Още една стъпка към въвеждане на пенсионни мултифондове

Приемането на мултифондовият пенсионен модел направи още една стъпка напред в процеса по приемането му в България, след днешното обсъждане и последвало одобрение на законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Работодателските организации и КНСБ подкрепиха промените, а от втория голям синдикат – Подкрепа изразиха мнение, че сега не е момента за такива сериозни промени.
• С измененията в КСО се въвежда мултифондов модел в капиталовите стълбове при втория и третия стълб.
• Това ще позволи създаването на подфондове с различен инвестиционен профил. При този модел осигурените лица ще имат възможност да избират в какви инструменти да бъдат инвестирани техните средства – рискови или консервативни.
• Приемането на този модел бе препоръчано и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие още през 2024 г.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Това е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г., коментираха от Комисията за финансов надзор след днешното заседание. “Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи”, допълват от КФН.

От комисията посочват, че за гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се  предвижда да са осигурени в  консервативен фонд. Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21.4% при 12.5% сега, показват изчисления на експертите от КФН.

Законопроектът предвижда плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3.75% до 2.10%. “В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка”, се казва още в съобщение на институцията.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Законопрокта бе внесен за обсъждане в портала за обществени консултации в края на миналата година, като срока за това приключи на 16 януари. Кога ще бъде придвижен напред към следващите стъпки по приемането му, все още не е ясно.

В момента в страната има 10 пенсионно-осигурителни компании, които управляват почти 30 млрд .лв. (към края на септември 2025 г.) в различните типове пенсионни фондове. Досегашната нормативна уредба позволява предимно по-консервативно управление на средствата, като те се влагат предимно в дългови инструменти.