БТПП настоява за балансиран бюджет за 2026 г. и разходи до 35% от БВП
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се включи активно в диалога с правителството и синдикатите за преразглеждане на първоначално внесения в Народното събрание проект на държавен бюджет за 2026 г., като подчерта нуждата от балансирани публични финанси, предвидимост за бизнеса и реални реформи в публичния сектор.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Организацията изрази позиция, че при сегашната политическа ситуация приемането на удължителен закон е възможен и познат за икономиката сценарий, който сам по себе си не би довел до сътресения. Ключовият му ефект е ограничаването на разходите до реално постъпващите приходи – принцип, който БТПП последователно защитава при всеки бюджетен дебат.
- БТПП отстоява позицията, че преразпределителната роля на държавата през бюджета не трябва да надхвърля 35% от БВП.
- Палатата критикува липсата на съществени реформи в публичния сектор в проекта за бюджет за 2026 г., въпреки наличието на редовно правителство при изготвянето му.
- Сред конкретните предложения е редуциране на около 5500 незаети щатни бройки в държавната администрация.
- БТПП поставя под въпрос и модела за определяне на минималната работна заплата, който в сегашния си вид разчита на автоматична формула, обвързана със средната заплата.
- Заплащането на осигуровките от държавните служители е друг чувствителен въпрос, който според бизнеса създава неравнопоставеност спрямо частния сектор.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Дебатът за бюджета за 2026 г. се превърна в най-широката политическа и социална криза в България през последните години, с директен ефект върху стабилността на правителството. Всичко започна в края на ноември 2025 г., когато правителството на Росен Желязков представи проектобюджета за 2026 г., първия, изготвен в евро преди планираното присъединяване на страната към еврозоната. Финансовият план предвиждаше увеличения на осигурителни вноски и други данъчни тежести с цел финансиране на по-високи социални разходи, което срещна остри критики от широка част от обществото и бизнеса.
На 26 ноември и 1 декември 2025 г. десетки хиляди граждани се стекоха пред Народното събрание в София и други градове, протестирайки срещу бюджета, но и срещу по-широко усещане за корупция, слабостта на публичните институции и социална несправедливост. Демонстрантите поискаха не само оттегляне на законопроекта, но и оставката на правителството.
Под натиска на тези протести кабинетът официално оттегли проектобюджета в началото на декември, но това не успя да успокои улицата. Протестите продължиха и ескалираха в политически натиск, довел до внос на шести вот на недоверие в Народното събрание срещу правителството на тема провал в икономическата политика.
На 11 декември 2025 г. след седмици на протести и публично недоволство, премиерът Росен Желязков обяви оставката на кабинета си, дни преди планираното гласуване на вота на недоверие. Парламентът одобри оставката, а правителството остава в служебен режим, докато се формира ново управление или се проведат предсрочни избори.
Тази политическа турбуленция се случва само седмици преди България да приеме еврото като своя валута на 1 януари 2026 г., което допълнително усложнява управленската ситуация и създава риск за институционалната предвидимост.
