Пазарът на труда – затягането на коланите продължава

Очаква ни поредна година на предизвикателства, с ограничено наемане и почти без увеличение на заплащането в частния сектор.

Както преди година прогнозирахме, 2025 г. беше изпълнена с предизвикателства за компаниите, без те да се отразят особено на заетостта в страната. Имаше тихи съкращения, изразяващи се най-често в непопълване на щата след напускане на служител. Имаше и съкращения, засега малки като обем, на ниво отдели и екипи. Компаниите, затворили изцяло или частично, бяха малко.

Най-големият ефект за работещите в частния сектор беше задържането на работните заплати с минимални или никакви увеличения. Доколкото такива имаше, те бяха свързани с увеличението на МРЗ и покриване на официалната инфлация. В някои сектори (като ИТ) дори имаше спад при предлаганите възнаграждения при нови назначения, както и предоговаряне на заплатите (към по-ниски) с цел запазване на работните места. Слава богу, тези случаи не бяха много.

Заплатите в държавния сектор растяха по-убедително, ако и неравномерно. Но вече средната заплата в публичния сектор надхвърля с над 12% средната заплата в частния сектор. През 2026 г. предстои тази разлика да се увеличи.

Икономиката растеше, но този растеж се дължи основно на вътрешното потребление и строителството. Резултатите на индустрията са по-скромни, ако и все пак в положителния сектор. Този растеж е нестабилен и не води до трайно отваряне на нови работни места.

Компаниите очаквано затягат коланите, но с минимално възможни съкращения на персонал. Но намалява и наемането за поредна година – обявите за работа са с нови 6% по-малко спрямо 2024 г. след изминалите години на постоянен спад.

Вносът на хора от трети страни расте и достига между 50 и 70 хил. души за 2025-а, като основната част все още са сезонни работници в туризма и отчасти в земеделието. Същевременно над 200 хил. души нито работят, нито учат.

Все повече имаме характеристиките на богатите държави, в които има работни места, но те са неатрактивни за местните хора. Като всички други и ние внасяме необходимата работна ръка, за да функционира икономиката.

КАК ИЗГЛЕЖДА СИТУАЦИЯТА НА ПРАГА НА 2026 ГОДИНА?

Икономически контекст

Икономиката е с добър, но забавящ се растеж. Доколкото той се дължи на вътрешното потребление, евентуални трусове в доверието на потребителите могат сериозно да го отслабят.

Борсите останаха колебливи и нервни, макар и с растеж след последната корекция преди седем месеца. Технологичните компании имат водеща роля в растежа, но зачестяват предупрежденията за образувал се балон и възможното му спукване, което да донесе и срив на борсите.

Основните пазари на българските компании в ЕС и САЩ намаляват потреблението, което води до намаляване на поръчките и оттам – на работните места.

Липсата на достатъчно работна ръка, както увеличаващата се цена на труда, наред с други фактори, водят в последните години не само до намаляване и практическо изчезване на чуждестранните инвестиции, но и до затварянето на производства в България и изместването им в по-подходящи дестинации. По всичко изглежда, че този процес ще се задълбочи през 2026 година.

Политическа нестабилност

2025 г. беше година на надежди, но никой от конфликтите, които ни застрашават, не е разрешен.

САЩ остават извор на нестабилност, или поне на непостоянство, въпреки че поне търговските войни и митата, изглежда, стигнаха до равновесна точка.

ЕС заяви амбиция за промени, за да подсили икономиката, но все още тези промени не са факт и ако се съди по бюджета на съюза за 2026 г., този процес ще продължи да е бавен и по-скоро в сферата на намеренията.

Българският държавен бюджет също не обещава реформи в първия си вариант, но пък е рестриктивен спрямо частния сектор. Публичният сектор ще продължи да расте и като обем, и като разходи за заплати.

Технологични тенденции

AI все повече навлиза в бизнеса и ежедневната работа. Докато 2025-а беше година на въодушевление и експерименти, от които само под 10% бяха успешни, 2026-а се очертава да е година на зрялост. Фирмите не само внедряват AI, но търсят и добра възвръщаемост на направените инвестиции. Все повече става ясно, че AI няма напълно да измести работещите, а е инструмент, който да увеличи възможностите и ефективността им. На практика това се отразява в свършването на повече работа с по-малко хора, което е добър знак за бизнеса. Прогнозите са, че влиянието върху пазара на труда също в крайна сметка ще е положително. Но може би не през 2026 г. в България.

Демографски предизвикателства

Доколкото демографската криза не е новина, а статукво, си струва да отбележим няколко неща. В България има много свободни позиции и приблизително толкова незаети лица. Проблемът е в несъответствието на квалификацията им с изискванията на позициите. Нереформираното образование продължава да налива вода в тази мелница. Силно влияние имат и обществените нагласи, които водят до това, че работещите българи, участващи в някаква форма на квалификация, преквалификация и обучение извън работното място, е най-ниският в ЕС.

Стана видим и един нов феномен – хората с лоши кредити да търсят работа в сивия сектор, за да избегнат запори на заплатите. Няма официална статистика за размерите на явлението, но от косвени данни може да се предположи, че става дума за над 100 хил. души.

Всичко това води до нараснала нужда от внос на работна ръка от трети страни. Той все още е далеч от нивата в ЕС и дори в съседна Румъния, но се ускорява. Обещаното намаляване на административните пречки и забавяния от страна на държавата вероятно ще допринесе за това.

Възможности и предизвикателства

От 1 януари България е в Еврозоната и положителните ефекти от това ще се усетят почти веднага след първите месеци на смут и неясноти.

Основното предизвикателство е свързано с увеличението на данъчната тежест и регулациите и как бизнесът ще се справи с тях.

В заключение

Предстои тежка и предизвикателна година за частния бизнес, в който са заети основна част от хората в България. Предстоят доста промени, за чийто ефект можем само да гадаем, но можем да посрещнем бъдещето с умерен оптимизъм.

Прогноза за 2026 година – какво да очакваме?

Запазване на ниските нива на безработица на нива до 5-6%. Очаква се пазарът на труда бързо да погълне съкратените в резултат на намаляването на поръчките. Възможно е дори неатрактивните работни места, за които няма желаещи и се налага да внасяме работна ръка от трети страни, да бъдат поне временно заети от българи, останали без работа. Но е малко вероятно това да се случи в голям мащаб през 2026 г. Вносът на работници ще продължи.

Задържане на нивата на заплащане в частния сектор. Очакваните промени са свързани единствено с цел покриване на инфлацията и/или с увеличението на МРЗ. Някои работодатели, притиснати от намаляването на поръчките и невъзможността да увеличат заплатите с 12%, колкото е увеличението на МРЗ, вероятно ще освободят (част от) работниците, чиито заплати трябва да се увеличат най-много, за да не създадат диспропорции в заплащането на различните нива в компаниите.

Очаква се реформата в ИТ и технологичния сектор, дължаща се на навлизането на AI, да навлезе в някаква стабилна фаза, да се изясни колко и какви хора са необходими и дори да започне плахо наемане в сектора.

Работата от разстояние също ще навлезе в стабилна фаза, процесът на прибиране на хората в офисите там, където е необходимо, е напът да приключи. Към момента около 9% от предлаганите на пазара позиции са за дистанционна работа. Очакваме това да се запази.

Секторът „Ресторантьорство и хотелиерство“ ще продължи да разчита на персонал, внесен сезонно от трети страни.

Като цяло ни чака поредна година на предизвикателства, с ограничено наемане и почти без увеличение на заплащането в частния сектор. И компаниите и хората вече свикнаха с тази мисъл. Но за разлика от 2025 г. фирмите са с доста изчерпани ресурси и резерви и дори малки сътресения могат да ги извадят от релси. Да се надяваме, че такива няма да има и поредното затягане на коланите ще е достатъчно, за да преминем успешно и през 2026 г. в очакване на по-добри времена.