Икономически растеж от 3.1% за тази и следващата година прогнозира БНБ
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Растежът на реалния БВП в България през периода 2025–2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3.2% през 2025 г., след което слабо да се забави до 3.1% през 2026 г. и 2027 г. , пеше в декемврийското издание на „Макроикономическа прогноза” на Българска народна банка (БНБ). Частното потребление ще продължи да има основен принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори ще формират отрицателен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния хоризонт.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 3.6% през 2025 г. спрямо 2.6% през 2024 г., като най-голям принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите.
- През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година (3.5%) и да се забави до 3.2% през 2027 г.
- Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление.
- Коефициентът на безработица се прогнозира да се понижи плавно от 3.6% през 2025 г. до 3.4% през 2026 г. и 3.1% през 2027 г., което отразява както прогнозирания реален растеж на БВП, така и намаляването на населението в трудоспособна възраст.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
В резултат на продължаващото интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. очакваме данните за годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор да покажат ускорение в края на 2025 г., което е прогнозирано да бъде последвано от тенденция към забавяне” посочната още от БНБ.
Присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към монетарните условия в страната. През 2026 г. и 2027 г. годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави, но да остане сравнително висок.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2025 г., докато за 2026 г. и 2027 г. преобладават рискове за реализиране на по-ниска икономическа активност в България, главно вследствие на евентуалното установяване на по-неблагоприятни процеси в глобалната среда спрямо заложеното във външните допускания, посочват още от БНБ.
От банката допълват, че остават и рисковете за реализиране на по-нисък растеж на глобалната търговия и съответно на външно търсене на български стоки и услуги, както и за повишена колебливост на цените на суровините през прогнозния период. Съществуват и вътрешни за страната рискове, свързани с продължаването на дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и възможността за непълно възстановяване на производствената дейност и износа на предприятието в условията на повишена геополитическа и регулаторна несигурност.
Текущата макроикономическа прогноза отразява информация за фискални мерки, включени в законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. и АСБП за периода 2026–2028 г. Съществува несигурност пред прогнозата, произтичаща от параметрите, които ще бъдат заложени в окончателната бюджетна рамка за 2026 г. и в средносрочната бюджетна прогноза.
Сред други рискове, посочени от БНБ са заложеното изпълнение на инвестиционни проекти, по-големи от заложите разходи за отбрана, като и по-ниски потребителските разходи.
