Какво ще стане с валутните резерви?

Получих много въпроси относно валутните резерви на БНБ и какво ще се случи с тях при влизането в еврозоната. Въпросите за Хърватия са добър пример за това, което вероятно ще слушаме и след 1 януари 2026 г.

Читател ми пише:

„Какво се случи с валутните резерви на Хърватия? Според данните са изчезнали почти 30 млрд. евро след влизане в еврозоната.“

Краткият и нетехнически отговор е, че тези пари не изчезват, а се използват за замяна на националната валута с евро.

По-дълбокият отговор изисква няколко да започнем обяснението от по-далече. Банкнота от 10 евро не е ценна сама по себе си; стойността ѝ идва от това, че много хора са готови да я приемат и да ви дадат срещу нея стоки, услуги или финансови активи.

В този смисъл парите са форма на богатство само ако са изпълнени две условия: достатъчно много други хора ги приемат и можете реално да ги използвате, за да купите неща, които са важни за вас.

Не всички валути са еднакво удобни за ползване извън страната, която ги емитира. Щатският долар и еврото се приемат в много държави. Румънската лея е законно платежно средство в Румъния, но извън нея на малко места ще можете да платите директно в леи. Това означава, че ако спестяванията ви са в леи, практически сте обвързани с румънската икономика; ако са в евро или долари, имате много по-широк набор от възможности къде и как да ги използвате. Дори да сте румънец, по-вероятно е да се чувствате по-спокойни, ако част от богатството ви е в валута, която работи и извън страната.

Конвертируемостта на една валута може да бъде осигурена по два начина. Първо, самата валута може да е търсена и да се ползва с доверие в много икономики – както е с еврото или долара. Второ, местната валута може да се обменя лесно и надеждно в една от тези по-търсени валути. В този втори случай централната банка трябва да държи резерви в такива „силни“ валути и да гарантира, че може да обменя местните пари срещу тях. Именно тези активи – в евро, долари и други ликвидни и конвертируеми инструменти – са валутните резерви.

За да има доверие, че местната валута може да се обменя в по-силна валута при предвидими условия, са нужни ясни и сравнително строги правила за това как централната банка емитира пари. България е избрала режим на валутен борд и по закон паричната база (левовете в обращение плюс резервите на търговските банки в БНБ) трябва да бъде напълно покрита с валутни резерви. По своята същност левът е обещание, че можете да получите стойност в тези резерви по курс 1.95583 лева за 1 евро.

При валутен борд левовете в обращение и резервите в евро не са две отделни „купчини“ богатство. Когато държите левове, реално държите претенция към резервите на централната банка. Самите резерви съществуват именно за да гарантират, че тази претенция има покритие.

Левовете постепенно се изтеглят и престават да съществуват като отделна валута. Ако гледаме системата като цяло, не виждаме мистериозно „изчезване“ на десетки милиарди, а прехвърляне от една форма (резерви срещу национална валута) към друга (директно евро в икономиката).

Какво означава това за богатството в страната? При равни други условия правителството има по сметките си същата покупателна сила, но вече номинирана в евро. Хората и фирмите имат същата покупателна сила по банковите си сметки. Когато казваме „същите реални пари“, имаме предвид, че със съответната сума в евро можете да купите приблизително същите стоки и услуги, които бихте купили с еквивалента им в левове при фиксирания курс.

Това не означава, че нищо не се променя. Полезна промяна в гледната точка е да мислим за парите не само като запас, а и като възможност за участие в различни сделки и проекти. Колкото по-удобна е валутата за ползване извън страната, толкова по-широк е изборът къде и как да използвате спестяванията си – за покупки, инвестиции или за преместване на капитал и труд между различни пазари. А колкото по-малък е валутният риск, толкова по-дългосрочни стават плановете на спестители и инвеститори.