Фискалният съвет иска преработка на Бюджет 2026 и средносрочната прогноза за периода до 2028 г.
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Фискалният съвет на България иска преработка на Закона за държавния бюджет и средносрочната прогноза за периода до 2028 г. Новината идва непосредствено след като кабинетът на Росен Желязков подаде оставка на фона на многохилядни протести в цялата страна, избухнали именно заради план-сметката за следващата година. И макар проектобюджетът да бе преработен под натиска на протестиращите и съществена част от спорните текстове да бе премахната, много от спорните текстове останаха като част от средносрочната прогноза.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Фискалният съвет смята, че приходната част за 2026 г. е системно надценена – рискът от неизпълнение е между 3.5 и 4.7 млрд. евро, което поставя под съмнение цялата фискална рамка за периода.
- Публичният сектор се разширява до 45% от БВП през 2026 г. – значително над лимита от 40%, заложен в Закона за публичните финанси. Според ФС тази експанзия е “нерационална“ и ограничава бъдещия растеж.
- Разходите растат по-бързо от икономиката, като в много сектори увеличението е двуцифрено и над темпа на номиналния БВП. Това води до риск от бъдещо повишаване на данъчната тежест.
- Налице е нарушение на критерия за нетните първични разходи още през 2026 г., което означава, че средносрочният фискален план е компрометиран още в първата година от изпълнението си.
- Фискалният съвет предупреждава за опасно ускоряване на държавния дълг – от 29% от БВП през 2026 г. до 37% през 2028 г., с растящи лихвени разходи (от 0.5 до 1.8 млрд. евро).
- Инфлацията за 2026 г. е оценена като реалистична, но ФС отбелязва съществени рискове за възходяща корекция заради експанзивната политика и силния натиск на трудовия пазар.
- Политиката за отчисляване на 100% от дивидентите на държавните предприятия трябва да бъде прекратена, тъй като води до декапитализация, кроссубсидиране и загуба на конкурентоспособност.
- Призовава се за законодателни промени, свързани с присъединяването към еврозоната – включително средносрочни фискални рамки, механизмите за Преглед на публичните разходи и ефективно програмно бюджетиране.
- Фискалният съвет настоява за по-големи фискални буфери, както циклични (над 1.5% от БВП), така и структурни, за да има пространство за реформи и реакция при шокове.
