Оля Антонова: Една жена на сцената

Оля Антонова е от хората, които искаш да познаваш, защото ти показва какво е възможно в рамките само на един човешки живот. Преди две години тя става известна като една от водещите на „Преди обед“ по bTV, няколко години по-рано завладява стендъп сцената у нас, а десетилетие преди това – завладява цяла Латинска Америка. Историята ѝ показва и как всяко решение, среща и емоция могат да предначертаят пътя ти, а женската сила се появява понякога по избор, друг път по принуда, а много често – с изцелителен смях.

Родена във Варна в семейство на интелектуалци, бохеми и предприемачи, още от ранна детска възраст Оля Антонова попада в свят, нетипичен за българската социалистическа реалност. Баба ѝ е украинска емигрантка и първото колоратурно сопрано в България, а дядо ѝ – корабен инженер, който често ходи с военната си униформа със значки и пагони. В дома им непрекъснато се слушат опери, а Оля е записана на уроци по балет, пиано, състезателни танци, руски и английски. „Когато израстваш в такова семейство, от теб се изисква страшно много. Ти си част от „голямото добрутро“. Коковете са направени, перлите и бижутата са сложени“, спомня си Оля Антонова (44).

Баща ѝ пък е инженер и сериен предприемач. В средата на 80-те години той работи в легендарния ресторант „Шатрата“ в Правец, където Тодор Живков посреща международни делегации. „Баща ми ме взимаше със себе си и аз съм израснала в съблекалните на руските балерини, където всичко беше пайети и пера“, казва Антонова. Впоследствие той управлява хотел, където преминава другата част от детството на Оля. „Може би не съм имала много дни в детската градина, но за сметка на това съм имала много нощи на дансинга.“

Целият този нетипичен живот избива под формата на бунт в тийнейджърските ѝ години, затова се взима семейно решение Оля да канализира енергията си в работа. От 13-годишна всяко лято пътува до Кипър, където майка ѝ живее и ѝ намира работа – инструктор по водни спортове, спасител, детски аниматор в хотел и т.н. Това преживяване дава голяма увереност на момичето – пътува сама в чужбина, напредва с английския и не на последно място – прибира се в България с валута. „Придобих самочувствие, че мога, че знам и че се оправям сама“, казва тя.

След гимназията баща ѝ, инженер по образование, настоява Оля да кандидатства в МЕИ, но „в този момент аз съм с екстеншъни на косата, с ноктопластика и облечена в лак от горе до долу – много далеч от представата за програмистка“, казва тя. Вместо това се записва в колеж по туризъм, където получава практическо образование със стажове в хотели и ресторанти. Нейният стаж се оказва в „Гранд хотел Варна“ – „аз работех там в най-мутренските години на България, когато се стреляха, когато гърмяха бомби в сладкарницата, а аз съм бледа рецепционистка на 18-19 години“, казва Антонова. Бързо научава, че трябва да познава всички и да бъде много адаптивна, ако иска да оцелее.

През 2000 г., тогава на 19 г., кандидатства по обява за колцентър за ирландска фирма. Така става част от бъдещата TaxBack Group – мултинационална компания за връщане на данъци от работа в чужбина. Българката работи от 3 ч през нощта до 10 ч сутринта, като се свързва с младежи от Европа, Латинска Америка и Австралия, които са били на програми от типа Worк and Travel в САЩ. Компанията предлага да им подготви документите за връщане на данъците срещу комисиона.

Три години Антонова съчетава нощните смени с лекциите си в колежа през деня. „Оказа се, че съм хиперперформър. Започнах да показвам много добри резултати. Освен това бях царицата на партито, което за ирландска фирма е много важно.“

Тя вече работи от няколко години, прави много продажби и познава в детайли данъчните услуги, съответно започва да вижда какво може да се подобри. Става помощник на маркетинг мениджъра по изложения в цяла Европа, преминавайки от продажби по телефона към B2B модел. При първото ѝ самостоятелно пътуване в Словакия подписва 20 договора за 20 дни. На последния ден от командировката собственикът на компанията Тери Клюн (с нетно богатство от 900 млн. долара по оценки на Forbes) пристига в Братислава да ѝ предложи работа като маркетинг директор за половината свят.

НА 23-24 ГОДИНИ ОЛЯ АНТОНОВА ОТГОВАРЯ ЗА ПАЗАРИ В ЕВРОПА, АЗИЯ И ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Изтеглят я от България в офиса в Ирландия, а скоро след това заминава за Бразилия да развива местния пазар. Прекарва там 4 години, в които да установи офис на компанията, да направи колцентър, да обучи служители, да подпише договори с партньори, да вземе огромни бази данни на студенти. Впоследствие я прехвърлят в Австралия за половин година, където да организира работата в активния сезон.

Дали е била подготвена за това? „Ти самата не знаеш какво не знаеш и затова скачаш с рогата напред. Единственото, което трябва да знаеш, е как се продават данъци. Оттам нататък – трябва да можеш да водиш хора на вечеря, да плащаш с фирмена карта и тая вечеря да не свършва, докато не подпишете договор – казва Антонова. – Бях млада, амбициозна, атрактивна. Нямах дете, имах по едно гадже на всеки континент. Нямах собствена възглавница, защото спях по хотели и квартири. Правех по 18 полета на месец, чувствах, че правя нещо и имам стойност.“

След общо 10 години в TaxBack има само едно нещо, което може да я изкара от този ритъм и да я върне в България – любов. Още след първата среща с бъдещия си
съпруг тя вече знае, че ще поеме в нова посока. Скоро след това се появява и синът им, а с това щурата му майка най-накрая сяда на едно място. Или не съвсем.

С ирландска заплата и осигуровки, първата година от майчинството си Антонова разполага с достатъчно средства и много идеи. Решава да стартира собствен нишов бизнес за дрехи за бременни. През 2010 г. на българския пазар още не са навлезли големите ритейлъри, но тя подценява нуждата от онлайн присъствие, разчитайки само на офлайн продажби. След по-малко от година закрива този бизнес.

С ЦЕЛИЯ НАТРУПАН БИЗНЕС И МАРКЕТИНГОВ ОПИТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ОБАЧЕ ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА КАТО БИЗНЕС КОНСУЛТАНТ

„Аз съм опортюнистка и не ме е срам от това. Много съм амбициозна – казва тя. – От 16-годишна на никого не мога да разчитам. Съответно, разчитайки само на себе си, аз трябва да се сложа във всяка ситуация на възможност. Не вярвам в късмета. Има единствено възможност, която среща подготовка.“

Подготвена и с огромно желание да работи, Оля Антонова скача в поредица от професионални приключения. Консултира физически бизнеси и онлайн магазини, после създава с партньорка дигитална рекламна агенция, която впоследствие продават; внедрява технологии и софтуери в различни компании.

ТРИ ЖЕНИ И ЕДИН МЪЖ 

„Три жени на микрофона“ обединява Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова и Оля Антонова (от ляво надясно) заедно с режисьора Стоян Радев и ивент мениджъра Кристина Шентова. Най-новият им спектакъл „И това ще мине“ събира всички коледни кошмари и истерии, показвайки смешната страна на празничното безумие.

Един ден съпругът ѝ казва: работата ти всеки ден е да правиш другите по-богати. Предлага ѝ да започнат да развиват семейния бизнес на родителите му с малиново вино и да правят себе си по-богати. Тя да внесе нейното бизнес и маркетингово ноу-хау, а той да се занимава с производството и транспорта.

Така компанията за плодови вина „Трастена ООД“ с 25% дял на Оля Антонова и 75% на Борис Георгиев се превръща в следващия ѝ голям проект. Офисът е в кухнята, принтерът – в хола. Нямат пари и трябва да са креативни. Целта им е виното да достигне до хората и да го опитат. През 2016–2017 г. участват в събития и базари всеки уикенд. „Бяхме постоянно с ледени крака, той с прещипан кръст, с грейките, изцапани с греяно вино. Супертежка физическа работа, която ти носи огромно удовлетворение, защото само чакаш човекът да отпие и гледаш лицето му.“

КОМПАНИЯТА ЗАПОЧВА ДА БЕЛЕЖИ РЪСТ ВСЯКА ГОДИНА

като за 2024 г. приходите са над 630 хил. лв. Разпространяват малиновото вино в бутикови и специализирани магазини. Създават търсене през социалните мрежи, което кара търговците да правят поръчки за задоволяване на това търсене. През 2020 г. стартират и собствен онлайн магазин, което ги спасява по време на пандемията. В момента компанията не разпределя дивиденти от печалба, тъй като връща инвестицията по създаването на собствена винарна.

През 2021 г., точно след ковид, семейството решава, че е време да имат винарна. „Значи Оля и Борис имат офис в хола, имат 95 дка био малини и технология за малиново вино, но нямат винарна“, казва тя. Дотогава виното се произвежда на ишлеме. Точно стартират строежа, когато започва войната в Украйна и цените на строителните материали скачат всяка седмица. Финализират проекта със собствени средства, кредити от банки и помощ от приятели, а прогнозният план е да изплатят основната част от инвестицията до август 2026 г.

Собствената винарна в Лакатник им позволява да разгърнат бизнеса още повече – да правят различни видове плодови вина и да увеличат производството, като основен технолог и движеща сила в „Трастена“ е съпругът ѝ Борис Георгиев. Принципът на Оля обаче е да се работи умно – фокусират се върху това, в което са най-добри – производството на бутиково качествено вино, а целият процес по приемане на поръчките и подготовката им за клиенти е AI автоматизиран.

НЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДИВИДЕНТИ ЗАРАДИ ИЗПЛАЩАНЕ НА КРЕДИТИ ВОДИ ДО ЕДИН СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ

Оля Антонова трябва да издържа семейството. Преди няколко години е открила нова своя страна – да е забавна пред публика, затова сега я експлоатира максимално.

„Откакто се помня, се подпирам на някой бар и разсмивам хората с истории. Но никога не съм си мечтала, не съм вярвала, че имам талант да съм на сцена с това“, казва Антонова. През 2018 г. отиват с приятелки на стендъп шоу с т.нар. отворен микрофон за скечове. Всяка от компанията излиза, еуфорията и адреналинът са огромни, а Оля печели.

„На следващата сутрин ми се обади Елисавета (Белобрадова) и ми казва: Маци, какво беше това снощи? Беше супер забавно. Ние трябва да го правим. И мисля, че в него има пари!“, с усмивка разказва Антонова. През 2019 г. двете регистрират продуцентската компания „Прайм го“, която продуцира спектаклите „Три жени на микрофона“. Пускат билети за първия си спектакъл на 8 март, които се разпродават  за 24 часа. Веднага пускат за 15 март. Продават билетите за 3 дни. Оттогава до днес всяка година за женския празник пълнят зала 1 на НДК („и то с втори балкон“), правят турнета в големите градове, както и корпоративни представления. За 2024 г. приходите от билети са над 450 хил.лв. като всяка година бележат ръст с поне 50%. През есента на тази година сключват партньорство с продуцентската компания ArtVent, която да поема логистиката на част от изявите им, така че те да могат да се фокусират върху съдържанието и играта на сцена.

„Три жени на микрофона“ продължава да се търси и да пълни зали, съответно се сблъскват с недостиг на „смешни жени“ – „ние търсим ниво и класа, нещо, което изисква дълбочина, изисква да си плащал осигуровки, да си фалирал, да си бил в
следродилна депресия“, казва Антонова. Тя самата е преминавала през всичко това плюс импострум синдром, неколкократни бърнаути и съмнения – и всеки път се изкарва от тези ситуации чрез създаването на стендъп монолози, които да изцеляват нея самата и другите като нея в публиката.

В началото на 2026 г. за Оля Антонова предстои първият ѝ моноспектакъл – пълен с много проблеми, „но много смешни проблеми.“