AI First като лакмус. България ли е новият хъб за авиокосмически иновации?

Радослав Гайдарски (CleverPine) за инвестициите в AI, математическата грешка в държавната политика и пътя на България от аутсорсинг хъб към иновационен партньор

CleverPine се трансформира от не-AI-native към AI-First компания за сравнително кратко време. Каква беше причината за тази толкова радикална промяна и с какви предизвикателства е свързана?

CleverPine се качи на AI влака още през 2022 г. Да, тогава ChatGPT 3 още разказваше, че тараторът се правел от прясно мляко и моркови. Но един от моите партньори, Христо, улови много точно бъдещето. Той каза: „Това няма да остане така. Ние трябва да се качим на този влак сега, защото после ще е късно“. Христо е пионер – т.нар. early adopter – каквито всъщност винаги са били и нашите компании. Това беше нашият „момент на прозрение“ – че именно тази технология ще бъде факторът, който да ни позволи да растем не през хора, а през технологии. Така през 2022 г. в CleverPine въведохме правилото: Изкуственият интелект е първият инструмент, до който се допитваш, когато правиш нещо. Минахме през цялото пътуване на AI еволюцията. В началото AI беше помощник. Сега сме в следващата фаза – human in the loop. Тоест изкуственият интелект работи, но човекът участва и проверява. Следващата фаза – която още не сме достигнали, но предвид скоростта, с която се движим, вероятно скоро ще сме там – е човекът да е само оркестратор (диригент) на изкуствения интелект. Човекът само ще мисли как да използва различни AI агенти и процеси, за да работи със скоростта, която се изисква.

Това ни позволи да постигнем AI автоматизации, да подобрим не само количеството, но и качеството на нашите продукти, и да създадем процеси, които са 100% AI driven. Конкретен пример: постигнахме 100% unit test coverage (покритие с единични тестове) чрез AI. На прост език това означава, че всички наши софтуерни функции са автоматично проверени за грешки от изкуствения интелект. Само преди пет години идеята за 100% unit test coverage беше смятана за утопия в нашия бранш – беше невъзможно да се постигне без огромен екип и бюджет. AI преобърна тази парадигма.

А иначе предизвикателствата са колкото искаш. Хората сме инертни създания и подхождаме с недоверие към всяко ново нещо. Не е никак лесно да променим начина си на работа и мислене. За да задвижим колелото и да премахнем съпротивата към концепцията AI-First, ние го направихме с всички възможни средства: раздавахме на служителите лаптопи, организирахме томболи за най-хубав AI промт, за най-добро приложение. Правили сме какво ли не, само и само хората да станат активни участници, а не в опозиция на AI.

Преминаването към AI First променя ли и начина, по който инвестиционната Ви компания CleverPine Ventures избира проектите, в които инвестира?

„Ние създадохме инвестиционната си компания малко като семеен офис (family office). Вложихме наши пари, пари на приятели и познати (friends and fools) – общо 6 милиона евро.“

Стартирахме я във времената на изкуствения интелект и всички инвестиции, в които сме участвали, са компании, които използват AI, за да автоматизират, забързат или променят някакъв процес, който досега се е извършвал от човешка ръка. Така че не мога да кажа, че AI е променил подхода ни – той е в ДНК-то на CleverPine Ventures от самото начало. Въпреки това, виждам се със страшно много други фонд мениджъри и всички говорим за едно и също нещо: има брутален AI washing на пазара. Сега почти всеки стартъп, с който се срещнем, твърди, че е AI базиран, че използва AI или че прави AI. Според мен огромната част от това е чист AI washing – нормални бизнеси, които закачат някъде AI само заради опаковката. Бих казал, че 90% от проектите, които претендират за AI фокус, не са такива, или поне със сигурност AI не е Х факторът за тях.
Въпреки това изкуственият интелект е в полезрението на всички фондове и нашата задача е да пресяваме този шум.

А това означава ли, че инвестирате повече време в това да проучите дали една компания наистина е разработила AI решение, или зад т.нар. изкуствен интелект стоят усилията на стотици души в колцентър например?

То дори не опира до това дали зад „изкуствения интелект“ стоят хиляда китайци примерно, а дали приложението на AI разгръща пълния му потенциал. Да използваш изкуствен интелект не означава да се вържеш към API на ChatGPT или друг доставчик и да кажеш: „Ето, използвам AI“. Това не работи така. За нас истински AI First бизнес трябва да се (пре)структурира изцяло около AI, а не просто да върже едно API в някой процес по веригата. Ние търсим как AI променя играта в пъти. Когато видим такова фундаментално преструктуриране, което води до експоненциална скалируемост, тогава няма как да не инвестираш в този бизнес.

Направихте сделка и дъщерно дружество Vaerolabs с Lufthansa Technik. За какво е индикатор това и как се променя ролята на България като хъб за високи технологии?

Интересно е да погледнем голямата картина. Тази сделка е силен индикатор, че България все още е в полезрението на големите европейски компании. Тя показва, че нашият технологичен сектор е силен и конкурентоспособен и може да създава добавена стойност дори в сложни сектори като аерокосмическите технологии.

Интересно съвпадение е, че по едно и също време освен нашата сделка имаше такива и с други български компании от сектора – като EnduroSat и Dronamics. Само тези три компании, в този доста нетипичен исторически за България сектор, общо са привлекли над €200 милиона директни инвестиции в страната ни. Това е, което показва и ролята на България днес и за бъдеще.

За да разберем тази промяна, трябва да погледнем назад. Ние изтървахме дотком балона. По време на финансовата криза компаниите от САЩ и Западна Европа започнаха масово да аутсорсват в България. Тогава световните пазари падаха, а в България заплатите се вдигаха и се наемаха хора. Но сега е различно. Сега е първият момент, в който нашата ИТ индустрия трябва да преоткрие себе си. Ние вече не сме просто аутсорсинг център. Сделки като тази с Lufthansa Technik показват, че България минава през първия си наистина трансформационен период – от изпълнител се превръщаме в партньор, който създава иновации.

Каква е прогнозата Ви за технологичния сектор в България: какви са възможностите, какви са рисковете?

Вярвам, че българският предприемач е изключително адаптивен и това говори за хубаво бъдеще на сектора. През последните 20 години държавата, без да иска, направи най-хубавото за нас: не участваше в него. Израснахме,
въпреки че бяхме „малко секторче“. Но сега, когато секторът стана голям, и държавата започна да се оглежда в него, без да го разбира и без да разбира, че този сектор е доста крехък, особено в момента.

Най-голямата заплаха пред нас не е пазарът, а липсата на държавна визия.

Голям проблем са промените в бюджета, данъците и максималният осигурителен доход. Освен това максималният осигурителен доход е вързан по скандален начин за минималната заплата, което е математически нелогично и води до вечно увеличаващ се цикъл.

Трябва да сме честни: данъчната тежест за висококвалифицирания ИТ сектор и участниците в него вече е съизмерима с тази в много държави на Запад, откъдето идват инвестициите. Това при положение, че ние нямаме нито данъчни облекчения, нито инициативи, нито програми. Държавата също така почти абдикира от образованието и подготовката на кадри. Ударът през осигурителния доход истински заплашва нашата конкурентоспособност. Докато не видим ясна стратегия, бъдещето за ИТ сектора е в неясност – не заради нас, а заради политическите рискове.