Нова година, нов късмет за българската енергетика
2025 г. се оказа изключително бурна за българската енергетика. Преживяхме сериозна заплаха от затваряне на бургаската рафинерия и прекъсване на цялата верига на доставки на „Лукойл“, която осигурява около 25% от първичната енергия на страната под формата на горива. Благодарение на парите от Плана за възстановяване и устойчивост се включихме в глобалния бум на батериите. Платформата за дълбоководно сондиране на Noble е вече в наши води в търсене на природен газ.
Но да я караме поред. През 2025 г. електроенергийната ни система няма да отчете съществени изменения на производството и потреблението. Оставаме нетен износител, но Гърция вече ни изпреварва по този показател – нещо невиждано в новата ни история. Наред с това прави впечатление и ясно изразена разлика между ниските цени на нашия износ (основно през слънчевата част на деня) и високите цени на вноса (сутрин и вечер), което подчертава дисбалансите в регионалния пазар и слабата конкурентоспособност на диспечеруемите мощности на българското производство в условията на високи цени на въглеродните квоти и понижаващи се цени на газа.
Въпреки честите и все по-дълги периоди на нулеви и/или отрицателни цени, инвестициите във фотоволтаични централи продължават. През 2025 г. соларният бум остава доминиращият фактор в българската електроенергетика с нови около 1500 MW и обща инсталирана мощност, която в началото на новата година ще достигне 5500 MW. За разлика от слънчевата експанзия, нови проекти за вятърна енергия все още не успяват да пробият, но 2026 г. може да се окаже първата, в която такива най-сетне да преминат към реализация. Засилва се и интересът към офшорните възможности в Черно море.
Най-голямата промяна през 2025 г. е навлизането на батерийните системи. България вече разполага с около 700 MW / 1.5 GWh действащи батерии, а по програми като RESTORE са договорени общо 6 GWh, които трябва да бъдат изградени до средата на 2026 г. Това е огромен мащаб, но въпреки това ще може да поеме само един час от работата на фотоволтаиците през лятото. Освен това първата година показва ясно, че батериите не могат да заменят големите турбини във всичките им роли в системата. През есенно-зимния период те зареждат предимно на ниските нощни цени, когато работят основно АЕЦ и въглищните ТЕЦ, но тъй като са изградени при соларните паркове, генерацията им се отчита като ВЕИ.
През 2025 г. най-сетне се възроди и интересът към ПАВЕЦ. Бяха активирани процедури и проучвания за няколко ключови проекта. През ноември проектите за ПАВЕЦ „Доспат“ и „Батак“ с обща мощност от около 1600 MW бяха определени от ЕК като инициативи от европейско значение. Стойността на всеки един от тях е около 900 млн. евро. Алтернативен вариант за финансирането на тези проекти е публично-частното партньорство или концесия. За съжаление, няма изгледи някой от тях да заработи през следващите 5 години. Междувременно ПАВЕЦ „Чаира“ остава с една работеща турбина, което подчертава колко трудно е възстановяването й.
През септември бе обявен стартът на изграждането на първата геотермална централа в България в Златоград. Проектът обаче остава само с локално значение, тъй като геоложките условия на страната ни не позволяват репликацията му.
Февруари 2025 г. отново напомни за реалността на българския енергиен преход. В истинския студ лигнитните ТЕЦ поеха огромната тежест, давайки 40% от цялото производство (1510 GWh) за месеца. ТЕЦ „Марица-изток 2“ работи с всичките си 8 блока, произвеждайки 3.5 пъти повече от предходната година. Мините също работеха на пределни натоварвания.
Още през март обаче целият комплекс изпадна в лятна кома. За да гарантира оцеляването му, държавата вкара повече мощност от ТЕЦ „Марица-изток 2“ в регулирания микс. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ обаче окончателно затвори два блока. Останалите функционират като студен резерв, което може да се окаже недостатъчно още през идващата зима.
Най-голямата промяна през 2026 г. ще бъде изтичането на дългосрочния договор за изкупуване на електричеството на ТЕЦ „AES Гълъбово“. Централата е критично важна за регулирането на системата, а американската компания ясно заявява, че ще я затвори, ако тя остане на „свободния пазар“ и се налага да плаща емисионни квоти. Опитите на компанията да получи грантово финансиране за трансформация поне на единия блок засега са неуспешни. Държавата не може да си позволи затварянето и на тази ТЕЦ, затова ще трябва да създаде механизъм за капацитет, който да я запази.
Една от очакваните големи трансформации през 2026 г. може да дойде от Топлофикация София, за която най-сетне сериозно се обсъжда концесиониране. Ако процесът бъде реализиран, столицата би могла да премине към много по-ефективен модел – с модерни газови когенерации, използване на биомаса, отпадъци и дори топлинна геотермална енергия. България разполага със значими нереализирани ресурси, но липсват инвестиции и управление, които да ги превърнат в работещи решения.
През 2026 г. най-сетне ще стартира дългоочакваното сондиране на OMV Petrom в блок „Хан Аспарух“. Ако то е успешно и очакваните запаси от 150 милиарда куб.м наистина бъдат доказани, България ще отчете откриването на първите си значими газови залежи. Това може да промени из основи не само енергийния микс на страната, но и да ни превърне в голям нетен износите на газ. Преходът от твърдо гориво към природен газ би подобрил качеството на въздуха, би ускорил декарбонизацията и би стабилизирал електроенергийната система в дългосрочен план, а индустрията ни ще разполага със сигурни доставки.
Паралелно с това се очаква да започне реалната работа по новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“, макар че финансовият модел и партньорската структура остават неясни. Обсъжданите малки модулни реактори засега са само в говоренето – уж политически желани, но без конкретен проект или инвеститор. А дори неядрени държави като Полша имат вече проекти.
Така идващата 2026 г. се очертава като сблъсък между две реалности – бързо разрастващи се ВЕИ и съхранение, от една страна, и критичната роля на въглищните централи, от друга. Новата 2026 г. може да бъде година на големите решения и стъпки – за въглищата, за газа, за ядрената енергетика, за новия модел на градска топлофикация. По-вероятно е обаче да бъде поредната година на отлагането им. А в това време светът лети напред, използвайки максимално енергийните си ресурси за захранване на революцията в изкуствения интелект. Не трябва да чакаме повече.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2026”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година.
