Ако 2025 г. ни научи на нещо, то беше колко тясно – и непредвидимо – се преплитат икономическите процеси с геополитическите конфликти и технологичните трансформации. Вече не говорим просто за еволюция, а за ускорени и често разрушителни промени, които променят правилата за цели индустрии.
Влизайки в 2026 г., бизнесът в България и региона търси сигурност в свят, който все по-активно я разклаща. И може би е страхотно, че гледаме оптимистично напред, но прогнозата за рисковете показва, че ни очаква още от същото.
Поглед назад: какво ни донесе 2025 г.?
Изминалата 2025 година беше повратна точка за световната икономика. Между шока от Тръмп, свръхкапацитета на Китай и геополитическите напрежения, компаниите трябваше да предефинират стратегиите си.
Политиката на търговски протекционизъм на Тръмп доведе до ниво на икономическа несигурност, сравнимо с това по време на пандемията. Тази бурна година показа ясно, че икономиката се експлоатира за геостратегически цели, като митническите тарифи, ограниченията върху износа и икономическите санкции се превръщат в оръжия за принуда сами по себе си. В случая с Европа, проблемите не идват от високите мита на САЩ (които за някои продукти са дори по-ниски за Стария континент), а най-вече от „втория китайски шок“, предизвикан от масивния дъмпинг на стоки на местния пазар.
Поглед напред: какво ни очаква през 2026 г.?
Икономическите прогнози на Coface за 2026 година очертават умерен глобален растеж около 2,4-2,5% – стабилен на хартия, но крехък в дълбочина.
За САЩ прогнозите са за малко над 2%, най-вече благодарение на инвестициите в изкуствен интелект, който като сектор допринесе с 20% за растежа на страната през 2025-та година. В Китай тенденцията на органично забавяне продължава, докато Индия затвърждава ролята си на двигател на растежа в Азия.
В Европа – без изненади. Прогнозните нива остават близки до тези от 2025 г., около 1%. Въпреки че пикът на фалитите изглежда зад гърба ни, броят на обявените фалити продължава да расте – макар и по-бавно.
Поглед в региона: Централна и Източна Европа
Основните двигатели на растежа в региона ще бъдат (което не е изненада за никого) – крайното потребление, подкрепено от реалния ръст на заплатите и силния пазар на труда (благодарение на ниски равнища на безработица) и инвестициите, особено публичните инвестиции, с постепенно увеличаване на европейските фондове, въпреки че тяхното усвояване ще остане неравномерно в различните страни.
Икономическият растеж в региона в цифри или с други думи – прогнозите за БВП за 2026 г., ще изглеждат така:
- Полша (лидер): +4,0% през 2026 г., благодарение на силното потребление на домакинствата и публичните инвестиции.
- Чехия: +2,8%, със стабилно постепенно възстановяване.
- Унгария: +1,8% след период на рязка корекция.
- Румъния: +1,3%, като растежът е затруднен от макроикономически дисбаланси.
- Словакия и Словения: умерен растеж, затруднен от автомобилния сектор (Словакия) и фармацевтичната промишленост (Словения).
- Балтийските държави: динамиката е благоприятна, особено в Литва.
И накрая: поглед към България
Очаква се у нас растежът на БВП да достигне около +2,8% през 2026 г., след +2,7% през 2025 г. Основните двигатели ще бъдат крайното потребление, подкрепено от нарастващите реални заплати, преките чуждестранни инвестиции, стимулирани от еврото, и може би туризмът, който би могъл да се възползва от подобен ефект на еврото, какъвто се наблюдава в Хърватия и Литва.
Заедно с това обаче, остават и някои рискове и средносрочни предизвикателства – най-вече ниското ниво на конвергенция на БВП на глава от населението, все още по-малко от 60 % от това на Германия. Към това се добавят и отново нарастващата политическа нестабилност, която забавя структурните реформи. Значителният демографски спад с продължаващо намаляване на населението в трудоспособна възраст, също ограничава потенциала за дългосрочен растеж.
И все пак – въпреки предизвикателствата – България не е без икономически предимства през 2026 г. Разходите за труд остават сравнително конкурентни, макар под нарастващ натиск, а наличието на квалифицирана работна сила все още е относително предимство.
Съществува потенциал за растеж чрез инвестиции в европейската отбрана, изкуствен интелект и реорганизация на производствените вериги в Европа. Но този потенциал няма да се реализира автоматично. Без структурни реформи, политическа предвидимост и дългосрочна визия, рискът е възможностите отново да останат неизползвани.
