Ако приемем архитектурата като начин да разкажеш историята на дадено място, София е книга с много неписани глави. Градът носи пластовете на различни епохи, натрупвани без прекъсване, а днес се намира в период на интензивно и често противоречиво развитие. Това поставя архитектите и инвеститорите пред сложна задача – да мислят за бъдещето, без да заличават контекста, и да създават ново качество, без да разрушават идентичността.

„Няма лошо наследство,“ казва арх. Ния Темиз. „Важното е да прецениш добре позитивните и негативните му страни и да откриеш по какъв начин можеш най-успешно да го надградиш.“

По официална статистика, в София са въведени в експлоатация близо 4,000 жилищни сгради за периода 2020-2024 г. За да бъде подобен темп на развитие насочен в устойчива посока, са необходими както адекватни регулаторни механизми, така и отговорна работа от страна на архитекти, инвеститори и всички участници в процеса. „Изключително важно е за развитието на града ни да се грижат хора, които го познават и знаят как той диша,“ казва арх. Темиз, акцентирайки върху необходимата промяна в приоритетите на регулаторите. За нея контролът не е редно да се изчерпва в мерене на сантиметри и отстояния, а да следи за съответствие в средата – социално, визуално и функционално.

Макар днес професионалният ѝ път да е неразривно свързан със София, историята ѝ започва далеч от нея – в Етиопия. Първите ѝ детски спомени са от открито пространство, ярки цветове и естествена свобода. Тя прекарва първите си седем години там, в среда, която формира чувствителност към пространството като жив организъм, а не просто като сбор от функции и обеми.

Завръщането в България носи силен емоционален контраст, когато цялото ѝ семейство се връща обратно в България. Градът ѝ изглежда по-тих, по-сдържан, по-сив, хората са облечени в кафяви и сиви тонове, усмивките са по-редки, а дистанцията – по-осезаема. За предизвикателната интеграция допринася и присъщата артистичност и чувство за естетика на младото момиче и нейната майка. Ръчно изработените дрехи развиват креативността и отношението към естетиката, но в същото време ярко контрастират с наложената социална норма. Изкуството става убежище. Рисуването, дизайна, визуалното мислене са начин да подреди света около себе си. Родителите ѝ – и двамата архитекти, не я насочват в академичния път и кариерата, а ѝ оставят свободата да търси. „Единственото ми желание, което не подкрепяха, беше това да уча в художествено училище,“ спомня си арх. Темиз.

Нейният бунтарски дух обаче се проявява още в тази ранна възраст, когато тайно от родителите си решава да замени уроците по математика с такива по рисуване. Логично, изпитът за прием в немската гимназия минава катастрофално, което пък води до попадането в столичното 7 СУ, където тя се среща с изключително интересни и будни хора, чиито интереси към музиката, изкуството и културата допълнително разширяват мирогледа ѝ и я свързват с живия ритъм на централна София.

Още в 9. клас взема осъзнато решение да поеме по пътя на изкуството и се прехвърля в Националната гимназия за изящни изкуства „Проф. Николай Райнов“. Следват експерименти в модата и дизайна, работа с артисти и сценични проекти. Първото си ревю прави с нейната най-добра приятелка. Благодарение и на сериозната подкрепа на училището, съученици и приятели, един на пръв поглед импровизиран проект оживява насред своя емблематичен домакин – НДК.

Така искрата е запалена и следват редица все по-мащабни и успешни ревюта. Сред запомнящите се събития е ревю пред над 2,000 души, които се събират в един от култовите столични клубове от 90-те. Това естествено води на по-късен етап и до възможността за дизайн на облеклото на танцьорите от изключително популярния в периода клуб Chervilo.

Макар на пръв поглед траекторията на младата дизайнерка да изглежда възходяща, мечтата бързо се сблъсква с вроденото желание за постигане на възможно най-високото ниво във всяко начинание. „Ключова се оказа невъзможността да продължа образованието си в желаният от мен колеж по изкуства Central Saint Martins, където бях приета,“ споделя арх. Темиз.

Така финансовите лимитации я лишават от опцията да усъвършенства своите умения в желаната академична институция, а в алтернативите в България младата дизайнерка не вижда перспектива. „Може и да е било грешка, но така мислех тогава,“ казва арх. Темиз.

Така архитектурата се появява не като страст, а като избор по необходимост. Започва да помага на майка си, влиза в професията от практичната ѝ страна. Началото обаче е предизвикателно. Работата с реални клиенти, нормативи и ограничения рязко контрастира с чистия творчески импулс на модата. Постепенно обаче именно тази комплексност започва да разкрива дълбочината на професията.

Постепенно, с натрупването на опит и доверие, идват и по-зрелите проекти. Сред ключовите повратни точки е работата по проект на голяма немска компания, която навлиза на българския пазар.

Благодарение на изградените контакти и нестандартната за местния пазар визия, арх. Темиз получава възможността да се включи в проект на голяма немска компания, която навлиза в страната. Преговорите отнемат 7 месеца, но това по никакъв начин не разколебава вълнението от предстоящото. „Аз до този момент не бях водила такъв тип преговори и всички стриктни изисквания и тежки процеси на немската страна ми се сториха напълно резонни,“ казва арх. Темиз.

Проектът, който на пръв поглед изглежда като обикновен супермаркет, се оказва истински урок по комплексност и детайл. „Може първоначално да изглежда просто като една метална кутия, но всъщност трябва да мислиш за движението на хората, за удобството, за материалите, за социалната функция на пространството,“ разказва тя.

Именно този проект потвърждава нейното разбиране, че архитектурата не е само за външния вид или комерсиалната стойност. Тя започва все по-отговорно да възприема своята роля и функцията на сградите като инструмент за създаване на качествена градска среда, която обслужва хората и общността.

След успеха с немските инвеститори, арх. Темиз и нейните колеги в този период имат възможността да работят в колаборация с американската компания Duany Plater-Zyberk & Company, известна със своите проекти в областта на урбанизма и градското планиране, включително в Маями. Работата с тях разширява нейната перспектива, като акцентира върху по-широката роля на архитектурата – отвъд отделни сгради и в посока цялостното оформление на квартали, улици, обществени пространства и как те взаимодействат с хората.

Макар в крайна сметка проектът да не се реализира, съвместната работа води до ценни уроци. „Те ми показаха какво означава урбанизмът в истинския смисъл на думата,“ казва тя.

Натрупването на опит с различни международни партньори оставя трайна следа върху начина, по който арх. Темиз мисли и върши своята работа. В следващите си проекти – били те жилищни, офис или индустриални сгради, тя прилага наученото и все повече затвърждава своята визия за това какво днешните архитекти следва да оставят след себе си като наследство.

Паралелно с това обаче се ражда и доза разочарование. Международните инвеститори все още гледат на българския пазар със скептицизъм и не са готови да участват в проекти, които да създадат един по-висок клас градска среда. „Те чувстват, че в България няма перспектива, но аз знам, че можем да направим много повече за да оставим на младите хора трайно наследство, което вдъхновява,“ казва арх. Темиз.

По това време идва и сериозно признание. Residential Park Sofia – проект, в който арх. Темиз е ангажирана още от най-ранната му фаза, получава отличие за „Сграда на годината“. Наградата отразява успешното изпълнение от чисто социална гледна точка и потвърждава налагащата се теза, че София има нужда от повече затворени комплекси.

В същото време, за арх. Темиз този тип комплекси – чисто жилищни или офисни, са концепция на миналото. Според нея, съвременният урбанизъм изисква смесени функции, живот през целия ден и пространства, които насърчават взаимодействие. Това тя вижда благодарение на по-развитите международни пазари, чиито грешки се надява България да избегне.

Именно благодарение на своя натрупан опит с международни партньори и успешно реализирани проекти в България, през 2017 г. арх. Темиз влиза и в обувките на инвеститор със значителен дял в проект, който отразява максимално нейната визия към онзи момент – RUHouse, заедно с нейния настоящ съдружник доц. д-р арх. Евгени Рафаилов.

Началото на проекта изглежда на пръв поглед случайно. Собственикът на имота, върху който е построена сградата, бива посъветван да търси промяна на градоустройството, за да може проектът да се реализира успешно. Той търси второ мнение и по стечение на обстоятелствата попада на арх. Темиз, която успява да измисли начин проектът да се реализира без ненужна административна тежест и без компромис с естетиката и функционалността.

Първоначално, предложението поражда в собственика на имота известна доза съмнение по отношение на намирането на инвеститор, който да го реализира. „Тогава се свързах с моя настоящ съдружник арх. Евгени Рафаилов и решихме да се нагърбим с изпълнението,“ споделя арх. Темиз.

Така се ражда RUHouse. Сградата се намира в ж.к. Градина и предлага панорамни гледки към Витоша. Към онзи момент районът все още е подценяван от мнозина, но в последните години започва да повишава своята атрактивност. „Аз вярвам, че няма лош район, а има само лоша концепция,“ казва арх. Темиз. Проектът въвежда решения, които по онова време са необичайни за софийския пазар – мезонети с индивидуални градини, силен фокус върху общите пространства и качеството на средата.

Съвременната и атрактивна визия, съчетана с високата функционалност на RUHouse, заслужено носи на проекта първа награда “Сграда на годината” за 2019 г. в категория „Многофамилни-жилищни сгради“. „Проектът се реализира изключително добре на пазара, което още веднъж потвърди вярата ми в това, че българите оценяваме красивото, когато го видим,“ споделя арх. Темиз.

Следват RUHouse II и RUHomes Botanical Garden – проекти, които затвърждават разбирането ѝ, че архитектурата е колективен процес. Зад тези проекти стои не само индивидуална визия, а последователна колективна работа. Арх. Темиз подчертава ролята на екипа си –съдружници, архитекти, инженери, адвокати и консултанти, които участват активно във всеки етап на процеса „Нито един от тези проекти не е солов акт – архитектурата е колективен процес,“ казва тя. Сред тях е и арх. Колев – част от екипа от самото начало и младши съдружник, допринесъл за устойчивото развитие и последователността на проектите.

Успехът на тези проекти обаче не е достатъчен, за да отговори на основната амбиция на арх. Темиз. Тя ясно осъзнава, че единичните сгради трудно могат да имат съществен ефект върху цялостната среда, независимо от вложените усилия в тяхното проектиране и изпълнение.

Така днес фокусът ѝ е насочен към най-мащабния ѝ проект, който води своето начало още от 2017г. – развитието на територия от над 400 000 кв. м в района на с. Лозен. Проектът стъпва върху дългогодишна консолидация на имоти и ясна градоустройствена логика, с амбицията да се изгради квартал със смесени функции – жилища, офиси, търговски и обществени пространства, паркове и социална инфраструктура. „София не заслужава входът ѝ да бъде индустриален, а да отговаря на най-добрите стандарти за европейска столица,“ казва арх. Темиз.

Проектът в Лозен не е просто поредния жилищен комплекс. Той цели създаването на квартал с истински смесени функции – жилища, офиси, паркове, училища, болници и културни пространства. Сериозен акцент е поставен върху микроурбанизма – мисълта за всеки детайл, който формира живот през целия ден.

Част от имотите са съзнателно обособени за зелени паркови пространства, превръщайки ги в зелените „дробове“ на квартала. Това гарантира, че средата диша, че хората живеят в хармония с природата, а не в бетонни изолирани комплекси. „В този проект най-много ме привлича възможността да създадем среда с мисъл за хората, а не просто да търсим максимална доходност,“ споделя арх. Темиз.

Проектът е в напреднала подготвителна фаза. За целта са ангажирани редица международни експерти, които да гарантират създаването на възможно най-качествена среда за живот.

Всички тези усилия не остават незабелязани и днес проектът е на прага да се сдобие с инвеститор от изключителен мащаб – една от стоте най-големи строителни компании в света. При успешно финализиране на партньорството, цялостната реализация на проекта може да се случи с невероятно бързи темпове и той да бъде готов за едва 4 години.

За арх. Темиз Лозен е повече от проект – това е шанс да покаже как България може да се учи от добрите международни практики и да създава среда, която прави хората по-щастливи. „Вярвам, че когато се мисли за средата като за жив организъм, всяка улица, парк или сграда има значение. Това е моят начин да оставя трайно наследство за града,“ казва тя.

На хоризонта вече е и следващият голям фокус – проект за „умен град“ в северните покрайнини на София, в района на с. Кътина. За арх. Темиз това е логично продължение на убеждението, че устойчивата градска среда изисква не просто качествени сгради, а интегрирани системи – инфраструктура, мобилност, енергийна ефективност и услуги, които работят в синхрон. Интересът към проекта е осезаем, а при подходяща структура той би могъл да привлече още един международен партньор от най-висок клас.

Отвъд мащабните градски проекти, арх. Темиз следи внимателно и трансформациите в самата професия. Тя е съдружник в технологичния стартъп Flexi Estate, където работи съвместно с д-р арх. Радул Шишков –  един от пионерите в прилагането на изкуствен интелект в архитектурата в България. Наскоро той издава и своя книга, посветена на ролята на AI в архитектурното проектиране. За арх. Темиз това партньорство е естествено продължение на интереса ѝ към интелигентни системи и дългосрочни решения „Технологиите имат смисъл само ако служат на човека, а не обратното,“ споделя тя.

Гледайки напред, основната цел на арх. Темиз е да продължи да бъде носител на позитивна промяна, развивайки се всеки ден и налагайки все по-високи стандарти за своята работа. „Искам да създавам проекти, които да правят живота на хората по-добър – по-красив, по-комфортен и по-щастлив,“ казва тя. „Българите имаме всички предпоставки да живеем в едно от най-прекрасните места на света – просто трябва да се освободим от гнева и да насочим енергията си в конструктивна посока.“