Александър Василев и цената на таланта: Как се изгражда тенисист за Големия шлем
Обичам да пиша за технологии, стартъпи и социални каузи.
На прага на прехода от юношеския към професионалния тенис, Александър Василев поглежда назад и се наслаждава на най-силната година в кариерата си
Александър Василев се включва в разговора си с Forbes от къщата на канадеца Денис Шаповалов в Дубай – №23 в световната ранглиста на ATP, който през есента на 2025 г. кани българина да тренират заедно за две седмици. „Професионалистите работят много здраво – казва Василев. – Тренировките са брутални, жегата и интензитетът също, но това е златна възможност да развия себе си и да черпя опит от него.“
След най-успешната, но и най-предизвикателната година в кариерата си, през декември Александър Василев (18) работи за техника и физика и за първи път има време да осмисли случилото се. През 2025 г., заедно със 17-годишния Иван Иванов, той изигра първия изцяло български финал на Откритото първенство на САЩ при юношите и стигна до полуфиналите на Уимбълдън в същата възрастова категория. През септември имаше ключова роля в победата на България над Финландия на Купа „Дейвис“.
Днес, на прага на прехода от юношеския към професионалния тенис, Василев се подготвя усърдно за следващия сезон и усъвършенства основните елементи на играта си. Като един от най-обещаващите млади тенисисти в света, е благодарен за победите и загубите, които му помагат да порасне като личност.
„През годината сезонът върви изключително бързо и нямаш време да погледнеш и да си кажеш: „Бях навсякъде, постигнах всичко това – казва той. – Сега мога да се обърна назад и да си взема още повече поуки.“
За Василев идеята за кариера извън спорта никога не е била на масата. Той започва да тренира „малко насила“, когато е на 4-годишна възраст. „Бях постоянно по детските площадки, тичах напред-назад и майка ми ме наглеждаше – казва той. – В един момент ми каза, че трябва да започна да правя нещо друго, защото няма да стои повече по тези площадки.“
Така се озовава на уроци по тенис в София. С времето опитва различни спортове – кара ски, играе баскетбол в училище и тренира футбол за по-малко от две години.
Когато е в първи клас, родителите му го записват при Михаил Петров, настоящия му треньор, който е мотивиран да изгражда състезатели. Младият спортист обаче не тренира с ентусиазъм. „При него беше дисциплина, а аз бях доста мързелив, исках да играя по-малко“, казва той.
Година по-късно, под ръководството на Петров, тренировките по задължение отстъпват място на искрено желание да бъде на корта. Още тогава си проличава, че Василев има талант, но трудолюбивостта и професионалното отношение към спорта идват чак в началото на тийнейджърските му години.
Кариерата на тенисиста се развива постепенно – категория след категория, без резки скокове – което му носи нужното спокойствие, че е подготвен за следващия си турнир. През 2023 г. за първи път се състезава извън Европа. „И на трите турнира загубих на първи кръг – беше ми трудно да намеря играта, не се наслаждавах, но останах търпелив – казва той. – Винаги съм знаел, че дори и да не ми се получава по лесния начин, ще вървя по трудния и ще се справя. Всичко идва, ако работиш за него, неизбежно е.“
„ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИШ, ЧЕ ЩЕ ТЕ БИЯТ, НО ЦЕЛТА Е ДА ВЗЕМЕШ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ОТ ИГРАТА….“
Периодът е предизвикателен, защото Василев се изкачва във възрастовата си група, играе в турнирите от Големия шлем и се изправя срещу по-силни съперници. Бори се с напрежение, негативни мисли, очаквания и се учи да усеща капацитета на тялото си – как да структурира по-добре програмата си и да балансира натоварването, за да бъде в оптимална форма. Трудът създава и предпоставки за успехите му през следващите години.
Седмицата преди US Open през 2025 г. Василев е болен, а по време на състезанието – напрегнат, и не постига най-добрата си форма. Все пак играта му градира. Макар че очаква финала, се изненадва от шумотевицата около него. Чак когато се прибира в България, осъзнава, че е постигнал нещо значимо.
Днес Василев си е поставил за цел да навлезе в мъжкия тенис в рамките на следващите две-три години. Знае, че бързият преход улеснява развитието на един състезател, но същевременно не иска да има твърде амбициозни очаквания. През 2026 г. чака с нетърпение мачовете от Купа „Дейвис“.
На въпроса на Forbes какво предстои в кариерата му, докато се изкачва към следващия етап в тениса, споделя, че в сблъсък с по-опитни играчи той е често по-енергичният и здрав тенисист на корта. Разликата се усеща в начина, по който те се справят с напрежението и се адаптират към ситуацията. „Трябва да се научиш, че ще те бият, но целта е да вземеш колкото се може повече от играта… Когато тичаш с няколко души, които са по-бързи от теб, в един момент и ти ставаш по-бърз, отколкото очакваш.“
Този материал е част от рубриката „Уроците на 2025“ – поредица на Forbes, която събира историите на хора, превърнали непредвидимостта на годината в посока напред. В тях разказваме за повратните моменти, трудните решения и уроците, които оформят следващата крачка – в кариерата, в бизнеса и в личния път.
