Изкуственият интелект ни прави по-малко креативни – но има решение

Изкуственият интелект ни прави по-малко креативни, сочи ново изследване от Великобритания. Професор Саийма Ахмед-Кристенсен от Университета в Ексетър анализира идеи на 600 души и ги сравнява с 12 000 идеи, генерирани от големи езикови модели. Заключението ѝ е, че хората създават по-креативни идеи, докато AI произвежда по-голям обем идеи.

„Много от идеите, генерирани от големите езикови модели или други форми на изкуствен интелект, особено общия AI, са много сходни и групирани около подобни концепции“, казва тя в скорошен епизод на подкаста TechFirst. „Хората са много по-добри в създаването на идеи, които са наистина различни.“

Според Ахмед-Кристенсен големите езикови модели са отлични в генерирането на множество идеи. Това обаче е само един показател за креативност – обемът, или т.нар. „плавност“ (fluency). Той помага на хората, които не се възприемат като особено креативни, защото решава проблема с „празната страница“ – как да започнеш проект или план.

Но вторият критичен показател за креативност е „гъвкавостта“ – доколко различни са идеите една от друга. Именно тук 600-те участници – обикновени хора, а не артисти или признати творци – се представят по-добре, създавайки по-разнородни и разнопосочни идеи. Това е типът мислене, който води до истинска новост и иновация.

Разминаването между възможностите на AI и човешката креативност може да обясни противоречивата реакция на хората в творческите професии. 78% от креативните специалисти смятат, че AI прави творческата работа „без душа“, показва изследване на Digit Lab, където Ахмед-Кристенсен е директор. В същото време 70% се страхуват, че AI ще замени творческите роли.

Част от това противоречие вероятно се дължи на усещането за „свръхспособности“, които AI дава на обикновените хора. Авторът на изследването споделя, че се смята за добър в писането, но има ограничени умения във визуалните изкуства. Когато обаче AI инструмент създава дизайн на уебсайт за негов страничен проект, резултатът е значително по-добър от това, което той би направил сам. Дали е наистина изключителен? Вероятно не.

Именно тук AI може да замести част от труда и да подпомогне хора без силно изразени творчески умения.

„Ако не сте особено креативен човек, това е блестяща отправна точка“, казва Ахмед-Кристенсен.

Истински креативният визуален артист обаче ще създаде значително по-добро произведение. Истински новаторското мислене – и съответно истински новата работа – остава територия на хората. Експертите вероятно няма да бъдат изместени, но посредствеността може да бъде.

Проучването на Digit Lab показва, че 94% от креативните специалисти използват AI в някакъв етап от работата си, а 42% разчитат на него ежедневно. Интересен извод е, че само експерти в дадена област могат адекватно да оценят работата в нея: дизайнерите са два пъти по-склонни от писатели или журналисти да определят AI-генерираната работа като „без душа“, а едва 11% от тях смятат, че машинно създадената продукция е творчески валидна.

Как тогава да използваме новите инструменти, без да губим – или дори да засилим – човешката креативност? Ето как Ахмед-Кристенсен прилага AI, без да жертва „душата“ на работата си:

Първо пише сама, после използва AI

Вместо да започва с генерирани от AI чернови, тя създава собствен текст, а след това използва AI, за да го съкрати или изостри.

Използва AI за тон и ефективност

При трудни имейли тя първо формулира основните си точки, след което оставя AI да помогне с изчистване на тона и яснота, преди да направи финалните редакции.

Използва AI за проверка

При лични решения понякога използва AI като инструмент за оценка и обратна връзка, а не като източник на първоначални идеи.

Използва AI пестеливо

Тя съзнателно се противопоставя на идеята да разчита на него постоянно. „Мускулите, които не използваш, отслабват“, казва тя.

Остава обаче въпросът: с развитието на AI и постоянното подобряване на технологиите ще погълне ли той още по-голяма част от човешките способности? И ако това се случи, колко високо трябва да бъде нивото на човешката експертиза, за да остане по-добро от машинното?

Автор: John Koetsier