Държавата с нов опит за въвеждане на таван на надценката за една година
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Държавата прави нов опит за намеса в частния сектор чрез пореден законопроект за въвеждане на таван на надценката. Такава идея се прокрадва многократно през последните месеци с цел овладяване на инфлацията и спекулата с цените заради въвеждането на еврото, но бизнесът е категоричен, че подобна държавна намеса в частната инициатива е напълно недопустима и крие рискове за конкуренцията на пазара у нас.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Депутатите в Народното събрание приеха на първо четене Законопроект относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги.
- Вносители на законопроекта са “БСП-Обединена левица“.
- В подкрепа на промените гласуваха 167 народни представители – ГЕРБ-СДС, “Възраждане”, “ДПС-Ново начало”, “БСП-Обединена левица”, “Има такъв народ”, “Алианс за права и свободи”, “Морал, единство, чест”, “Величие”.
- “Против” гласуваха депутатите от “Продължаваме Промяната – Демократична България” – 22 народни представители.
ЗАКОНОПРОЕКТЪТ
Мерките включват определяне на максимални цени при търговия на дребно, както и пределните надценки. Предвижда се още връщане на максималните цени на определено ниво, обявяване на ценови листи на сайта на задълженото лице, редовно или периодично предоставяне на данни за цените, както и забрана за увеличаване размера на такси или въвеждане на нови.
Идеята е тези мерки да важат в следващите 12 месеца, считано от 1 февруари, като с решение на Министерския съвет този срок може да бъде съкратен или удължен.
В обхвата на мерките попадат основните хранителни стоки и услуги от първа необходимост, таксите и комисионните на банките, на предприятията за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за продуктите от нефтен произход, лекарства, отпускани без лекарско предписание, и др., стоки и услуги, които са определени с решение на МС.
ВАЖЕН КОНТЕКСТ
Това не е първият опит на държавата да се намеси в частния сектор. С последните промени в Закона за въвеждане на еврото у нас, които бяха приети през лятото на миналата година. Промените в Закона за въвеждане на еврото бяха внесени от Министерския съвет и минаха на първо и второ четене в Народното събрание в рамките само на две седмици. Първоначалният вариант на текстовете разтревожи значително много бизнеса, тъй като предполагаше въвеждането на забрана за повишаване на цените за 17 месеца, както и извънредно големи правомощия на контролните органи. В крайна сметка според консенсусните текстове забраната за повишаване на цените ще важи за 12 месеца – до 8 август 2026 г., докогато трябва да продължи периодът на двойно обозначаване на цените.
Според тези промени Министерският съвет има възможност сам да определя мерки за борба със спекулата и повишаването на цените. С предложения в момента законопроект Министерският съвет ще получи още лостове за подобно въздействие върху пазара.
С промените в Закона за въвеждане на еврото бе създаден и портал, на който ежедневно да се публикуват цените на стоки и услуги – изискване, което бизнесът определи като “трудно изпълнимо”. Нещо повече – обемът от данни е толкова огромен, че се оказва трудно проследим от самите потребители, което на практика обезсмисля целта на платформата.
ДОПИРАТЕЛНА
Идеята за въвеждане на таван на надценката се прокрадва неколкократно – опит, определен от Сдружението за модерна търговия като недопустим. Така например се появи Законопроекта за агрохранителната верига.
Накратко – с него се въвеждаше определен таван на надценката по веригата, регламентираше се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждаха изисквания към първите купувачи. Освен това със законопроекта се въвеждаше и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на 2025 г. и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията. Бизнесът категорично посочи, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
