Япония одобри рекордна финансова инжекция от 118 млрд. долара
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Японският парламент даде окончателна зелена светлина на допълнителен бюджет от 18.3 трилиона йени (около 118 млрд. долара), с което премиерът Санае Такаичи получава мандат да приложи най-големия фискален стимул в страната от пандемията от COVID-19 насам. Решението идва в момент, в който икономиката показва признаци на забавяне, а финансовите пазари се подготвят за нов етап на повишаващи се лихви.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Допълнителният бюджет за фискалната 2025 г. възлиза на 18.3 трилиона йени, значително над нивото от 13.9 трилиона йени година по-рано.
- Финансирането ще бъде осигурено основно чрез емитиране на нов държавен дълг, което засилва фискалните рискове.
- Доходността по 10-годишните японски държавни облигации достигна 18-годишен връх, на фона на очаквания за повишение на основната лихва от Банката на Япония до 0.75% – най-високото ниво от около 30 години.
- Производственият PMI на Япония се повишава до 49.7 пункта през декември, но остава под границата от 50 пункта за шести пореден месец.
- Секторът на услугите продължава да поддържа растежа, но темпът му отслабва към края на 2025 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Основният фокус на пазарите ще бъде решението на Банката на Япония за лихвените проценти и сигналите за по-нататъшно затягане на паричната политика. Ключово ще бъде и как правителството ще балансира между фискалните стимули и нарастващата цена на обслужване на дълга в среда на по-висока доходност по облигациите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Решението за мащабен фискален стимул бележи завръщане към активна държавна намеса в икономиката – стратегия, която Япония използва широко през последните десетилетия, но която сега влиза в противоречие с новата посока на паричната политика. Страната има най-високото съотношение дълг към БВП сред развитите икономики – над 250%, а всяко ново емитиране на дълг става все по-чувствително към промените в лихвените нива.
Пакетът на кабинета Такаичи е насочен към подкрепа на домакинствата и бизнеса в момент, когато инфлацията постепенно се нормализира, но реалните доходи остават под натиск, а индустриалното производство се възстановява неравномерно. Международни анализатори отбелязват, че Япония се намира в сложен преход: от години на ултраниски лихви и агресивни стимули към по-нормализирана парична среда – без да разполага с ясно изразен двигател на растежа извън услугите.
На този фон сравнението с други големи икономики е показателно. Докато САЩ и Европа вече преминаха през фази на затягане и частично охлаждане на икономиките си, Япония тепърва се изправя пред риска по-високите лихви да натиснат инвестициите и потреблението. Затова последният стимулен пакет се възприема не просто като краткосрочна мярка, а като опит да се купи време – както за икономиката, така и за правителството – в един все по-несигурен глобален цикъл.
