Тръмп е решен да вземе Гренландия. Може ли НАТО да се защити – и иска ли изобщо?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европа прекара голяма част от 2025 г. в опити да укрепи отбраната си срещу Русия – но само седмица след началото на новата година е принудена отново да преосмисли сигурността си заради заплахите на президента Доналд Тръмп да анексира Гренландия.
Тръмп засилва натиска Гренландия, полуавтономна територия на Дания, да премине под контрола на Вашингтон. Тази седмица Белият дом заяви, че Тръмп разглежда различни варианти как това да се случи, включително и военни действия.
Гренландия, най-големият остров в света, разполага с богати, все още неизползвани минерални ресурси. Макар географски да е разположена в Северна Америка, политически тя е част от Европа.
Придобиването на острова обаче не би било лесно. Освен политическите пречки както в САЩ, така и в чужбина, всеки опит за завземане със сила би противопоставил САЩ на собствените му съюзници от НАТО.
Ще воюва ли НАТО със САЩ за Гренландия?
В интервю за CNN тази седмица високопоставеният съветник на Тръмп Стивън Милър заяви, че нито една европейска държава не би била готова да воюва, за да защити Гренландия. Макар да не изключи пряко възможността за военни действия на САЩ, той подчерта: „Няма нужда дори да мислим за това в контекста на военна операция, защото никой няма да воюва със Съединените щати за бъдещето на Гренландия“, като се позова на малобройното население на острова.
За разлика от това Дания и Гренландия приемат напълно сериозно възможността за американски военни действия. В изявление във вторник вечерта датският министър на отбраната и вицепремиер Троелс Лунд Поулсен обяви, че Дания ще похарчи 88 млрд. датски крони (13.8 млрд. долара), за да превъоръжи Гренландия, предвид „сериозната ситуация със сигурността, в която се намираме“.
Въпреки тази заявена готовност, анализатори, цитирани от CNBC, не вярват европейските сили някога да открият огън по американски войски.
Едуард Арнолд, старши научен сътрудник в британския аналитичен център Royal United Services Institute, заяви пред CNBC, че Белият дом разполага с военната мощ да се придвижи към Гренландия и при желание може да го направи „наистина много бързо“.
Според него дори няма да се налага операция от типа на тази във Венецуела през уикенда, защото: „Това би било напълно без съпротива.“
„Кой европейски военен командир ще открие огън по американски военен транспорт, влизащ в Гренландия? Това потенциално би започнало война вътре в НАТО. А САЩ го знаят.“
Съединените щати притежават далеч най-голямата военна мощ сред членовете на НАТО. През 2024 г. НАТО оценява, че САЩ разполагат с 1.3 милиона военни, срещу 2.1 милиона общо за останалите членове на алианса. Следващата най-голяма армия е тази на Турция с около 481 000 души.
Арнолд очаква САЩ постепенно да увеличат броя на войските си в Гренландия, вместо да предприемат открита инвазия.
„Те просто няма да стрелят по тях“, казва той за европейските сили.
„И се получава тази странна ситуация, при която САЩ разполагат войските си в Гренландия, а европейците реално не могат да направят нищо, освен да протестират политически.“
Георгиос Самарас, доцент по публични политики в King’s College London, е на същото мнение: „Не виждам как НАТО би могло да спре САЩ – говорим за свръхдържава с толкова много военни бази из целия континент, които теоретично могат да се използват за нахлуване в държава член на НАТО отвътре.“
Джейми Шей, бивш високопоставен служител на НАТО и сътрудник на Chatham House, допълва, че евентуална военна реакция е крайно малко вероятна: „САЩ биха се справили бързо с каквито и да било ограничени сили, които европейците биха могли да изпратят. А европейските правителства изобщо не биха обмислили подобен ход – те се нуждаят от всичките си сили за защитата на Европа и за подкрепа на Украйна.“
Краят на НАТО?
В понеделник датският премиер Мете Фредериксен предупреди, че евентуално американско завземане на Гренландия би означавало края на НАТО.
От 32-те държави членки на алианса, 23 са и членове на Европейския съюз, който работи активно, за да гарантира, че администрацията на Тръмп ще продължи да подкрепя Украйна.
„Те ще искат да избегнат директен сблъсък със САЩ, който би означавал край на НАТО и на американската подкрепа за Украйна“, казва Шей.
Съгласен е и Самарас: „Ако един член на НАТО заплашва друг, това не е просто скандал – това превръща взаимната отбрана в условна и политическа. Това означава край на НАТО.“
Шей обаче отбелязва, че Европа все пак разполага с икономически лостове: „ЕС може да наложи санкции, мита или да ограничи достъпа на американски компании и инвестиции. Европейските правителства могат и да откажат на САЩ използването на военни бази и съоръжения, но това са изключително тежки решения, особено в момент, когато работят усилено с Вашингтон по мирен план за Украйна.“
Тръмп: „САЩ винаги ще бъдат там за НАТО“
Въпреки напрежението около Гренландия, Тръмп заяви в сряда, че САЩ остават верни на НАТО: „За всички големи фенове на НАТО – те бяха на 2% от БВП и повечето не си плащаха сметките, докато не дойдох аз“, написа Тръмп в Truth Social.
Той допълни, че без САЩ алиансът не би могъл да се справи със съвременните заплахи: „РУСИЯ И КИТАЙ НЯМАТ НИКАКЪВ СТРАХ ОТ НАТО БЕЗ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ… НИЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕМ ТАМ ЗА НАТО, ДОРИ ТЕ ДА НЕ СА ТАМ ЗА НАС.“
