Българската икономика в края на 2025 г.: устойчиво потребление, но нарастващ натиск върху индустрията

Ключовите макроикономически показатели към края на 2025 г. очертават смесена картина за българската икономика – с признаци на устойчивост при потреблението, инвестициите и пазара на труда, но и със задълбочаващи се дисбаланси в индустрията, става ясно от данни на Националния статистически институт. 

ПРОИЗВОДСТВО

През декември 2025 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 1.8 пункта спрямо ноември.

Индексът на промишленото производство намалява със 7.7% на годишна база през октомври 2025 г. Спад е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (- 10.9%), в добивната промишленост (-10.7%), и в преработващата промишленост (-6.5%). 

За разлика от промишлеността, строителната продукция нараства с 3.1% на годишна база. Ръст е отчетен при строителството на съоръжения (+4.9%), строителството на сгради (+2.8%), специализираните строителни дейности (+2.1%).

БВП 

През третото тримесечие на 2025 г. БВП възлиза на 32.04 млрд. евро по текущи цени. На човек от населението се падат по 4 987 евро.

ПОТРЕБЛЕНИЕ

Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2025 г. се понижава с 4.0 пункта спрямо юли, като спадът се наблюдава както в градовете, така и в селата. Оценките за икономическата ситуация през последните 12 месеца са по-негативни, като настроенията се запазват и за следващата година.

Въпреки това оборотът в търговията на дребно през октомври 2025 г. нараства с 7.4% на годишна база. Увеличение е отчетено при нехранителните стоки (+12.9%), автомобилните горива и смазочни материали (+7.8%). Спад от 0.2% е регистриран при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

През третото тримесечие индивидуалното потребление формира 67.8% от БВП и се увеличава с 9.0% в реално изражение на годишна база.

ИНВЕСТИЦИИ

Делът на бруто образуването в основен капитал достига 20.6% от БВП през третото тримесечие. Показателят нараства с 8.7% в реално изражение спрямо същия период на 2024 г. 

ПАЗАР НА ТРУДА 

През третото тримесечие на 2025 г. заетите лица са 2.95 млн., като коефициентът на заетост е 53.6%. Коефициентът на безработицата е 3.4%, като остава по-висока при мъжете (3.7%) спрямо жените (3.1%). 

Разходите на работодателите за един отработен час нарастват с 12.3% на годишна база, най-вече в строителния сектор (16.4%), следван от индустрията (12.8%) и услугите (11.3%). 34.8% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като основно затруднение.

Средната брутна работна заплата през септември достига 2 580 лв., с ръст от 11.9% на годишна база.

МЕЖДУНАРОДНИ ТРАНСАКЦИИ

През декември осигуреността с поръчки от чужбина се понижава с 4.1 пункта. Салдото по текущата сметка за октомври е отрицателно (-1.044 млрд. евро). За януари-октомври дефицитът достига 4.052 млрд. евро (3.6% от БВП) при отрицателно салдо от 392.7 млн. евро (0.4% от БВП)

Търговският дефицит се задълбочава до 7.083 млрд. евро (6.3% от БВП) за първите десет месеца на годината при дефицит от 3 548.2 млн. евро (3.4% от БВП) за същия период на 2024 година. Износът намалява на годишна база с 3.6% до 35.44 млрд. евро. Вносът бележи ръст за периода от 5.5 на сто – за януари – октомври 2025 г. вносът е 42.53 млрд. евро (37.9% от БВП),

Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари-октомври 2025 г. се увеличават с 2.566 млрд. евро.

ЦЕНИ

През ноември месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2025 г. е 5.2%. Цените на жилищата се увеличават с 15.4% на годишна база през третото тримесечие. Производствените цени на вътрешния пазар нарастват с 13.8%, като енергетиката остава водещият фактор.

АКЦЕНТ

Данните към края на 2025 г. очертават икономика с водеща роля на вътрешното търсене, инвестициите и силния пазар на труда, но под нарастващ натиск, особено върху производствените разходи и външната търговия. Комбинацията от спад в промишленото производство, ускорен ръст на разходите за труд и високи производствени цени създава среда на високи бизнес разходи.

ДОПИРАТЕЛНА

Основните предизвикателства пред българската икономика остават свързани с конкурентоспособността на промишлеността, недостига на работна сила и задълбочаващия се дефицит по текущата и търговската сметка. Намаляващите поръчки от чужбина, съчетани с по-бърз ръст на вноса спрямо износа, увеличават външните дисбаланси. В условията на поскъпване на различни активи и увеличаващите се разходи за труд това поставя допълнителен натиск върху растежа в средносрочен план.