През обектива на Ема Питър: 10 от най-впечатляващите архитектурни проекти в света

Представяме ви селекцията на Ема Питър – един от най-влиятелните архитектурни фотографи в света, която тя направи за специалния брой на Forbes

В днешния свят, където архитектурата често се възприема за първи път чрез фотографията, начинът, по който се представя една сграда, никога не е бил по-важен. Затова поканихме българката Ема Питър, с която ви срещнахме преди малко повече от две години, да отвори своя забележителен архив и да проследим десетте архитектурни проекта, които са я докоснали най-силно – селекция, зад която стоят не просто сгради, а срещи, преживявания и уловени моменти.

В кадрите на Ема Питър сградите дишат, светлината разказва истории, пространствата носят човешко присъствие. „Вярвам, че всяка сграда има своя душа и персоналност“, казва тя пред Forbes и този личен подход е една от причините за успеха є, чиято история ви припомняме накратко. (Пълната версия можете да прочетете тук.)

Родена в България и изградила международната си кариера в Канада, Ема Питър изминава осеян с предизвикателства и уроци път – от фотожурналистиката до световната архитектурна сцена, където днес е сред най-разпознаваемите и търсени имена. С диплома по фотография и магистърска степен по фотожурналистика от НАТФИЗ, българката емигрира в Канада през 2003 г. Установява се във Ванкувър, където живее и до днес. Отнема є десет години да направи своя пробив, а в последните 15 тя работи с някои от най-добрите архитектурни, инженерни и интериорни студиа по света, показвайки по най-добрия начин тяхната визия за бъдещето. Работата є се публикува в престижни професионални и лайфстайл издания като Dezeen, Architectural Digest, Objekt International, Dwell, Wired, New York Times, Vogue, Harper’s BAZAAR и др. Многобройните награди – сред които Dezeen Architectural Photograph of the Year 2022, Architizer A+Awards, CDA („Оскар“ за креативната гилдия, който Питър печели 2 пъти) – са естествено признание за чувствителността и дълбочината, с които улавя „решаващия момент“.

„Търся комбинация от светлина, форма и живот, които да се съчетаят. В много отношения трябва да търся невидимото или необичайното и да следвам пътя, който архитектът е създал“, казва Ема Питър.

1. Shebara Resort, Саудитска Арабия
Архитектура: Killa Design   Интериорен дизайн: Studio Paolo Ferrari

„Винаги съм искала да видя бъдещето. Когато снимах Shebara, изпитах точно това усещане за бъдеще. Курортът е не само изключителен като визия, но e изграден с най-модерни технологии за устойчивост“, казва пред Forbes Ема Питър.

Разположен на верига девствени острови в Червено море, Shebara е част от усилията на Саудитска Арабия да се превърне в нова важна туристическа дестинация. Луксозният курорт включва 38 вили над водата и 35 на плажа, проект на екипа на Killa Design, който стои зад Музея на бъдещето в Дубай. Погледнати отгоре, със сферичната си форма вилите напомнят огърлица от перли, небрежно разпиляна върху лагуната. Огледалните им обвивки отразяват небе и море, докато границата между сграда и ландшафт почти изчезва.

Интериорът им изцяло отговаря на извънземния им екстериор, следвайки идеята на дизайнера Паоло Ферари за естествен футуризъм – дизайн, насочен към бъдещето, но балансиращ между природа, висока инженерна мисъл и топлината на ръчната изработка.

Най-важен обаче е екологичният фокус на Shebarа. Целият курорт се захранва от собствена соларна ферма, разполага с инсталация за обезсоляване и кръгова система за управление на отпадъците.

 

2. Desert Rock Resort, Саудитска Арабия
Архитектура: Oppenheim Architecture    Интериорен дизайн: Studio Paolo Ferrari

Още един извънземен проект в списъка на Ема Питър, който привлича погледа към Саудитска Арабия. „Desert Rock е в пустинята, чиято идентичност архитектите и дизайнерът са успели да запазят, а усещането е, че си попаднал на друга планета“, описва го тя пред Forbes. Вграден директно в суровите пустинни скали, Desert Rock е образец за сдържаност, майсторство и природна драма.

Курортът се състои от 54 вили и 10 апартамента, разпръснати сред планинския релеф – всички те със спираща дъха панорамна гледка към небето и пустошта.  Дизайнът отново е дело на Паоло Ферари, който създава убежище – едновременно монументално и уединено, като придава почти кинематографично усещане за мястото. Разбира се, потапянето в минималистичната красота на пустинята е съпътствано с несравним лукс. Desert Rock предлага най-модерни съоръжения, включително спа и фитнес център от световна класа, ресторанти и дори оазис с лагуна.

3. Летище PDX, Портланд
Архитектура: ZGF Аrchitects

Забележителен с масивния си вълнообразен дървен покрив и дизайн, подчинен на концепцията за биофилия, новият терминал на летището в Портланд го нарежда в класациите за най-красивите летища в света. Обективът на Ема Питър го показва на света, а една от снимките є носи престижната награда на ArchitizerA+Awards 2025 в категорията „Избор на публиката“.

„Покривът е с площ над 37 хил. кв.м и пропуска слънчева светлина. Идеята е пътниците да се чувстват така, сякаш са на разходка в гората. Аз често минавам през Портланд, защото ми доставя удоволствие да бъда в този интериор“, казва фотографката.

Открит през 2024 г., новият главен терминал е първият етап от дългосрочния план за развитие на летището за 2,5 млрд. долара. Проектът е изцяло локално ориентиран. Вдъхновението на ZGF са горите на Орегон, които покриват половината щат. Архитектите искат да пресъздадат преживяването именно за разходка в гората, а не в мол. Залагат на местни ресурси и пълна прозрачност: дървеният материал идва от производители, които се намират на максимум 500 км от обекта. Създадена е специална система „от гората до рамката“, за да се проследи пътят на дървесината до гората, от която произхожда. Резултатът е елегантният свод, който осигурява изобилие от светлина. По пътеките на терминала са разположени 72 големи дървета, каскадни градини и над 5000 растения.

4. Brookfield Place, Торонто
Архитектура: Santiago Calatrava

Магията на Brookfield Place на испанския архитект Сантяго Калатрава продължава три десетилетия след завършването му през 1992 г., благодарение на извисяващата се аркада от светлина и стомана.

„Този изключителен пасаж в Торонто е като дантела, светлината е неповторима и в слънчев ден, и в дъждовен. Историческата сграда Кларксън Гордън е интегрирана и запазена, смесвайки новото и старото“, казва Ема Питър.

Интервенцията на Калатрава в сърцето на Торонто създава аркада с дължина един блок, свързваща различни сгради и улици. Тя придава форма и смисъл на пространства, които иначе биха останали изолирани поради обща липса на координация. За разлика от традиционните остъклени и сводести аркади от XIX век в Европа, с техните специално построени вътрешни фасади, тази галерия е замислена като самостоятелен елемент между съществуващите сгради. Тя е и фокусна точка за влизане в подземната пешеходна мрежа в центъра на Торонто.

5. Bourse de commerce – Pinault Collection, Париж
Архитектура: Tadao Ando

От 2021 г. насам Търговската борса в Париж, е музей за модерно изкуство и парижкият дом на легендарната арт колекция на френския милиардер Франсоа Пино – над 10 000 произведения на изкуството, събирани над 50 години. Когато придобива сградата, основателят на луксозната група Kering възлага преустройството є на японския архитект Тадао Андо, легенда на съвременната архитектура. Процесът отнема 3 години и 195 млн. долара бюджет.

За да превърне историческата сграда в музей на модерното изкуство, Андо вмъква ново пространство в „старите стени, издълбани със спомените на града“, и използва любимия си материал – бетон. Той  интегрира в ротондата гигантски бетонен цилиндър с височина 9 м и диаметър 29 м, който се превръща в централно място за експозиции.

И от откриването си през май 2021 г. като Bourse de commerce – Pinault Collection, мястото е възлова точка върху културната карта на Париж. „Ротондата на тази сграда е изключителна и всяка година музеят е домакин на многобройни изложби, което дава възможност всеки път да изживееш архитектурата по различен начин“, посочва Ема Питър.

6. Летище Бостън – Логан, Бостън
Архитектура: Luis Vidal + Architects

Консултантите по инфраструктура AECOM и испанското архитектурно студио Luis Vidal + Architects създават Терминал Е на летище Бостън-Логан с приличащ на червена летяща чиния покрив. Заради цвета му то се прочува като „ферарито на летищата“, казва ни Ема Питър, която пропълзява по самия му ръб, за да направи най- добрите кадри на сградата. Проектът включва реновирани части от съществуващия терминал в нова структура, което увеличава общата площ до 36 232 кв. м. Терминал Е се отличава с космическия си обем, напомнящ на TWA Flight Center на Ееро Сааринен, и призматичното покритие „Boston Red“, нанесено върху фасадата и покрива му.

Вдъхновението за цвета, както става ясно от името, е самият Бостън – от историческите тухлени сгради до институциите, за които червеното е отличителна окраска – като Харвард и Масачузетския технологичен университет, – до драматичните залези и цвета на Boston Red Sox. „Най-красивият момент е, когато гледаш червения бумеранг от въздуха, когато от различните ъгли той променя цвета си в оранжево и розово заради призматичната боя“, посочва Ема Питър.

7. The Butterfly, Ванкувър
Архитектура: Revery Architecture

Небостъргачът Butterfly на архитектурното студио, собственост на Венелин Кокалов, чиято история ви разказваме в този брой, е сред архитектурните шедьоври на Ванкувър. „В град, пълен със стъклени сгради, тази се отличава невероятно с интересния си дизайн и футуристична природа“, казва Ема Питър.

Вдъхновена от ефимерната природа на облаците, отличителната форма на Butterfly създава нова, смела забележителност за града. Кулата е най-високата точка в центъра на Ванкувър със своите 178,6 м и третата по височина в крайбрежния канадски град към момента. И докато се извисява в бъдещето, в основата си Butterfly се свързва с миналото. Първа баптистка църква, построена в началото на XX век, е директно свързана с фоайето чрез стъклена конструкция от пода до тавана на приземния етаж, наречена Галерия, в която се намира пространство за концерти. 57-етажната кула разполага още с басейн, фоайе, напомнящо на модерен арт музей, открити коридори, засадени дървета и градина на покрива.

8. BlackCliff house, Ванкувър
Архитектура: McLeod Bovell Modern Houses

Работата по BlackCliff в Западен Ванкувър носи на Ема Питър наградата за фотография на CDA AWARDS 2023. „Когато си в нея, сякаш си на върха на света“, коментира тя. В същото време къщата разполага с вътрешен двор, който добавя усещането за гора към невероятната морска панорама“, добавя фотографката.

BlackCliff е частен дом, създаден от желанието на собствениците да бъде събирателна точка за семейството, което работи и живее на различни континенти. Архитектурата є черпи вдъхновение от естествения терен наоколо – гледки, светлина и канарите, които се спускат към морето. Палитрата от материали – бетон, дърво, тъмни панели, отразяващи скалите, подчертава елегантната съвременна естетика на къщата.

9. House of Courtyards, Дубай
Архитектура: Studio VDGA

Серията от пресичащи се блокове и пространства формира House of Courtyards, която индийското Studio VDGA е добавило към квартал в Дубай. Разположена около няколко двора, къщата е проектирана така, че да отрази традиционната пустинна архитектура, като същевременно интегрира аспекти на индийския дизайн. Studio VDGA е оформило къщата от текстурирани блокови обеми и високи стени, използвайки топли тонове и кортенова стомана по фасадата и интериора.

„Неповторим дизайн, в който архитектът се опитал да изрази атмосферата на пустинята и почти да скрие къщата в нея. Докато вътре получаваш почти духовно преживяване“, казва Ема Питър за House or Courtyards.

10. Shor House, остров Мейн, Канада
Архитектура: Measured Аrchitecture

Собственост на основателя на архитектурното студио, Shor House е островна къща, проектирана като „тестова площадка за рециклиране“. За изграждането є са използвани рециклирани дървени материали от предишната сграда и обор, намирали се на същото място, и кортенова стомана. Запазени са оригиналният фундамент и подпорната стена, изградена от сухи камъни. Всички нови структури следват концепцията за повторното използване на материали и идеята за алхимията – „превръщането на основен материал в нещо по-ценно“.

Дизайнът е повлиян и от комплекса Marfa на художника Доналд Джад в Тексас, който се отличава с преустроени военни сгради, минималистични стаи и практични мебели. „Най-силно впечатление ми направи това, че в Shor House се чувстваш като в арт галерия и същевременно огромният прозорец в хола те кара да изпитваш усещането, че си в природата“, казва Ема Питър.