Президентът Румен Радев подаде оставка
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Румен Радев обяви, че се оттегля от президентския пост в обръщение към българския народ. Решението идва в навечерието на поредните предсрочни избори и след дни на спекулации, че държавният глава подготвя собствен политически проект.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Президентът Румен Радев обяви, че ще се оттегли от поста на държавен глава.
- “Днес за последен път се обръщам към вас като президент”, каза държавният глава Румен Радев в обръщението си към българския народ. “Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на България. За тези 9 години президент и вицепрезидент показахме, че можем да работим ефективно и в синхрон в името на обща цел и аз съм убеден, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава”, каза Радев.
- Официално обаче оставката му трябва да бъде входирана и разгледана от Конституционния съд.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Преди девет години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия. Заедно преживяхме редица кризи. Атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Да отстоявам държавния и обществен интерес. Порочният управленски модел има външните признаци на демокрацията, но функционира по механизмите на олигархията. Политиката се случва извън институциите. Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание”, каза Румен Радев.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Когато президент на България подаде оставка, това задейства конкретен конституционен механизъм за заместване и последващи избори. Според Конституцията, оставката се подава пред Конституционния съд, който с решение прекратява мандата на държавния глава преди изтичането му. До произнасянето на съда президентът или вицепрезидентът продължават да изпълняват функциите си.
След като оставката бъде приета и мандатът официално приключи, вицепрезидентът, Илияна Йотова, поема функциите на президент до края на мандата. Това е предвидено в конституцията като правило при предсрочно прекратяване на мандата на държавния глава, включително при оставка.
Ако обаче вицепрезидентът също подаде оставка или по друг начин не може да изпълни тези функции, Конституцията предвижда, че временно изпълняващ длъжността президент става председателят на Народното събрание, в случая Рая Назарян. Тази временна конституционна роля продължава до провеждането на нови избори за президент и вицепрезидент, които трябва да бъдат организирани според Изборния кодекс в установения срок за такава процедура.
През този период страната продължава да функционира нормално, като временният президент изпълнява всички конституционни правомощия на държавния глава, включително назначаване на служебни кабинети, ако е необходимо, и насрочване на избори.
Този механизъм гарантира преход на властта без институционална празнота, защото конституцията сочи ясна последователност при внезапна промяна в ръководството на държавата – от президент към вицепрезидент и, при необходимост, към председателя на парламента.
В словото си президентът посочи, че на този етап постът президент ще бъде поет от вицепрезидента Илияна Йотова. “Аз съм убеден, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава”, каза Радев.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
През последния месец българската политика е белязана от остра криза: правителството на Росен Желязков подаде оставка на 11 декември 2025 г. след масови протести срещу корупцията и спорния бюджет за 2026 г.. Президентът Румен Радев проведе бързи консултации с парламентарните партии, като връчи първия мандат на ГЕРБ-СДС, втория на ПП-ДБ, а третият – на АПС. И трите бяха върнати като неизпълнени. Сега страната се насочва към осми поредни извънредни парламентарни избори, които най-вероятно ще се проведат през пролетта.
Последното извънредно обръщение на Радев към нацията бе през май миналата година, когато държавният глава обяви, че ще поиска свикване на национален референдум за еврото. В изявлението си той внесе предложение в Народното събрание с въпрос „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?“. Инициативата предизвика поляризирани реакции – подкрепена от “Възраждане“ и частично от ИТН, но отхвърлена от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и правителството като популистка и потенциално неконституционна. Предложението беше отхвърлено от парламента в началото на декември с 81 гласа “за“, 135 „против“ и 3 въздържали се.