Правителството в оставка предлага удължителен бюджет за 2026 г
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Правителството в оставка внесе в Народното събрание проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., който да действа до приемането на редовните бюджети за следващата година – държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Законопроектът стъпва на разпоредбите на чл. 87 от Закона за публичните финанси и цели да осигури непрекъсваемост на държавното управление, ако страната влезе в 2026 г. без приет редовен бюджет.
- Той регламентира събирането на приходи, извършването на разходи, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг при спазване на фискалните правила и целите по средносрочната бюджетна прогноза.
- С предложения закон се създава правна рамка за нормалното функциониране на държавата и общините, както и за гарантиране на правата на гражданите – включително изплащането на заплати, пенсии, социални помощи и други социални плащания, както и прилагането на данъчни преференции и облекчения.
- В началото на днешното заседание премиерът в оставка Росен Желязков заяви, че удължителният бюджет е необходим инструмент, който гарантира стабилността на държавата и социалните разходи през 2026 г., докато парламентът приеме редовната бюджетна рамка.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Идеята за удължителен бюджет идва на фона на проваления опит за приемане на Бюджет 2026, който се превърна в катализатор на най-сериозна политическа криза през последните месеци. Първоначално внесеният проект на бюджет предизвика силно обществено и политическо напрежение заради заложени промени в приходната и разходната част, включително дискусии за данъчно-осигурителната тежест и приоритетите на публичните разходи.
Последвалите масови протести, острата реакция на бизнеса доведоха до оттегляне на бюджетния пакет, а малко по-късно – и до оставката на правителството. Парламентът прие оставката, с което страната официално влезе в период на управление от кабинет в оставка, без ясно мнозинство за приемане на ключови закони.
Ситуацията не е без прецедент – България вече е влизала в нова финансова година без приет бюджет, като в подобни случаи именно удължителните закони са осигурявали временно функциониране на публичните финанси. Разликата този път е контекстът: политическата нестабилност съвпада с финалната фаза на подготовката за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г., което поставя допълнителен фокус върху фискалната дисциплина и институционалната предвидимост.
