стая, колкото моя кабинет, държат семена за милиарди долари. Но им казах, че нашият пазар е малък. Не дава възможност човек да се разгърне“.

Мислите му за бъдещето са свързани с разработката на смесени енергийни системи със слънчева енергия за отопление и охлаждане. С голям интерес гледа на сътрудничеството с изследователските институти на „Макс Планк“ в Германия, които извършват научни изследвания от обществен интерес. Иска да направи в оранжерията абсорбционни системи за производство на студ, защото през лятото и в преходния сезон растенията се стресират. „Цветята са толкова чувствителни, че на тях може да се говори и да се пуска музика“, споделя той. За бъдещето си остава оптимист, защото колкото и да е труден, цветарският бизнес никога няма да умре: „Винаги ще има празници, Коледа, 8 март, Ден на влюбените, 1 май, 24 май. Хора ще се раждат и ще умират“.