Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което регулаторът е одобрил сделката за придобиването на „Булсатком“ от групата на собственика на Vivacom – United Group. Съдебният акт е окончателен и затваря серията обжалвания от конкуренти в сектора, които атакуваха начина, по който КЗК е квалифицирала транзакциите и приложимостта на праговете за нотификация.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Делото във ВАС е образувано по жалби на A1 България, „Цетин България“ и Yettel България срещу решение на КЗК от 30.11.2023 г., като съдът оставя в сила изводите на регулатора и първоинстанционното решение.
- Съдът приема, че договорът от 24.11.2022 г. не попада в хипотезата на задължително уведомяване поради недостатъчен оборот на придобиваната част, т.е. под прага от 3 млн. лв. за релевантната последна приключила финансова година в България.
- По договора от 25.11.2022 г. ВАС потвърждава тезата, че сделката не представлява концентрация по смисъла на закона, защото не води до трайна промяна в контрола върху съответната стопанска дейност.
- ВАС се съгласява с позицията, че двата договора следва да се разглеждат отделно, тъй като обхващат различен тип инфраструктура, обслужваща различни услуги и пазари, и между тях няма пряка функционална връзка, която да ги превръща в „една-единствена концентрация“.
- United Group вече обяви, че придобиването на „Булсатком“ е финализирано след разрешение от КЗК, като сделката е позиционирана като част от дългосрочната стратегия за разширяване на присъствието в България и региона.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Затвърждаваме нашия ангажимент да предлагаме на българските потребители най-качествените продукти и услуги и ще продължим да инвестираме в инфраструктура, технологии и съдържание“, коментира по-рано Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group, при комуникацията около сделката.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Сделката е част от по-широката стратегия на United Group за консолидация и разширяване на пазарното ѝ присъствие в България. Групата стъпи на местния пазар през 2020 г. с придобиването на Vivacom, а впоследствие разшири присъствието си и в медийния сектор чрез Nova Broadcasting Group.
„Булсатком“, основан през 2000 г., е един от пионерите в платената сателитна телевизия в България и развива услуги в сегмента на DTH, IPTV и интернет, както и собствена национална оптична инфраструктура. През последните години компанията премина през финансово предизвикателен период, включително отчетени нетни загуби, което постави продажбата на активи като част от процес на стабилизиране.
Базираната в Нидерландия United Group генерира годишни приходи от приблизително 2.7 милиарда евро, оперира в осем държави и обслужва близо 16 милиона потребители. От 2019 г. мажоритарен собственик на групата е инвестиционният фонд BC Partners.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Казусът „Булсатком“ се превърна в един от най-важните тестове за това как българският антитръст регулатор и съдът тълкуват „концентрация“ и праговете за нотификация, когато сделките са структурирани като отделни договори за различни инфраструктурни активи. Именно върху тази конструкция стъпват мотивите на КЗК, а след това и потвърждението от съдебните инстанции: ако активите обслужват различни услуги и не формират самостоятелна стопанска дейност с оборот, който да премине праговете, сделката може да остане извън режима на предварително одобрение.
След окончателното решение на ВАС фокусът вече не е правен, а пазарен: как интеграцията на „Булсатком“ ще се отрази върху цените и пакетите, върху инвестициите в мрежи и върху конкуренцията при платената телевизия и фиксирания интернет. Паралелно, секторът ще следи дали и как конкурентите ще преформулират аргументите си към регулаторите – не толкова за самата сделка, колкото за бъдещото поведение на пазара и потенциалните ефекти от по-голяма вертикална интеграция между инфраструктура и съдържание.