Вселената Магърдич Халваджиян

Магърдич Халваджиян превръща 30 години опит в телевизията в портфолио от разнообразни бизнеси. Какво му помага да мисли като инвеститор и да открива стойност там, където другите виждат риск

През 2005 г. пред завършващите студенти в Станфорд Стив Джобс изнася една от най-емблематичните си речи – за свързването на точките. Онези на пръв поглед случайни преживявания (като курса му по калиграфия в университета), които впоследствие се превръщат в ключово предимство (като създаване на изящните шрифтове в първия „Макинтош“). Умението да открива връзки там, където другите не ги виждат, и да вярва, че точките един ден ще се свържат, се оказва сред най-ценните уроци на Джобс.

Умението да свързва точките и да ги открива там, където все още не съществуват, се оказва сред най-важните качества на Магърдич Халваджиян. Предприемаческият дух и визионерският поглед му помагат да изгради устойчив продуцентски бизнес, като компанията му Global Group стои зад някои от най-знаковите предавания като „Господари на ефира“, „Пълна лудница“ и „Като две капки вода“.

През последните 10 години обаче Халваджиян смело разширява бизнес интересите си отвъд телевизията, инвестирайки в разнообразни проекти на българския и международния пазар. От магазини за домашни любимци, през вериги кафенета и рекламна агенция, до производство на просеко – компаниите му генерират годишни приходи между 30 хил. лв. и 13 млн. лв.

В това интервю надникваме в ума на Магърдич Халваджиян – но не на продуцента, а на предприемача и инвеститора, за да проследим начина, по който свързва точките: от скоростта до мащаба и ключовите фактори за успех.

През 2015 г. Халваджиян се запознава с Никола Нинов. В търсене на финансиране Нинов презентира пред съдружниците в Global Group идеята си за супермаркет от 1500 кв.м само за храни за животни. Халваджиян веднага вижда потенциал и влиза в проекта. Освен емоционалната връзка (самият Маги има куче вече 15 години), има още няколко ключови точки, които го провокират да инвестира в този или във всеки следващ бизнес.

Най-напред иска да е първи в нещо, което го няма на пазара. Когато Нинов представя идеята си, той е подготвил анализ на пазара на храни и зоомагазини в световен план. „От анализа се виждаше колко назад е България, което значи, че вече имаме перспектива, има много накъде да растем“, казва Халваджиян.

Втората предпоставка е, че в онзи момент няма нито един голям играч в сектора. Всички зоомагазини са малки семейни магазинчета. „Когато няма голям играч на пазара, е най-точният момент да влезеш и да станеш голям. Това са все неща, които, ако ги прочетеш правилно, взимаш правилните решения“, казва той.

Днес PetMall генерира годишен оборот от над 13 млн. лв. и има 17 физически обекта. Отчитат среден ръст в приходите от 40% на година. Наскоро сключват сделка с китайски производител на котешки и кучешки храни, с което започват да произвеждат и собствени брандове. Другият съдружник в компанията – Кристиан Демирев, има бизнес в Югоизточна Азия за протеинови брашна за фураж на животни и всекидневно работи с фабрики и производители, и е добре познат на аудиторията на Forbes.

„Тоест ние можем да съберем компонентите и да си направим наша фабрика, в която да си произвеждаме нашите брандове“, казва Халваджиян, свързвайки отново точките – дори там, където другите още не ги виждат. Добавя, че чака след някоя и друга година Нинов и Демирев да се появят с идея за фабрика. Тогава себестойността на продукта ще бъде много по-ниска, маржът от продажбите – по-висок, и ще имат възможност да продават навсякъде по света.

Ключовата точка фабрика се появява и в бизнеса на Халваджиян с производство на просеко. Влюбва се в пенливото вино още при първите си посещения в Италия – страната, в която прекарва голяма част от младините си. И както при зоомагазините, и тук емоционалната връзка е първото, което го дърпа към бизнеса. Следващият елемент е уникалността. Просеко е географска марка и може да се произвежда само в региона Венето в Североизточна Италия. „Мога ли да го направя? Ще произведа нещо, което е бранд, изрекламирано по целия свят. Защо да не мога?! Да тичаме към региона. Веднага!“, припомня вътрешния си диалог Маги Халваджиян.

През 2019 г. заедно с италианския си съдружник Джакомо Гулиелмин създават компанията „Кол дей Франки“. Първоначалната идея е Гулиелмин да бъде СЕО на компанията, защото има опит и познава пазара, но след разговорите си с него Халваджиян е толкова впечатлен от начина, по който мисли, че му предлага да стане съдружник с 30% дял. „Защото знам, че такъв човек, ако дойде при мен на заплата, ще поседи година и ще отиде да се развива на друго място“ – тази философия на управление и задържане на хората Халваджиян прилага и в другите си бизнеси.

В момента капацитетът им на производство е около 1 млн. бутилки годишно, с което не могат да се мерят с италианските гиганти в сектора, произвеждащи по 20-40 млн. бутилки. Но тъй като пазарът е много динамичен, Халваджиян се готви за разширяване. „Искаме да вдигнем много количеството и се опитваме да вземем фабрика, която да е наша – казва само няколко дни след като се е върнал от Италия. Разглеждали са
фабрики, които да купят, разширят или достроят. – В този бизнес не знаеш колко бързо ще порасне един пазар. Затова ти трябва да си готов. Нека имаме възможност за капацитет между 5 и 7 млн. бутилки, дори и в момента да произвеждаме само по 1 милион на година.“

На последното издание на италианското изложение за вино Vinitaly сключват договор с една от най-големите дистрибуторски компании в Италия, която дистрибутира по целия свят. „В момента те ни представляват, по техните канали, по целия свят. Можем да започнем да получаваме поръчки, които още не можем да изпълним“, казва Халваджиян. За всеки от бизнесите си се опитва да гледа с хоризонт от 4-5 години напред, за да си представи развитието и необходимите стъпки.

По този начин действа и с веригите кафенета Ma Baker и Late, които със съдружници купуват малко преди COVID. Вдъхновен е от ентусиазма на сина си да се развива в тази посока и от факта, че в България няма голяма верига с кафенета. „Гледам в Гърция верига с 400 кафенета, друга – с 340. В България по това време най-много беше с 18. Окей, значи влизаме в тази игра, да направим първата верига, която ще има 200 обекта“, казва Халваджиян.

Когато купува бизнеса – обектите са общо 8, днес са 15. Целта е не само да стигнат до 200, но да са безкомпромисни към качеството, което предлагат, и да изнесат този модел зад граница – за начало в съседните държави. „Когато правя нещо, трябва или да съм провокиран, или много да го обичам и да ми е интересно, или да виждам перспектива, че е бизнес, който може да излезе навън“, обяснява критериите си инвеститорът.

Две от точките в бизнес системата му – пазар навън и дистрибуция, се свързват и в кино амбициите на продуцента. Когато през 2016 г. за първи път снимахме Магърдич Халваджиян за корица на Forbes, фокусът на разговора ни бяха филмовите му проекти. Тогава той бе снимал 3 международни продукции, с чужди актьори и универсална тематика, за да може да ги продава и разпространява на световния пазар. Въпреки че постига сериозен успех с договори за разпространение с Netflix и Amazon Prime, от дистанцията на времето има още научени уроци и нови точки, към които се стреми.

„Научените уроци са, че трябва да имам собствена дистрибуторска компания. Защото играта с дистрибуторите е много сложна. А пазарът е огромен – казва Халваджиян и дава примери за дистрибутори, които продават филми не само на кина и стрийминг платформи, а на всички самолетни компании по света или на всички 5-звездни хотели. – Възможностите са много, но от цялата работа печелят основно дистрибуторите.“

Допълва, че във всеки бизнес, независимо какво произвеждаш – от просеко до филми, е много важно каква е дистрибуторската мрежа, за да достигне продуктът ти до клиентите.

С новите телевизионни проекти – шестият сезон на „Под прикритие“ и сериала „Мамник“, в които влиза като продуцент, Магърдич Халваджиян отново започва да търси възможности за излизане навън. Първите сезони на „Под прикритие“ успешно се продават в над 100 държави, а фентъзи историята „Мамник“ има потенциал да бъде разбрана навсякъде по света. „Дистрибуторска компания не се прави лесно. Най-хитрият ход е да купим една, вече работеща добре. Това струва много пари. Другият вариант е да откраднем един-двама мениджъри от големите дистрибуторски компании, които да вземем при нас. Още се чудим точно как да го изиграем този мач“, казва той.

Въпреки всички разнообразни бизнеси, които развива, телевизията продължава да е голяма любов и изкушение за продуцента. Но не на всяка цена. Защото новите реалности на стрийминг платформи, кратки формати и интернет съдържание изискват нов тип мислене и адаптация.

„За мен всичко, което се прави в интернет, е една повратлива муха, която рязко сменя посоката си на 180 градуса със страхотна бързина. Докато телевизията е динозавър, който, докато се обърне, мухата е направила 753 кръга – казва Халваджиян. – Ако телевизиите не разберат, че този динозавър трябва да стане по-пъргав, мухата ще го съсипе.“

Усещайки, че е от поколението, което „почти ще стане динозавър“, той обединява сили с новото поколение – това на мухите. Преди година се свързват с Павел Колев и Христо Стефанов, които стоят зад онлайн реалитито „Къщата на инфлуенсърите“. Всяка от страните споделя своя натрупан опит и обединяват усилията си в 6 интернет предавания, сред които и сезон 4 на „Къщата на инфлуенсърите“ с грандиозен финал в Арена София. „За нас това беше тест и още първата година излязохме на доста сериозна печалба“, казва продуцентът.

Ето защо през пролетта на 2025 г. създават продуцентската агенция „Медия Z“, към която канят още Иван Христов и Андрей Арнаудов и съдружника на Халваджиян Кирил Киров. За новата година имат планирани 14 нови проекта, а динамичната интернет среда им дава възможност бързо и с много по-малки бюджети да тестват новите формати и да се учат от грешките си.

Бизнес моделът е сходен с този на големите телевизионни продукции – участие на рекламодатели. В YouTube обаче заради големия брой зрители, могат да монетизират и гледанията в платформата. Например сезон 4 на „Къщата на инфлуенсърите“ има средно около 700 хил. гледания на епизод. Това е повече от зрителите на най-рейтинговите предавания в праймтайма. Абсолютният рекордьор на пролетния тв сезон – финалът на „Като две капки вода“ (отново продукция на Халваджиян), който се излъчва на живо от стадион „Васил Левски“, е гледан от 1.3 млн. зрители. Рейтинг, който не е постиган от години, но и който е два пъти по-висок от предаването на второ място. „Има неща в интернет, които се гледат много повече, отколкото в телевизиите – казва Халваджиян. – Не знам дали днес, утре или кога, но аз си представям, че ще дойде момент, в който големите шоупрограми ще могат да се правят в интернет.“

Отвъд бизнес уроците, стратегиите и визионерството, всеки разговор с Магърдич Халваджиян е урок по живеене и по мечтаене. Той се хвърля с огромна страст и енергия във всеки нов проект, а по пътя му има както големи успехи, така и страшно неуспешни сделки, които го изправят до ръба на фалита.

Но той не се страхува да се проваля, да се изправя и да се втурва към следващото ново предизвикателство. Мотивацията му да действа – бързо, смело и с мащаб – остава непроменена с времето: „Аз работя заради кефа от това, което правя. Парите никога не са били целта. Те идват, но целта винаги е: можем ли да го направим? Да го построим? Да опитаме? От нула да направим нещо.“

И както започнахме този текст с метафората на Стив Джобс за свързването на точките, така и ще го завършим – с финала на речта му, когато призовава да бъдем гладни. Да търсим, да искаме и да
опитваме.

„Трябва да имаш високо вдигната летва. Защото ако ти е ниска летвата, винаги ще лазиш по дъното – казва Магърдич Халваджиян. – Трябва да е висока, може никога да не я стигнеш, но да се стремиш към нея. Аз може никога да не направя холивудски филм. Никога няма да бъда Спилбърг. Обаче искам да съм някъде там, искам да се стремя към тези неща. Така шансът да се приближиш е много по-голям.“