Защо и от кога ще има пенсионни мултифондове в България

След дълги години на периодични обсъждания и призиви от пенсионноосигурителните компании за промяна на пенсионния модел в България, това може би е на път да се случи. Кога обаче, все още не е ясно, въпреки очакванията на част от институциите това да възможно по-скоро. Вече има готов законопроект за промяна в Кодекса за социално осигуряване, който мина през обществено обсъждане и бе одобрен от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

През тази седмица и правителството в оставка обяви, че ще приеме предложение до Народното събрание за гласуване на изменение и допълнение на КСО. Премиерът в оставка Росен Желязков обаче изказа мнение, че времето може да не стигне законопроектът да бъде разгледан от народните представители.

Защо тези изменения са важни и какво е по-различното от досегашния, вече над 25-годишен пенсионен модел? Сега действащия модел бе въведен през 2000 г., когато бе осъществена реформа, с която осигуряването бе базирано на три стълба. Първият е държавното обществено осигуряване, при който работещите в момента осигуряват средствата за пенсионерите. Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, при който вноските на работещите отиват в тяхна индивидуална партида, където се натрупват. А третият е допълнителното доброволно осигуряване, където внесените по желание на всеки вноски отново се натрупват по лична партида. В България работят 10 пенсионноосигурителни компании, всяка от които е създала съответните фондове от втори и трети стълб.

Сега действащото законодателство не дава възможност на българските пенсионни компании за широк кръг от инвестиции и те са по-консервативни по отношение на влаганите средства. С въвеждане на мултифондовия модел това ще се промени и ще даде възможност за има по-високи натрупвания за осигурените лица, което ще означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект, който се очаква е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло. Според представители на правителството, ще има и повече възможности за инвестиране на огромен наличен паричен ресурс в българската икономика и инфраструктура.

При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността на инвестираните средства да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8.99 пр.п. (от 12.25% на 21.24%).

Не по-малко важно е предвиденото намаляване на таксите, удържани от пенсионно-осигурителните дружества. В момента при УПФ има удръжка от всяка осигурителна вноска до 3.75% от вноската, както и инвестиционна такса, която е до 0.75% годишно от стойността на нетните активи на фонда. Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. При допълнителното доброволно осигуряване не се предвиждат промени, защото в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона.

Поради високият обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява, от Комисията за финансов надзор разработиха и специална страница на своя сайт, посветена на най-задаваните въпроси и отговори за въвеждането на мултифондовата система.

Там се обяснява и точно какво представлява мултифондовия модел. За въвеждането му се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.

Предвижда се осигурените лица да могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

Според законопроекта ще има и вида подфондове в УПФ. Първият вид е динамичен подфонд, където до 90 на сто от активите ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (акции или други). При балансиран подфонд във финансови инструменти с променлив доход може да се инвестират до 55%, а при консервативен подфонд – до 25 на сто от активите.

За ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

От КФН предвиждат новият модел да стартира от 1 януари 2027 г., при условие, че се приеме предложеният законопроект. До тогава е необходимо да се приемат промени в наредбите и подзаконови актове. От своя страна пенсионните дружества трябва да приемат и променят инвестиционни политики, правилници и други документи, а също и  да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил.

Ако има прието законодателство, в срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г., осигурените ще могат да подадат заявление по образец за избор на подфонд до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където са осигурени. Ако остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително се участва в консервативен подфонд. Ако осигурения не идбере сам подфонд, той се разпределя по следния начин: до 50 г. – в динамичен подфонд; от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд. Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта на осигурените към 1 януари 2027 г.

По отношение на инвестиционните възможности, в списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции, акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия, акции и/или дялове на борсово търгувани фондове, както и акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС. Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.