Илън Мъск вижда хуманоидни роботи навсякъде. Китай обаче може да е първият, който ще ги превърне в реалност

Милиардерът Илън Мъск постави хуманоидните роботи във фокуса на вниманието тази година, превръщайки ги в ключов елемент от оценката на Tesla, която според него може да достигне десетки трилиони долари. Засега обаче Tesla все още не е продала своя водещ хуманоиден робот Optimus.

Вместо това е по-вероятно именно китайски компании да изпреварят Tesla и да започнат мащабно производство на роботи още през 2026 г., тъй като Пекин поставя тази технология в центъра на стратегическите си планове.

„В момента Китай изпреварва Съединените щати в ранната комерсиализация на хуманоидните роботи“, казва пред CNBC Андреас Бройхле, партньор в консултантската компания Horváth. „Въпреки че и двете държави с времето ще изградят сходно големи пазари, Китай мащабира значително по-бързо в тази начална фаза.“

Хуманоидните роботи са създадени така, че да имат човешка форма и движения. Техните възможности се задвижват от алгоритми с изкуствен интелект, в комбинация със сложен хардуер като полупроводници. Поддръжниците на технологията смятат, че тези роботи могат да бъдат използвани в различни среди – от фабрики и хотели до домакинствата.

Пекин превръща роботиката в ключов приоритет

През последните години Китай превърна роботиката в основен фокус на своята технологична стратегия, като представи планове за изграждане на вериги за доставки и масово производство на тези машини.

През октомври китайският президент Си Дзинпин и висшето ръководство на страната – т.нар. Централен комитет – публикуваха предложенията за „15-ия петгодишен план“, който очертава основните приоритети на Пекин за идните години. В документа е включен и терминът „въплътен изкуствен интелект“ – понятие, което се отнася до AI-базиран хардуер като роботи и автономни автомобили.

За Китай хуманоидните роботи представляват възможност едновременно да се справи с недостига на работна ръка във втората по големина икономика в света и да ускори амбицията си за технологично лидерство.

„Тласъкът на Китай към развитие на хуманоидната роботика е продиктуван от комбинация от демографски натиск, търсене на следващата вълна икономически растеж и укрепване на позициите му в глобалната конкуренция“, казва Карел Елут, старши партньор в McKinsey & Company.

Раждаемостта в Китай спада, населението застарява, броят на работещите намалява, а разходите за труд растат – роботи се разглеждат като решение на този проблем.

Междувременно Китай и САЩ са въвлечени в ожесточена технологична надпревара в редица сектори. Роботиката – като реално приложение на изкуствения интелект – може да се превърне в ново бойно поле още през 2026 г. Според Politico, американският министър на търговията Хауърд Лътник вече води разговори с ръководителите на водещи роботични компании за ускоряване на развитието на сектора, а Вашингтон обмисля и президентски указ за роботиката още догодина.

Ключовите компании в Китай

Според анализ на RBC Capital Markets, Китай може да се превърне в най-важния пазар за хуманоидни роботи. Банката прогнозира, че глобалният пазар на хуманоиди може да достигне 9 трилиона долара до 2050 г., като над 60% от него ще се пада на Китай.

В Китай вече има над 150 компании за хуманоидни роботи.

• Unitree – една от най-обсъжданите компании в сектора, която се готви за IPO с оценка около 7 млрд. долара. Тази година тя представи модела H2, демонстриращ способността си да танцува.
• UBTech Robotics – произвежда хуманоидни роботи за индустрията и търговски приложения. Флагманът ѝ Walker S2 може сам да сменя батерията си и да работи 24 часа в денонощието. Компанията планира доставки на 500 индустриални робота през 2025 г., 5000 през 2026 г. и 10 000 през 2027 г.
• AgiBot обяви, че вече е произвела своя петхиляден хуманоиден робот.
• Автомобилният производител Xpeng представи второто поколение хуманоиден робот Iron и планира масово производство от следващата година.

Предимствата на Китай срещу САЩ

Китайската производствена мощ и опитът в мащабирането на електромобили дават на страната сериозно предимство и в роботиката.

„Дълбочината на китайската верига за доставки позволява разработване и производство на роботи при значително по-ниски разходи“, казва Итън Ци от Counterpoint Research. Според UBTech производствените разходи ще намаляват с 20–30% годишно.

САЩ обаче запазват лидерство в AI алгоритми, автономни системи и софтуер. Американските компании залагат на вертикална интеграция – контрол върху ключови компоненти като задвижващи механизми и изкуствен интелект.

Тесни места и рискове

Сред най-сериозните проблеми пред сектора са зависимостта от американски чипове (включително Nvidia), ограниченията на AI в непредвидима среда, регулаторните бариери и изключителната сложност на възпроизвеждане на човешките движения, особено на ръцете и пръстите.

Най-голямото предизвикателство остава цената – днес хуманоидните роботи струват между 150 000 и 500 000 долара за брой. За да бъдат конкурентни на човешкия труд, цената трябва да падне до 20 000 – 50 000 долара.

Опасения за инвестиционен балон

Въпреки че роботиката е стратегически приоритет за Пекин, регулаторите вече предупреждават за риск от инвестиционен балон. Националната комисия за развитие и реформи на Китай отбелязва, че над 150 компании разработват сходни продукти – ситуация, напомняща по-ранни технологични балони, включително при електромобилите.

„Разликата между възприятията и реалните възможности на технологията увеличава риска от балон“, казва Бройхле.

„Пазарна корекция може да забави иновациите и комерсиализацията“, допълва анализаторът на Forrester Чарли Дай.