Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Както американските и европейските политици добре знаят, глобалното валутно господство и движението на валутния курс са различни неща. Но има сериозен аргумент, че усилията на Европа да разшири използването на еврото неизбежно предполагат и известна преоценка на единната валута.
На фона на охладняващите трансатлантически отношения и предупреждението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за линии, „които не могат да бъдат прекрачвани“, след намерението на президента Доналд Тръмп САЩ да придобият Гренландия, лидерите и финансовите министри на Европейския съюз подновиха усилията си за засилване на икономическото влияние на блока и за преосмисляне на отбранителната му позиция.
В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността неформалната среща на върха на ЕС миналата седмица даде нов импулс за задълбочаване на интеграцията на европейските капиталови пазари. Лидерите обсъдиха и възможно разширяване на съвместните емисии на дълг в евро, както и – по инициатива на Европейската централна банка в събота – разширяване на достъпа, ликвидността и финансирането в евро в световен мащаб.
Част от тези идеи са обсъждани и преди. Но спешността сега личи от готовността за „двускоростен“ напредък с шест основни държави – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша – начело, ако постигането на съгласие между всички 27 членки се окаже твърде тромаво. Среща на т.нар. ЕС6 е насрочена за началото на следващия месец.
Тези планове вероятно са необходими, макар и все още недостатъчни, за разширяване ролята на еврото и за поемане на част от нарастващото безпокойство относно прекомерната зависимост на света от долара в период на значителни политически и икономически сътресения в САЩ.
Дали по-голямата глобална роля на еврото ще доведе и до нежелано поскъпване на валутата е отделен въпрос.
Финансовите ръководители от двете страни на Атлантика разсъждават върху евентуална промяна в мащаба на доларовото господство в резервите, търговията, фактурирането и ценообразуването на суровини, но имат различни виждания за отражението върху валутните курсове.
Администрацията на Тръмп разглежда „силния долар“ основно през призмата на широкото му използване в трансграничните финанси – като продължение на американската мощ, а не непременно като високо ниво на валутния курс. Предположението е, че екипът на Тръмп приема отслабването на надценения курс на долара като част от глобалното преструктуриране на търговските отношения.
Валутни експерти като професора от „Корнел“ и бивш представител на МВФ Есвар Прасад смятат, че е възможно постепенно отслабване на долара без това да накърни международното му господство.
В новата си книга „The Doom Loop“ Прасад обаче твърди, че именно това господство – макар и устойчиво поради инерцията и мащаба си – може да е в основата на нарастващата глобална икономическа нестабилност. А ако тя достигне връх, търсенето на алтернативи неизбежно ще се засили, както показва и стремителният ръст на цената на златото.
„Макар доминацията на долара понякога да се оказва спасителна в моменти на криза, именно тази доминация има дестабилизиращ ефект в световен мащаб“, пише той. „Тя излага други държави на променливите и често недисциплинирани икономически и финансови политики на Съединените щати.“
Сладки и горчиви ефекти
Европа от своя страна очевидно иска да засили ролята на еврото, но е далеч по-малко ентусиазирана по отношение на евентуалното му поскъпване. Причината е, че по-силното евро би навредило на конкурентоспособността на износа в момент на висока несигурност в световната търговия и би ограничило допълнително инфлацията в регион с по-слаб растеж.
Подобно на САЩ, Европа би искала „прекомерната привилегия“ на по-голяма резервна валута, но без завишена валутна оценка.
Главният икономист на AXA Group Жил Моек отбеляза тази седмица, че теоретично е възможно да се разграничат валутният курс и глобалната употреба, но е трудно да си представим значителна еднократна промяна, която да не засегне стойността на еврото.
Той припомня, че при последния преход между доминиращи резервни валути – между двете световни войни, когато лирата стерлинг отстъпва водещата си роля на долара – доларът се е засилил трайно. Въпреки че САЩ са опитали да ограничат това чрез девалвация спрямо златото, търсенето от глобалните инвеститори към новата резервна валута е надделяло.
„Нашата теза е, че Европейската централна банка не може напълно да отдели подкрепата си за повишаване глобалната роля на еврото от паричната политика“, заключава Моек.
Положителната страна е, че по-активната роля на еврото може да доведе до редовни капиталови потоци от чуждестранни инвеститори към активи в евро – нещо, от което Европа има нужда. Освен това по-силното евро би могло да подпомогне прехода от икономика, водена от износа, към модел на растеж, базиран повече на вътрешното търсене.
„За да се улесни този преход обаче, ще бъде необходима гъвкава парична политика, за да се избегне прекалено рязък спад на конкурентоспособността“, посочва Моек.
Ако Европа смята, че трябва да прекрачи линии, които не могат да бъдат върнати назад, вероятно ще трябва да приеме и неизбежните последици.
Автор: Майк Долан, Ройтерс
Мненията, изразени от външни автори, са техни собствени и не съвпадат задължително с тези на Forbes.
