Като един от основателите на Landscape Design Studio, представете ни дейността и мисията на компанията си.

Създадохме Landscape Design Studio с визията, че ландшафтната архитектура има силата да променя не само начина, по който изглеждат пространствата, но и начина, по който хората живеят в тях. За мен тя е фундаментален подход, който съчетава природа, архитектура и дългосрочно мислене в едно цяло – с потенциала да създава среда, която работи едновременно за хората, за природата и за устойчивата стойност на всеки проект.

Проектираме с поглед към бъдещето и подхождаме към всеки проект като към жив организъм. Интересува ни как пространството функционира днес, как ще се използва след години и каква среда ще създаде за хората, които го обитават. Затова търсим баланса между устойчиви и иновативни решения и дълбоко разбиране за контекста – климат, култура и идентичност на мястото.

За нас добрият ландшафтен дизайн е синтез между изкуство и наука, между отговорност и визия за бъдещето. Природата не е декоративен фон, а активен участник в архитектурата и градската среда. В този смисъл мога да определя ландшафтната архитектура като дългосрочен актив с реална добавена стойност – социална, екологична и икономическа, – който повишава качеството на живот и устойчивостта на всяка инвестиция.

Каква е ролята на ландшафтната архитектура в съвременното строителство?

Днес ландшафтната архитектура все по-рядко се възприема като финален декоративен елемент или украса. Тя е стратегически компонент на съвременното строителство и функционира като пълноценна зелена инфраструктура, интегрирана в цялостната концепция на проекта.

Добре проектираната среда може да управлява водните ресурси, да подобрява микроклимата, да редуцира шумовото и топлинното натоварване и да подпомага адаптацията към климатичните промени. В същото време създава условия за активности, социално взаимодействие и психично благополучие – фактори, които все по-често се разпознават като ключови за качеството на средата.

Тези ефекти имат пряко отражение върху здравето, удовлетвореността и продуктивността на хората – от по-ниски нива на стрес и по-добра концентрация в офис среда, през по-висока стойност на преживяването в жилищни и хотелски проекти, до по-живи, безопасни и устойчиви обществени пространства.

Как Вашата работа по проектиране на един имот помага на инвеститорите за по-устойчивото му изграждане и какви са ползите за инвестицията?

За нас устойчивостта не е допълнение, а основа на всеки качествен проект. Когато ландшафтната архитектура се интегрира още в концептуалната фаза, тя подпомага вземането на стратегически решения, които оптимизират ресурсите, минимизират бъдещи рискове и създават по-голяма дългосрочна стойност.

Добре планираната външна среда подобрява климатичната адаптация на сградата, ограничава ефекта на топлинните острови, намалява натоварването върху инженерните системи и води до по-ниски експлоатационни разходи във времето. От инвестиционна гледна точка това означава по-добра прогнозируемост, по-нисък риск и по-стабилна възвръщаемост.

Проектите с качествена зелена среда са по-атрактивни за пазара, реализират се по-бързо и постигат по-високи продажни и наемни цени. Все по-често стойността на един имот не се измерва само в квадратни метри и локация, а в качеството на средата, която предлага – среда, в която хората избират да живеят и работят.

Темата за ESG става все по-популярна и припозната у нас, особено в строителството. Какъв е приносът на ландшафтната архитектура в този контекст?

ESG (Environmental, Social, Governance фактори) вече е реален критерий за оценка на проектите, а не абстрактна концепция. Ландшафтната архитектура е един от най-видимите и измерими елементи – от управлението на дъждовните води и намаляването на топлинните острови, до опазването и увеличаването на биоразнообразието и използването на устойчиви материали.

За мен изключително важен е и социалният аспект. Зелената среда е част от здравната и социалната инфраструктура на един проект, а липсата ѝ все по-често се възприема като пазарен и репутационен риск.

Ландшафтната архитектура не просто подпомага постигането на сертификати като BREEAM и LEED, а работи за реалната дългосрочна устойчивост – екологична, социална и икономическа.

В кой етап от създаването на нова сграда или проект идва ролята на екипа Ви?

Най-голямата стойност се създава, когато екипът ни се включи още на концептуално ниво. Когато средата се планира рано, тя работи в синхрон с архитектурата и инженерните решения, а това води до по-добри естетически, функционални и финансови резултати. По време на реализацията осъществяваме активен инвеститорски и авторски контрол, за да гарантираме, че заложените концепции се реализират качествено. След завършването на проекта предоставяме насоки за поддръжка и развитие на средата, така че тя да запази своята стойност и визия във времето.

Инвеститорите могат да разчитат на нашия екип през целия жизнен цикъл на проекта – от първата идея до дългосрочната експлоатация.

Има ли определени проекти, с които се гордеете, и какъв е крайният ефект, който искате да постигнете с всеки нов проект?

Всеки проект е различен и ние подхождаме много индивидуално. Гордеем се с проектите, при които средата „живее“ – използва се активно, развива се във времето и създава усещане за принадлежност.

В жилищните комплекси проектираме откритите пространства като естествено продължение на природата – с ясна структура, зелени хъбове, екологични коридори и социални зони за всички възрасти. Зелените и вертикално озеленени сгради са друг важен фокус за нас – устойчив отговор на предизвикателствата на уплътнената градска среда.

В хотелските проекти ландшафтът е част от преживяването – пространство за възстановяване, спокойствие и връзка с природата. При офис и бизнес проектите се стараем да създаваме среда, която повишава работоспособността и намалява нивата на стрес от работния процес. При градските паркове и обществените пространства фокусът е да създадем среда, която изгражда социална устойчивост и активни общности.

Какво отличава Вашия подход към ландшафтната архитектура от масовите практики на пазара днес?

Разликата започва още от начина, по който дефинираме задачата, преди да започнем да проектираме. Не тръгваме само от форма или визия, а от въпроса как средата ще функционира във времето – климатично, социално и икономически. Това изисква задълбочен анализ на изискванията и очакванията на клиента, даденостите на терена, контекста и бъдещото натоварване, както и ясно разбиране за функцията и жизнения цикъл на проекта.

Всеки проект изисква индивидуален подход и води до автентично дизайнерско решение. За нас функцията, преживяването и емоцията са неразделна част от процеса, а дългосрочността и устойчивостта са естествен резултат от този подход.

Как дефинирате „стратегически“ ландшафтен дизайн и защо този подход изисква различен начин на мислене още в началото на проекта?

Естетиката е важно начало, но тя е само първото ниво. Стратегическият ландшафт започва там, където дизайнът продължава да работи и след първото впечатление – когато средата е адаптивна, поддръжката е разумна, а решенията са взети с мисъл за бъдещето. Добрият ландшафтен проект не се натрапва – той работи интуитивно, създава ритъм и усещане за спокойствие и логика. Това е среда, която не доминира, а подкрепя архитектурата, природата и живота в нея.

Именно този подход изисква ландшафтната архитектура да бъде част от концепцията още в началото на процеса. Най-голямата добавена стойност тогава е предвидимостта – в разходите, в поддръжката и в дългосрочната ефективност на средата. Успехът на един ландшафтен проект се разкрива плавно след неговата реализация. Той не се измерва само във визуалния ефект, а в това дали пространството се използва активно, дали хората го припознават като част от ежедневието си и дали средата се развива устойчиво във времето.

Как студиото работи с времето като проектантски инструмент и защо това е ключово за дългосрочната стойност на инвестициите?

Времето е един от най-важните, но често подценявани фактори. За разлика от останалите архитектурни и инженерни проекти, които са по-скоро статични във времето, ландшафтните проекти са динамични и се развиват.

Ние проектираме не само крайния образ, а процеса на развитие – как средата ще се променя сезонно, как ще расте и узрява, как ще реагира на използването, какво ще предоставя на ползвателите при изпълнението на проекта, но и след 5, 10, 20 години. Това означава да осъзнаем, че проектът никога не е напълно „завършен“, а в постоянен диалог с времето.

Как подхождате към проекти със сложен контекст – ограничени терени, натоварени функции или високи инвестиционни очаквания?

При сложни проекти първата ни стъпка е да забавим темпото. Не търсим бързи решения, а се опитваме да разберем ограниченията като потенциал, какви възможности се крият в мястото именно заради своята сложност, така че да превърнем дефекта в ефект.

В такива контексти търсим максимална яснота и дисциплина в дизайна. Пространствените решения са прецизни, без излишни жестове или тенденции, а всеки елемент има конкретна роля. Когато теренът е ограничен или функциите са натоварени, качеството идва от добрия ред и от вниманието към детайла, а не от количеството.

Сложният контекст изисква и много тясна работа с архитектите и инженерите, в която решенията се създават съвместно. Именно в тези проекти най-често се раждат най-силните резултати, защото ограниченията ни принуждават да бъдем по-фокусирани, по-отговорни и по-креативни в решенията си.

Какво търсят най-често инвеститорите, които се обръщат към Вас, и как това се отразява на крайния резултат?

Те изискват повече от стандартно решение. Търсят изразен характер и потенциал за по-дълбоко въздействие – чрез автентиченост, добавена стойност и ясно разпознаваема визия, често с бутиков характер.

Инвеститорът участва активно в процеса чрез диалог. Изграждаме доверие, като поемаме ролята на партньор, който не просто изпълнява, а структурира и предоставя решенията. Крайният резултат се превръща в среда със силно присъствие и дълготраен ефект – проект, който отличава инвестицията и запазва своята стойност във времето.

Как виждате българския пазар на недвижими имоти в момента и има ли възможност за надграждане и развитие по отношение на устойчивостта?

Българският пазар на недвижими имоти се намира в ключов преходен момент – между догонващо развитие и възможност за качествен скок към по-зрели, устойчиви и социално отговорни модели.

Съвременното общество, следователно и инвеститорите вече търсят дългосрочна добавена стойност – не само в сградата, но и в средата, идентичността и устойчивостта на проектите. По-зрелите пазари вече плащат цената на решения без визия за средата. България има възможност да се поучи от тези грешки и директно да интегрира по-съвременни, климатично адаптивни и човекоцентрични модели.

Ролята на ландшафтния архитект тук е визионерска – да превежда глобалните тенденции в работещи локални решения, съобразени с климата, културата и начина на живот. Имаме потенциал не просто да наваксаме, а да зададем по-високи стандарти за качество на живот и устойчивост – с конкурентоспособност на международно ниво.