Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейската централна банка (ЕЦБ) отчете загуба от 1.254 млрд. евро за 2025 г., значително по-ниска спрямо отрицателния резултат от 7.944 млрд. евро година по-рано. Това показват публикуваните финансови отчети на институцията, които очертават постепенно отслабване на натиска върху баланса след рязкото повишение на лихвените проценти през 2022–2023 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Загубата за 2025 г. ще остане в баланса на ЕЦБ и ще бъде компенсирана с бъдещи печалби, поради което няма да бъде разпределяна печалба към националните централни банки от еврозоната.
- Нетният разход за лихви се свива рязко до 178 млн. евро при 6.983 млрд. евро година по-рано – основният фактор зад подобрението на финансовия резултат.
- Общите разходи за персонал намаляват до 809 млн. евро от 844 млн. евро през 2024 г., а другите оперативни разходи – до 619 млн. евро при 626 млн. евро година по-рано.
- Приходите от надзорни такси, събирани от банките под пряк надзор, достигат 690 млн. евро спрямо 681 млн. евро за 2024 г.
- Балансът на ЕЦБ се свива с 37 млрд. евро до 603 млрд. евро към края на 2025 г., а консолидираният баланс на Евросистемата намалява до 6.293 трилиона евро от 6.421 трилиона евро година по-рано.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Загубите на ЕЦБ от 2022 г. насам следват период на значителни печалби и са пряко следствие от мерките за изпълнение на основния ѝ мандат – поддържане на ценова стабилност. В годините на ниски лихви институцията разшири баланса си чрез мащабни програми за изкупуване на активи – включително APP и PEPP – придобивайки ценни книжа с фиксиран лихвен процент и дълъг матуритет.
Повишаването на основните лихвени проценти през 2022 и 2023 г. доведе до рязко увеличение на разходите по пасивите с плаваща лихва, докато доходността по вече придобитите активи не се повиши в същата степен. С понижението на лихвите от 2024 г. насам и постепенното свиване на баланса чрез падежи по APP и PEPP този дисбаланс започва да отслабва.
ЕЦБ посочва, че очаква връщане към печалба през 2026 г. или по-късно, в зависимост от динамиката на лихвените проценти, валутните курсове и структурата на баланса. Финансовата устойчивост на институцията се подкрепя от капитала и преоценъчните резерви, които към края на 2025 г. възлизат общо на 71 млрд. евро.
БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА
В отчета се отбелязва и официалното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. съгласно решение на Съвета на ЕС. Българска народна банка е внесла остатъка от записания си капитал в ЕЦБ в размер на 102 млн. евро и е прехвърлила валутни резервни активи за 1.483 млрд. евро, съставени от щатски долари (85%) и злато (15%).
Срещу това БНБ е получила вземания, равностойни на прехвърлените суми, които се третират по същия начин като тези на останалите национални централни банки от еврозоната – формален, но ключов финансов елемент от интеграцията на страната в евросистемата.
