Кой контролира венецуелския петрол след ареста на Мадуро и какво означава това за енергийните пазари
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Една от най-политизираните петролни индустрии в света отново е на фокус след ареста на венецуелския президент Николас Мадуро. Големият въпрос в момента е кой реално контролира ресурсите на страната и дали индустрията може да бъде възстановена след десетилетия на упадък.
Контекстът е безпрецедентен. Американският президент Доналд Тръмп нареди операция по залавянето на Мадуро, след въздушни удари по военни обекти в Каракас и по северното крайбрежие. Венецуелският лидер беше пленен, изведен по въздух и впоследствие транспортиран с кораб до САЩ. Заедно със съпругата си Мадуро ще се изправи пред американски съд по обвинения, свързани с наркотрафик и тероризъм. Властта засега остава в ръцете на досегашния вицепрезидент Делси Родригес. Режимът все още не е паднал и макар Тръмп да обяви, че САЩ ще управляват Венецуела до “мирен преход” във властта, допълнителните детайли не са известни.
КОЙ ДЪРЖИ КОНТРОЛА ВЪРХУ ПЕТРОЛА
Засега отговорът на въпроса кой контролира венецуелския петрол изглежда ясен. Венецуела национализира петролната си индустрия през 70-те години, което доведе до създаването на PDVSA – държавната петролна компания, която контролира по-голямата част от производството и резервите. Американската Chevron оперира в страната чрез собствено производство и съвместно предприятие с PDVSA, като руски и китайски компании също участват чрез партньорства. Мажоритарният контрол обаче остава в PDVSA.
Производството достига пик от около 3.5 млн. барела дневно през 1997 г., но оттогава рязко спада до приблизително 950 хил. барела дневно. От тях около 550 хил. барела дневно се изнасят, сочат данни на Lipow Oil Associates, цитирани от CNBC.
При евентуално сформиране на проамериканско и проинвестиционно правителство Chevron би била “в най-добра позиция“ да разшири присъствието си, смята Саул Кавоник, ръководител на енергийните изследвания в MST Financial. Според него европейски компании като Repsol и Eni също биха могли да спечелят, предвид вече изградените си позиции във Венецуела.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ГЛОБАЛНИТЕ ПАЗАРИ
Венецуела разполага с най-големите доказани петролни резерви в света. Поради липса на яснота кой точно управлява страната, износът може да спре изцяло, а последната серия американски санкции срещу т.нар. сенчест флот вече е оказала сериозен натиск върху износа и е принудила страната да ограничи производството. Lipow очаква Chevron да продължи да изнася около 150 хил. барела дневно, което би ограничило непосредствения ефект върху глобалното предлагане. Въпреки това несигурността може да добави около 3 долара върху цената в краткосрочен план. Санкциите върху венецуелската петролна индустрия могат да бъдат облекчени, в случай че на власт се установи правителство на опозиционния лидер Мария Корина Мачадо. Това по всяка вероятност ще доведе до по-голям износ, което в краткосрочен план може да окаже натиск върху цените.
По-голямото значение на Венецуела в дългосрочен план е свързано с вида суров петрол, който страната произвежда – предимно тежък и екстра-тежък суров петрол, който е технологично по-труден за добив, но е ценен за рафинерии в САЩ. Ключовият въпрос остава дали индустрията изобщо може да се върне във Венецуела след две десетилетия на разруха и занемаряване. Перспективата за устойчиво възстановяване остава ограничена, тъй като има сериозна необходимост от инвестиции за възстановяване на инфраструктурата – поне 10 млрд. долара годишно според различни изчисления.
