Г-н Митев, вие от години настоявате за закон за лобизма. Какво Ви прави толкова последователен?

Повече от 25 години работя с партньори от САЩ, Великобритания, Израел и други държави, където лобизмът е нормална, законово уредена част от публичния живот. Още от 2013 г. говоря за нуждата от закон, защото вярвам, че лобизмът е обществена отговорност, ако е открит и аргументиран.

Като човек, започнал бизнеса си в годините след 1989 г., добре знам как смесването на политика, интереси и липса на правила създава несигурност. За да развиваме стабилна среда, трябва не само да градим бизнес, а да участваме в оформянето на правилата. Лобизмът е естествена стъпка към по-голям обществен авторитет – участие в съвети, асоциации и законодателни процеси, което носи репутация на лидер с визия.

Как липсата на регулация влияе на отношенията между бизнес, институции и общество?

Днес лобизмът съществува, но неофициално. Няма дефиниция, няма регистър, затова дейността се прикрива зад други етикети – консултант PR, адвокат. Така обществото не знае кой защитава дадени интереси, а държавата губи възможност да използва експертиза за реална полза.

Исторически лобизмът започва да се използва в британския парламент през XVIII век, а по-късно се институционализира в САЩ през XIX век. Днес в ЕС е строго регулиран чрез Transparency Register. Когато няма правила, се създава сива зона, която храни подозрения и недоверие.

Какво би донесла регулацията у нас?

Регламентираният лобизъм е липсващ елемент в нашата демокрация. Той би донесъл:

• Прозрачност и доверие – решенията няма да се случват „под масата“.
• По-добро законодателство – бизнесът и НПО имат експертиза, която държавата често няма.
• Ясни правила и отчетност – разграничават се легитимните интереси от скритите зависимости.

Това ще направи средата по-предвидима, а диалогът между бизнес, държава и общество – професионален.

Кои европейски практики могат да бъдат въведени директно?

Моделът на Регистъра за прозрачност на ЕК и Европейския парламент е готово решение. Там се вписват всички, които влияят върху политиките, посочват кого представляват, по какви теми работят и с какви ресурси.

У нас е нужно също:

• публичен календар на срещите на министри, зам.-министри и депутати с регистрирани лобисти;
• централен дневник на тези срещи;
• етичен кодекс – вярна информация, идентификация като лобист, без неправомерни облаги, спазване на почтеност и конфиденциалност.

Какво е най-голямото недоразумение около думата „лобизъм“ в България – и как може да се преобърне така, че да се превърне в инструмент за обществена полза?

„Лобизъм“ се приема като синоним на скрит натиск и далавера. Но същността му е правото на граждани, бизнес и организации да представят аргументи пред властта по теми, които ги засягат. Разликата между лобизъм и корупция е в прозрачността. Когато влиянието е открито и проследимо, обществото печели: по-добри политики, по-малко задкулисие, повече доверие.

Успехът има много дефиниции. Коя е онази, която ви движи напред, дори когато средата не е благоприятна?

Зодия лъв съм – не се отказвам. Движи ме вътрешната яснота кой съм и в какво вярвам. За мен целта има смисъл, когато отговаря на съвестта, а не на престиж. Най-големият ми стимул е примерът, който давам на сина си – да прави правилното дори когато е трудно. Вярвам, че и европейските институции действат така – стремят се към прозрачност, макар процесът да е бавен. Регистърът за прозрачност не е съвършен, но е крачка в правилната посока. Време е България да направи същото.