ОИСР: Необходим е цялостен пакет от реформи, за да се запази напредъка на България
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Реформите в политиките, интеграцията в Европейския съюз и макроикономическата стабилност са помогнали икономическите резултати на България последователно да се доближават до тези на икономиките на ОИСР, но сега е необходим цялостен пакет от реформи, за да се запази този силен напредък. Това се посочва в новия доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и растеж (ОИСР) за България, представен днес.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В обзора се прогнозира, че растежът на БВП ще се забави до 2.6% през 2026 г. и 2.4% през 2027 г., след 3.0% през 2025 г.
- Очаква се инфлацията да се понижи до 2.7% през 2026 г. и 2.4% през 2027 г.
- В по-дългосрочен план България трябва да се справи с фискалния натиск, произтичащ от разходите за отбрана, зеления преход, застаряването на населението и необходимостта от инвестиции, включително чрез засилване на усилията за намаляване на сивата икономика и повишаване на данъчната дисциплина.
- Бизнес инвестициите и производителността биха се повишили чрез подобряване на бизнес средата и премахване на пречките пред създаването на нов бизнес, по-ефективна подкрепа за предприятията и иновациите, насърчаване на конкуренцията и засилване на борбата с корупцията.
- България е кандидат за членство в ОИСР, като това ще се случи при успешно преминаване на процедурите по присъединяване. На 25 януари 2022 г. бе прието решение на Съвета на ОИСР за започване на разговори за присъединяване.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„През последните години България последователно стесняваше доходните различия спрямо страните от ОИСР. Реформите, приети в рамките на процеса на присъединяване на страната към ОИСР, ще позволят по-нататъшен напредък, като засилят конкуренцията и подкрепят борбата с корупцията“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман при представянето на обзора. Той допълни, че публичният дълг е нисък, но сега е необходима предпазлива фискална политика, за да се запази дългосрочната фискална устойчивост и да се подпомогне понижаването на повишената инфлация. Важна стъпка е повишаването на производителността в бизнеса, а намаляване на бариерите пред навлизането на пазара и подобряването на училищната система следва да бъдат ключови структурни приоритети на политиките
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
В доклада се посочва, че са нужни продължаващи усилия, за да се овладее нарастващият натиск върху разходите, произтичащ от застаряването на населението и инвестиционните потребности, като същевременно се намалява недекларираната заетост и се подобрява данъчната дисциплина. “Разширяването на изискването заплатите да се изплащат по банков път към по-широк кръг фирми би предотвратило загубата на данъчни приходи заради сивия сектор”, пише в доклада. Прегледите на публичните разходи биха помогнали да се приоритизират текущите разходи и да се създаде фискално пространство за разходи, които подкрепят растежа за инвестиции, иновации и умения.
Препоръчва се да се увеличат публичните разходи за научни изследвания, както и да се засилят връзките между университетите и бизнеса. “Облекчаването на регулациите и укрепването на усилията за борба с корупцията, в съчетание с подобрен институционален капацитет, биха създали по-благоприятен инвестиционен климат”.
Според доклада, подобряването на училищната система би повишило уменията на работната сила и би направило България по-привлекателно място за правене на бизнес. Резултатите на България в Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) остават под средното ниво за ОИСР. Отлагането на ранното профилиране и осигуряването на обучение на работното място за всички ученици в професионалното образование би помогнало за подобряване на образователните резултати и за по-голямо равенство на възможностите.
Емисиите на парникови газове са намалели, но остават високи. По-ясен план за постепенното извеждане на въглищата, реформи в данъчното облагане на превозните средства и горивата и ускоряване на инвестициите в електропреносната мрежа биха помогнали за постигане на допълнителни намаления, като същевременно се запази енергийната сигурност.
