Преработеният Бюджет 2026: Все още завишени разходи, липса на визия и отлагане на проблемите
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
42.4%. Това е размерът на публичните разходи през 2025 г. – исторически високо ниво за последните години, когато за горна граница се приемаха 40% от брутния вътрешен продукт на страната. С Бюджет 2026 се планира тези публични разходи да се увеличат до 45% от БВП – траектория, която създава риск от бъдещи данъчни увеличения и фискална нестабилност, предупреждават икономистите от Института за пазарна икономика.
Всъщност това е един от големите проблеми с проектобюджета за следващата година. И макар в преработения вариант да отпаднаха мерки като СУПТО, удвояване на данък “дивидент” и повишаване на пенсионната вноска от 2026 г., планираните публични харчове за 2026 г. са в размер на 54 млрд. евро при планиран БВП от 120 млрд. евро. Казано по друг начин – над 6 млрд. повече в сравнение с 2025 г.
Разходите на държавата растат по-бързо от приходите и изтласкват бюджетния дефицит, стана ясно по време на кръгла маса “Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в Еврозоната“, организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и Института за пазарна икономика (ИПИ). В дискусията участваха представители на високотехнологични компании, браншови организации, икономически експерти и финансови анализатори.
“По-високата събираемост е положителен сигнал, но не може да компенсира тенденцията към системно разширяване на разходите. Без структурни реформи всяка бюджетна рамка ще остане уязвима – дори при добри приходи. Трябва да говорим за ефективност на публичните системи, а не за механично преразпределяне на повече средства“, заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ.
Устойчивата фискална политика може да бъде постигната единствено чрез последователни структурни реформи – друга критика спрямо проектобюджетът на държавата за следващата година. И макар в преработеният му вариант да отпада автоматичния механизъм за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори през 2026 г., липсват гаранции за ангажиментът на държавата за промяна на тази философия в следващите години. Липсва и визия за реформа в публичния сектор, макар проектобюджетът за следващата година да предвижда съкращаване на незаети щатни бройки.
Според експертите българската икономика разполага с реален потенциал за по-висока производителност и инвестиции, но за да бъде използван той, е необходимо стимулиране на иновациите и модернизиране на публичния сектор. Едно от решенията е в по-модерните данъчни инструменти, включително бърза амортизация и признаване в двоен размер на разходите за научно-развойна дейност. Друго решение е увеличаването на частните инвестиции в инфраструктура чрез концесии и публично-частни партньорства, което би освободило значителен фискален ресурс. В бюджета липсват мерки за повишаване на ефективността на разходите в ключови системи като здравеопазване, социални услуги, администрация и сектор “Вътрешен ред и сигурност“.
“Българският бизнес е готов да участва в решенията, но без реформи и предвидима рамка е трудно да се поддържа инвестиционен хоризонт. Държавата трябва да покаже визия за контрол върху разходите, иначе ще продължим да работим в среда на несигурност. Именно затова настояваме за открит и експертен диалог, който да води до ефективни, а не краткосрочни решения“, подчерта Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ.
Бизнес средата в България обаче продължава да е в капана на несигурна политическа среда – честата смяна на позиции по ключови финансови теми възпрепятства инвестициите, като липсва устойчива визия за развитието на страната. Дългосрочно предизвикателство пред компаниите остават демографските проблеми и сивия сектор, които системно подкопават приходната база, смята Доброслав Димитров, член на УС на БРАИТ и председател на БАСКОМ.
