Помните ли първия ден, когато пристигнахте в България? Как се почувствахте като 18-годишен млад човек, сам в непозната страна, и какви бяха трудностите в началото? 

Помня го много ясно. Беше 2 ноември. От самолета се виждаше целият град, затрупан със сняг, само улиците – като черни ленти. София ме посрещна с непознат език, различни навици и онова особено чувство, че започваш нещо напълно ново.

Усещането, още слизайки по стълбите на самолета… беше почти същото като първия път, когато скочих с парашут. Стоиш на ръба, гледаш надолу и знаеш, че няма връщане назад. Когато пристигнах, се почувствах точно така – свободно падане в неизвестното. Страхът беше голям, но решимостта и желанието да се докажа – още по-големи.

Първите месеци бяха истинско изпитание – непознат език, различни навици, друга система. Точно тези трудности накараха много мои познати да се откажат. Условията може да изглеждат еднакви за всички, но реалността е, че дори при сходни обстоятелства всеки човек преживява и се справя с нещата различно. Това, което за един е възможност, за друг може да бъде голямо предизвикателство. За мен тези препятствия бяха школа. Те ме научиха да поемам отговорност, да решавам проблемите сам и да не очаквам помощ.

Когато погледнете назад, бихте ли казали, че изборът да напуснете родното си място беше акт на смелост, на лудост или резултат от вътрешно убеждение? Какво Ви накара да вземете това решение?

Лудостта е част от всяка голяма промяна. Бих казал, че изборът беше предимно акт на смелост, подкрепен от вътрешно убеждение. Преди 40 години пътуването до чужда страна не беше просто полет с билет – беше трудно, бавно, без комуникация с близките, без интернет или телефони, за да се обадиш за съвет. Това означаваше, че взимаш решения сам, без подкрепа и без връзка с родното място.

Идвах от семейство със силни личности, повлияли политическия, културния, религиозния  и обществения живот в Сирия. Но моето решение беше водено от вътрешно убеждение – исках да изградя нещо, което да е изцяло мое; да изградя кариера на високо ниво със собствен труд. Не да вървя по готов път, а да начертая собствен. Не по инерция, не чрез фамилия, а чрез знания, дисциплина и работа, разчитайки единствено на себе си. Колкото по-малко подкрепа имаш, толкова по-бързо разбираш истинското значение на думата „смелост“.

В крайна сметка изборът беше риск, но и шанс за сбъдване на мечта.

Как решихте през 2000 година – във време на икономическа несигурност – да създадете клиника в сърцето на София? Какви бяха рисковете и какво Ви накара да вярвате, че ще успеете?

Честно казано, идеята за първата клиника се появи малко случайно и непланирано към онзи момент – на вечеря с мой приятел. По това време вече бях завършил Стоматология и бях започнал специализация орална хирургия. Идеята за собствена клиника ми се стори подходяща, защото имах нужда от собствено пространство, където да прилагам на практика това, което учех. Място, което да отговаря на стандартите, към които се стремях. Планът беше временен – клиника за периода на специализацията, преди да продължа развитието си в Европа. Но когато започнахме работа по проекта, разбрах, че той има потенциал за значително по-голям мащаб. И както във всяко друго нещо – не можех да не дам максимума. Това е и причината инвестицията да надхвърли значително първоначално предвиденото.

Рисковете бяха огромни – икономиката беше нестабилна, прогнозите – неясни. Но докато много хора напускаха страната, аз реших да инвестирам тук. Вече виждах нуждата от по-високо ниво на медицинска услуга. Възможностите са най-видими за тези, които умеят да виждат напред.

Допълнително предизвикателство беше, че първоначалният ми партньор реши да напусне малко след началото, което ме остави изцяло сам да поема не само работата с пациентите, но и развитието на  клиниката. Това обаче не ме спря – напротив, мобилизира ме да структурирам процесите още по-прецизно и да изведа проекта до стабилност и растеж.

С нарастването на обема работа и с ясната тенденция към по-специализирани случаи разбрах, че е време за следваща крачка – създаване на клиника от ново поколение. Така през 2008 г. започна проектът за втората база: модерна, технологично оборудвана и планирана по напълно различна философия.

Това беше качествен скок – не само в самия обект, но и в начина на работа. Ако първата клиника беше основата, мястото, където се доказах и натрупах опит, то втората беше реализация на дългогодишно професионално развитие и ясно оформена визия къде трябва да бъде съвременната дентална медицина.

Клиниката Ви в началото е работила денонощно, а Вие сте извършвали и сложни операции сам. Кой беше най-тежкият момент от този период и как успяхте да продължите, когато сте били буквално сам срещу всичко?

Периодът на първата клиника беше изключително интензивен. Работех денонощно, извършвах сложни операции сам; операции, за които сега имам по двама-трима асистенти. Като се замисля – не знам как съм успявал. Нямаше значение дали е празник… бях на разположение 24/7.Най-тежкият момент не беше конкретна операция или ситуация, а умората и постоянната отговорност.

В началото работех основно като хирург, тъй като това беше специалността ми. Но много бързо ми стана ясно, че пациентите имат нужда от комплексна услуга. А аз никога не съм приемал посредствената работа като вариант. Това ме накара да търся развитие и в други специалности. В онези години информацията и обученията не бяха толкова достъпни, така че трябваше да открия кои са най-добрите в света и буквално да отида при тях. Така преминах през няколко мастер програми в чужбина и за няколко години се превърнах в интердисциплинарен лекар – преди тази концепция да стане популярна.

Ако искаш да се развиваш професионално, ако градиш клиника, ако се обучаваш, това време неизбежно се взима от личното време – от времето за себе си и за семейството. Този начин на работа изяжда времето, в което трябва да бъдеш добър партньор, родител, приятел. С времето се научих как да балансирам – невинаги толкова успешно, колкото ми се е искало.

Когато събера всичко това – денонощната работа, самостоятелните операции, пътуванията за обучения, отговорността за клиниката и паралелното изграждане на семейство – разбирам, че най-голямата трудност не беше конкретна ситуация или операция. Трудността беше натрупаната умора. Но тя не беше само физическа. Това беше умора от постоянната отговорност и отдаденост.

Беше период на голяма дисциплина, постоянство и концентрация. Научих се да организирам времето и ресурсите си максимално ефективно и да се доверявам на собствените си решения – това изграждаше и увереността ми като професионалист, и способността да поема още по-големи предизвикателства в бъдеще.

Кои лични и професионални качества Ви помогнаха да се наложите като лекар в чужда страна и да изградите репутация, основана на доверие, човечност и професионализъм?

Основното, което ми помогна да се наложа като лекар в чужда страна, беше комбинацията от дисциплина, постоянство и готовност да поемам отговорност. Професионалните качества – стремеж към високи стандарти, внимание към детайла и желание да давам най-доброто на пациента – винаги са били водещи в работата ми. За мен никога не е било въпрос на титли, а на качество, доверие и човешко отношение. Това е основата, върху която изградих репутацията си – както в България, така и извън нея.

Но разбира се, има и лични фактори. Упоритостта– може би от зодията (аз съм Козирог). Дисциплината – изградена през  годините в спорта, който те учи  да се изправяш, когато е трудно. Желанието да давам най-доброто – това вече е  характер, вътрешен стандарт, който следвам във всичко. А  уважението към пациента, човешкото отношение – това е въпрос на  възпитание и култура.

Винаги съм вярвал, че репутацията не се печели с титли или думи, а с конкретни действия, начин на поведение и последователност. Точно това съчетание на професионализъм и човечност ми позволи да се наложа, да развивам практиката си и да изградя силни взаимоотношения с пациентите и колегите.

Какво означаваше за Вас участието в „Пълна промяна“ – както като признание за професионализма Ви, така и като отговорност да променяте реално живота на хората и да влияете на отношението към естетичната стоматология в България?

Участието в „Пълна промяна“ беше значим момент в практиката ми в момент, в който вече работех много активно. Беше ново професионално предизвикателство и възможност да докажа, че дори при трудни условия качеството не трябва да пада. Това бяха случаи, които изискваха комплексен подход и бърза, точна работа, а това винаги ме е привличало.

Емоциите дойдоха, когато видях как промяната в усмивката променя цялото поведение на човека – начина, по който стои, говори, присъства. Това го наблюдавам всеки ден в практиката си, но в предаването ефектът беше концентриран и видим за цяла България.

Форматът беше изключително тежък – работеше се върху сложни случаи за време, което реално изисква месеци. И въпреки това резултатите се доказаха във времето – някои от участниците се връщат и днес, след почти 20 години, а работата стои стабилно.

Предаването промени не само живота на самите пациенти, но и отношението на обществото към естетичната дентална медицина. Не само защото видяха уникални трансформации, а и защото показа какво е възможно да се случи.  За мен това беше шанс да повиша стандарта и разбирането за качествена дентална медицина в България.

През 2011 г. говорихте за ролята на стволовите клетки и костната регенерация – тема, която тогава беше изпреварила времето си. Какво означаваше този научен пробив за Вас и за кариерата Ви?

Развитието ми като хирург и желанието ми да правя по-сложни операции, да скъся възстановителния период на пациентите и да имам по-добри резултати естествено ме доведе до следващата стъпка – работа върху проект за извличане и използване на стволови клетки в денталната хирургия. Работих с колега-хематолог за извличането на стволови клетки от тазовата кост. Още тогава беше ясно, че това е бъдещето: не просто да заместваме изгубена тъкан, а да активираме собствените ресурси на организма да я възстанови. Но се сблъскахме с наредбите и законите в България, които забраняваха тогава подобни процедури, и се наложи да спрем с този иновативен проект.

Въпреки това работата ми получи сериозно международно признание. Идеята беше отличена с наградата Name in Science – признание, което за мен имаше особена стойност, защото идваше от научната общност. Това беше потвърждение, че посоката, в която се движа, е правилната. Тогава този „малък“ пробив означаваше много повече от научна тема за мен. Това беше моментът, в който за първи път осъзнах, че мога да бъда не само практик, а и човек, който задава посоки, поставя въпроси и предвижда тенденции в хирургията и регенерацията.  Впоследствие в световен мащаб излязоха други техники, които да подпомагат костните присадки да се превърнат по-бързо в естествена кост, които, разбира се, използвам и надграждам.

Днес прилагам и друг подход, който е необичаен за нашата сфера – целенасочена, индивидуална суплементация преди и след хирургични процедури и пародонтално лечение. Подкрепата на имунната система, контролирането на възпалението и стимулирането на тялото до активно състояние на регенерация чрез хранителни добавки прави разлика – виждам го ежедневно.

За някои може да изглежда извън стандартната рамка, но за мен е естествена част от цялостната грижа. Ние работим в устната кухина, но от значение е общото състояние на тялото. В медицината няма детайл, който да е маловажен.

Как изграждате екип, който работи в сфера като Вашата, изискваща прецизност, психологическа зрялост и перфектно обслужване? Какво за Вас означава да бъдете добър лидер?

Според мен добрият лидер трябва да се придържа към правилата, които създава, но и да е гъвкав в подхода си към различните хора. Да може да мотивира, да коригира градивно и да поощрява. И най-важното – да не забравя, че лидерството започва от личния пример.

Изграждането на екип не означава просто да събереш добри специалисти. Това е среда, в която се работи едновременно прецизно (технически и медицински), но и емоционално – защото пациентите идват със страх, болка, очаквания. Затова търся хора, които умело използват ръцете, сърцето и ума си. За мен най-важното е желанието за развитие, жаждата за знание. Високото ниво на медицина е задължително – но не е достатъчно. Пациентът трябва да се чувства спокоен, информиран и уважаван.

Когато избирам хора, първо гледам как реагират под напрежение, как комуникират, колко отговорност могат да поемат. Техническите умения могат да се развият – човешкото отношение много трудно. Затова и обучението в клиниката ни е дълъг процес: наблюдение, практика, стандарти, обратна връзка. Всеки минава през това, независимо от опита. Поддържам висок стандарт и не всеки издържа – и това е нормално.

Клиниката Ви е база за практическо обучение към Медицински университет – София. Какво означава за Вас да обучавате бъдещи специалисти?

Това е чест и признание. Да бъдем първата частна клиника в България, която става университетска база, означава само едно: дългогодишният труд, последователността и стандартът са доказани във времето. Да обучавам млади лекари в рамките на Медицински университет – София, е чест, която носи и огромна отговорност. Това означава, че всеки ден в клиниката влиза човек, който ще гради бъдещето на нашата професия – и ние сме част от това изграждане. За мен обучението не е просто предаване на техника или протокол. Това е шанс да покажеш начин на мислене, отношение към пациента, към качеството, към самата медицина.

Младите лекари те карат да бъдеш още по-взискателен към себе си, защото те гледат, слушат и попиват. Това е привилегия – и едно от най-смислените неща в работата ми.

Как си представяте Dr. Gais през 2030 година? Къде искате да бъдете и какво още искате да постигнете?

През 2030 г. виждам Dr. Gais като място, което не просто лекува, а продължава да променя стандарта в денталната медицина.  Моята лична мисия до 2030-а е да продължа да надграждам това, което съм постигнал – да развивам интегриран подход, който обединява хирургия, естетика и биорегенерация. Клиниката не само да обучава специализанти, а да разработва свои програми, свои методики и свои протоколи, които се използват в други кабинети.

Ще продължа да разширявам това влияние – чрез обучение, чрез пример, чрез резултати. Да изградя школа, не просто клиника. И да оставя такъв модел на работа, че след години да се разпознава: „Това е подходът на Dr. Gais“.