Публичният дълг ще бъде 62.79 млрд. лв. в края на 2025 г. според дългов калкулатор
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България е една от най-стабилните икономики в Европейския съюз по отношение на дълга, като в края на 2025 г. публичният дълг трябва да бъде в размер от 62.791 млрд. лв., става ясно от представен днес “Дългов калкулатор”, изработен от финансисти и икономически експерти.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Калкулаторът позволява да се проследят динамиката на дълга както в абсолютна стойност така и като процент от БВП, но и да се сравняват тенденции в европейски контекст.
- С всяка изминала секунда от тази година дългът расте с точно 85.43 лв., показват данните от калкулатора.
- Дълговият калкулатор е част от експозицията на Музей „Пазител на стойност“ в Пловдив.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
“Инструментът предоставя важно контекстно разграничение между макроикономическите тенденции в Европа и позицията на България, която може да се използва за информиран дебат относно бъдещи политически решения”, каза Стоян Панчев, икономист от ЕКИП.„Дългов калкулатор“ не само отчита текущи данни, но и улеснява визуалното разбиране на сложни икономически зависимости, което е полезно както за експерти, така и за по-широка аудитория”, допълни Макс Баклаян, финансов експерт.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Втората половина на 2025 г. показва, че държавният дълг на България е приблизително 26.3% от БВП, което я поставя сред страните с най-ниско съотношение в целия Европейски съюз. Според данните от калкулатора това е значително под средното за ЕС, което е 81.9% от БВП и еврозоната със 88.2%.
Страни като Гърция (151.2%), Италия (138.3%) и Франция (115.8%) продължават да имат дълг значително над средното за ЕС, което подсказва по-големи рискове и натиск върху финансовата стабилност в условия на глобални икономически предизвикателства, показват данните от калкулатора.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Въпреки че средните нива на дълг в ЕС и еврозоната леко нарастват през 2025 г., България успява да запази ниско ниво благодарение на устойчиво бюджетно управление, което й дава относително пространство за развитие на икономическите политики, дъпалват експертите. Но остава въпроса – дали това ще се запази след премахването на валутния борд и влизането в еврозоната.
Примерите показват, че дълга на Естония се е повишил от 8% преди еврозоната през 2011 г. до 23.5% в срадата на 2025 г. Има повишение и на дълговете на Франция (от 62.1% до 113.2%), както и Испания, Австрия и Гърция. При Хърватия обаче има обратно движение на спад на дълга – от 68.5% преди приемането в еврозоната през 2023 г. до 57.4% от БВП в средата на тази година.
