Кевин Паркър от Tame Impala и стартъпa, който той държи в тайна

Кевин Паркър е най-известен със своя алтърнатив музикален проект Tame Impala. Той е сред най-важните явления в музиката за последните 10 години, а съвсем наскоро Паркър получи и първите си две награди Грами.

Австралийският музикант обаче тихо работи и по друг свой проект. Без да използва известността на Tame Impala, той съосновава компанията Telepathic Instruments и създава Orchid – синтезатор с невиждани до този момент способности.

Мистериозният подход на Паркър в крайна сметка превръща неговия стартъп в бизнес за 12 млн. австралийски долара (над 7 млн. евро).

Паркър не казва кои части от новата песен на Tame Impala “End Of Summer”, която наскоро спечели Грами за най-добра денс/електронна песен, са изсвирени с изобретения от него синтезатор. Това пак е част от мистерията, обгърнала Orchid.

Той го създава, за да запълни пропуските си като клавирист, след като започва да експериментира с електронна музика, казва Паркър пред Forbes Australia.

„Не обичам да казвам на хората каква музика съм написал на Orchid, но, нали, ако не използвам нещото, в чието създаване съм вложил толкова много труд, пари и време, щеше да бъде леко безсмислено,“ казва Паркър.

„Но всеки с добър слух би трябвало да може да чуе синтезатора в песента.“

Първата партида от хиляда Orchid синтезатора през декември 2024 г. се разпродава за 3 минути. Официалното излизане на пазара е през октомври 2025 г., а компанията на Паркър Telepathic Instruments твърди, че продажбите са достигнали 12 млн. австралийски долара с над 10.000 бройки продадени в 60 държави.

Редица влиятелни музиканти и артисти използват Orchid. Сред тях са Travis Scott, Fred Again, Benny Blanco, Dua Lipa, Gracie Abrams, Diplo, Don Toliver, Ed O’Brien от Radiohead, Crowded House, Childish Gambino, Janelle Monáe, Mark Hoppus и Ryan Tedder.

Паркър казва, че никога не се е опитвал да пробута продукта си на артистите, с които си е сътрудничил. „Предпочитам да подхождам някак си мистериозно… Не исках Tame Impala и Orchid/Telepathic Instruments да бъдат пряко свързани. Реших, че ако ги смеся открито, и двете ще загубят част от стойността си.“

„Не искам хората да смятат Orchid за синтезатора на Tame Impala. Когато започнахме имаше такава идея, но тя бързо се изпари.“

Всъщност, това дори е едва второто интервю, което Кевин Паркър дава по въпроса.

Чарл Лаубшър, главният изпълнителен директор и съосновател на Telepathic Instruments, казва, че решението на Паркър да дистанцира Orchid от Tame Impala, е премахнало възможността за лесен маркетинг.

„Помня, че веднъж казах на Кевин: ‚В някакъв момент ще трябва да обърнем внимание на слона в стаята.‘ И той отговори: ‚Е, мисля, че най-добрият начин да се справим с това е да кажем ‚Да, има слон ей там, казва се Лесли‘ и да започнем с работата.“

Мечтата

Идеята за Orchid е на 15 години, казва Паркър. „Винаги съм правил музика сам… И правя доста психеделична, мечтателна музика, затова постоянно търся как да разширя своето звучене. Беше само въпрос на време да се срещна със синтезаторите. Всеки, който е запален по тях, знае, че това е огромен океан… Някак си се изгубваш в него, точно каквото направих и аз.“

„Тогава обаче нямах много пари. Работех с каквото можех, не бях капризен… Нямаше значение дали е синтезатор от eBay или лаптопът на мениджъра ми със синтезатора в приложението GarageBand, на който свирих, като цъках компютърните клавиши. Честно казано не ме интересуваше.“

Но пианистът в него е знаел, че физическите му умения не са достатъчни, за да превърнат идеите в ума му в реалност.

„Винаги мечтаех за инструмент, който да ми позволи да свиря акордите и музиката, която аз исках – музиката, която ми беше в съзнанието. Затова, вместо да свириш отделните тонове на един акорд, казваш на синтезатора какъв вид акорд искаш да изсвири, определяш основния тон и синтезаторът ти дава готов акорд.”

Паркър е имал малък клавир на Casio, който е правил нещо подобно, но не по начина, по който той иска. Компютърните софтуери го правят, но не и клавирните синтезатори.

„Бях доста изненадан, че на пазара няма такова нещо. Мислех си, че може би съм единственият, на когото му трябва. Затова, когато започнах да го създавам, подходих с мисълта, че просто искам да го създам. Знаех, че ако имам такъв инструмент, моите песни ще експлодират.“

Но по това време той е прекалено зает, за да разработи идеята си. Тогава идва пандемията. Докато други хора се учат как да пекат хляб със закваска, създателят на Tame Impala се свързва с новозеландеца Том Козъм, чиито инструктивни YouTube видеа за електронна музика Паркър преди е следял.

„Просто се свързах с него. Тогава дори не бяхме приятели.“

„И двамата сме нещо като странни маниаци на тема звук. Започнахме да говорим и да се свързваме по тази тема.“

Впоследствие идеята на Паркър за синтезатор, който генерира акорди, се появява и двамата решават да се пробват да създадат такъв – само един – за Паркър. „Вероятно бяхме малко заблудени относно това, което всъщност ще влезе вътре,“ казва Паркър.

„За първия прототип… Том взе лист алуминий, прегъна го във формата на кутия и сложихме вътре обикновен миниатюрен компютър. Това няма нищо общо с начина, по който сегашният продукт изглежда и функционира.“

„Звучеше като аркадна игра от 80-те, но беше физическо доказателство за концепцията. Още го имаме – всеки няколко месеца го вадим и си играем с него,“ казва Паркър. „Това е емблемата на нашето начало.“

Love & Money

Двамата скоро започват да обмислят дали да направят повече от един синтезатор. Но импулсът за създаването на стартъп идва, когато съпругата на Паркър, Софи Лорънс, му препоръчва да се свържат с компания, която ѝ е помогнала с маркетинга и брандирането на нейния сладоледен бизнес – Denada Co.

„Всичко веднага ескалира, когато се свързахме с Love & Money, Чарл и неговите партньори,“ казва Паркър. Изпълнителният директор на Love & Money Чарл Лаубшър вижда огромната им амбиция. Но осъществяването на идеята на Паркър не минава и без опити тя да бъде променена. 

„Смятах, че е мой дълг да бъда разрушителя на мечти, казва Лаубшър. ‚Ако искаме да изкараме нещо, ще трябва да се примирим с по-малко’. За щастие, Кев, а после и Игнасио Гермаде (работил в Polaroid) – главните дизайнери, които привлякохме, много държаха на своите принципи.”

„Запазихме по-сложните неща като батериите, спийкърите и OLED дисплея, но пак успяхме да пуснем продукта на пазара за 18 месеца, което е просто нечувано.“

Паркър казва, че единствено вътрешният му оптимизъм му е позволил да се противопостави на експертите да опростят идеята му.

„Защо просто да не пробваме“.

През цялото време Паркът продължава да прави музика. „Аз съм от хората, които не си взимат почивка. Празниците малко ме плашат. Другото нещо е, че бързо се стигна до момент, в който по-голямата част от работата, която изискваше проектът, технически беше над моите възможности. Мога да програмирам синтезатора, но не съм направил нищо свързано с писането на кода. Имахме срещи и уъркшопове, но практическата ми работа беше дотам.“

Тъй като не може да използва славата на поп-звезда, която Паркър има покрай Tame Impala, Лаубшър трябва да измисли друг начин, по който да популяризира продукта. „Искахме да създадем мистерия около него и да накараме хората да започнат да говорят за него,“ казва той. „Голям фен съм на теорията за Хилядата истински фенове.“

Синтезаторът, в първоначалния си вид, няма как да е без някой друг бъг или дефект. Затова екипът решава да намери хиляда души, които да го изпробват.

„Оттук насам, макар и контраинтуитивно, трябваше да разберем как да поставим препятствия, които хората да трябва да преодолеят, за да докажат, че имат реален интерес към продукта,“ казва Лаубшър. „Не им дадохме особено много информация – оставихме ме ги да спекулират. Трябваше да създадем безопасно място в уеб пространството, където хората да могат да се запишат, за да изпробват продукта. Наличието на такова място предотврати неоснователните критики на троловете в Reddit.“

„Създадохме си нещо като заградено пространство. Така постигнахме доста невероятен ефект на позитивна обратна връзка… Хората се вълнуваха помежду си.“

Следващата фаза

Въпреки че Паркър не иска да прави прекалено голяма реклама на синтезатора, статута му на музикант му помага. „Имам няколко приятели, които са автори на музика и участват в тонове музикални сесии в артистичната сцена в Лос Анджелис,“ казва Паркър. „Дадох един (синтезатор) Orchid на моя приятелка, Сара Арънс. Когато тя го пробва за първи път я чух да се смее като злодей.”

„Тя пише песни – има милиони мелодии в главата си, милиони идеи за песни. Но акордите отнемат повече време, отколкото на някои от нас ни се ще. Това е новото ѝ тайно оръжие.“

„Впоследствие тя започва да го носи на музикални сесии и според мен това е причината много опитни музиканти и продуценти да се свържат с нас, за да поискат и те едно.“

Злодейският смях на Арънс и изражението по лицата на хората, които за първи път изпробват синтезатора, са нещата, които убеждават екипът на Telepathic Instruments, че техният продукт е „намерил своя пазар“.

„Може да бъде както за опитен автор на музика, така и за дете. Някои хора реагират по-емоционално. Процесът е следният: хората вдигат догоре вежди от изненада и постепенно започват да разглеждат синтезатора с особено внимание. И почти винаги след около, бих казал, 3 минути свирене на Orchid, те вече имат песничка.“

Telepathic започва набиране на капитал. Това отчасти е и причината Паркър да говори публично по въпроса. До момента те са се финансирали сами, а Лаубшър казва, че по-голямата част от парите ще отидат за научноизследователска и развойна дейност и разработка на продукта.