Почти 11 млрд. лв. са очакваните приходи на софтуерния сектор в България за 2025 г.
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Представителите на софтуерният сектор в България остават оптимисти за бъдещето, независимо от наблюдаваното забавяне на растежа на през последните години, а софтуерната индустрия продължава да е стратегическа, силна и с ключово значение за икономиката. „Растежът на сектора се забавя през последните години – това се усеща в бюджетите, в броя и размера на проектите, а при някои от компаниите е и много по-сериозно. Това забавяне е типично за зрели индустрии, но е светеща лампа, че нашият растеж не е даденост”, каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, професионалната браншова асоциация на софтуерните компании в България.
Общите приходи на компаниите от софтуерният сектор в България за изминаващата 2025 г. се очаква да бъдат 10.973 млрд . лв., с ръст спрямо предходната година от 9.1%, показват данните от годишния доклад за състоянието на сектора “Барометър”, представен от ръководството на БАСКОМ.
“За първи път от много години насам очакваме едноцифрен ръст, което от една страна се дължи и на тежката и предизвикателна макро-икономическа обстановка и на разни вътрешни структурни проблеми, но от друга страна показва зрялост и устойчивост на индустрията”, каза при представянето на доклада Георги Янчев, член на Управителния съвет на БАСКОМ. Секторът запазва положителна динамика и генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси. Прогнозите за 2025 г. сочат, че експортът ще достигне около 9.53 млрд. лв., а дела на софтуерния сектор в БВП ще надхвърли 5%.
За сравнение през 2024 г. ръстът на приходите в софтуерният сектор е бил 11.5% до малко над 10 млрд. лв. Основна част о този резултат или 8.8 млрд. лв. се дължи на износа, което прави индустрията №1 по износ на услуги и по инвестиции в R&D с дял от 33.4%. Делът на сектора в БВП е бил 4.9%.
В пазара на труда в сектора се наблюдава успокояване, зрялост и нормализиране. “Вече имаме пазар на труда, който насърчава и подпомага конкурентостта на самите хора, които участват в този пазар. Той не намалява, не се забавя, има нови работни места, но се преструктурира, като отразява новите тенденции и новото нормално, особено в света на изкуственият интелект и киберсигурността”, каза още Хаджигеоргиев. Вече има изключително високо търсене на позиции, които имат отношение в изкуствения интелект и киберсигурността, и спад на търсенето на класическите специализации.
Данните от доклада показват, че софтуерният сектор е сред най-силните работодатели в страната. През 2024 г. са създадени 1090 нови работни места, а общият брой заети е над 60 хиляди. Очаква се през 2025 г. в държавния бюджет да бъдат внесени над 2.79 млрд. лв. данъци и осигуровки, със 130 млн. лв. повече от 2024 г.
Друга важна констатация е, че се наблюдава изравняване на възнагражденията между София и регионите, което говори за разширяване на високотехнологичната заетост извън столицата и за по-балансирано териториално развитие на сектора.
Допитване до членовете на БАСКОМ за развитието на сектора през 2026 г. показва умерен оптимизъм, като близо 60% от компаниите очакват ръст на обема на продажбите и пазарния дял. Най-уязвими остават микро и малките компании, сред които само 25% прогнозират ръст в обема на продажбите. Близо 80% планират разширяване на екипите, но с премерени стъпки и фокус върху устойчив растеж Над 85% от компаниите планират намаляване темпа на ръст на възнагражденията, а повече от 35% обмислят замразяване на инвестициите и промяна на бизнес модела.
Прогнозата за 2027 г. показва, че се очаква приходите в сектора да надхвърлят 6.7 млрд. евро (13 млрд. лв.), а за данъци и осигуровки ще бъдат внесени над 1.8 млрд. евро. Заетите ще бъдат повече от 65 000 души.
Представителите на БАСКОМ призоваваха за ускорена дигитализация и технологична трансформация в останалите ключови икономически сектори. „Ако не модернизираме образованието, земеделието, здравеопазването, индустрията и публичния сектор, рискуваме да останем икономика с един единствен високотехнологичен стълб. Технологичното бъдеще е неизбежно, но то изисква стратегическа политика“, каза по този повод Георги Янчев.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет представи данни, които показват глобално забавяне в икономиката. „Особено в Азия няколко индустрии движат растежа в световен мащаб. Всички прогнози са или за задържане на световния растеж или за лек спад в периода 2026 и 2027 г. Силно търсене, свързано с технологиите, подкрепя търговията в Азия. Индия и Виетнам са движещите сили на икономическия растеж и на търговията в региона и световен мащаб“, каза той. Според него в ЕС тревога будят тенденциите в икономиките на северните европейски държави – освен забавянето в Германия и Нидерландия, сега и Италия също забавя икономическия си растеж.
