Фискалният съвет: Влизането в еврозоната няма общо с инфлацията
Приемането на еврото само по себе си не води до трайно повишаване на инфлацията, показва анализ на Фискалния съвет. Изводът стъпва върху анализ на данните за шест държави, присъединили се към еврозоната през последните две десетилетия.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Анализът обхваща Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия и сравнява средногодишните данните, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за период от шест години около присъединяването им към еврозоната.
- Данните показват, че преди въвеждането на еврото инфлацията в повечето държави вече се е ускорявала – силно в Естония, умерено в Словения, Словакия и Хърватия и от отрицателна до умерена в Латвия.
- През първата година след въвеждането на еврото инфлацията се повишава в три държави – Словения (+1.3 пр.п.), Естония (+2.4 пр.п.) и Латвия (+0.7 пр.п.), докато в останалите три се понижава – Словакия (-3.0 пр.п.), Литва (-0.9 пр.п.) и Хърватия (-2.1 пр.п.).
- През втората и третата година след присъединяването към еврозоната инфлацията във всички разгледани държави се стабилизира и се връща към умерени нива. Дори в Хърватия инфлацията е по-ниска спрямо нивата непосредствено преди въвеждането на еврото.
АКЦЕНТ
Инфлацията е причинена от самата смяна на валутата, а от реални икономически фактори, включително енергийни цени, производствени разходи, търсене, военни конфликти и икономическа политика.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Въвеждането на еврото представлява номинална промяна – цените и доходите се преизчисляват по фиксиран курс, без да се увеличава паричното предлагане, особено в страни с валутен борд. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, а не реално”, посочват от Фискалния съвет.
