Как се вдига сглобяема къща за 34 дни – историята на Малин Вълчинов и „Артистико“
След като печели популярност в производство на художествен паркет, дограма, врати и кухненски мебели, собственикът на „Артистико“ Малин Вълчинов влиза в нова игра със сглобяеми дървени къщи
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Колко време е необходимо за сглобяването на дървена къща от 84 кв.м с две спални, две бани и хол от 29 кв.м на морския бряг? Рекордът на Малин Вълчинов е 34 дни за напълно завършена къща, обзаведена с мебели и кухня, пълна с оборудване и посуда. Собственикът на „Артистико“ притежава няколко малки фабрики за художествен паркет, интериорни и входни врати, дограма, кухненски мебели и сглобяеми дървени къщи с консолидирани приходи близо 5 млн. евро, което подпомага процеса.
С други думи, „Артистико“ управлява цялата верига на строителството от конструкцията до последния детайл и често сам се предизвиква от ентусиазъм. Сглобяемата морска къща край Черноморец е плод на неговата амбиция да докаже на себе си, че може да създаде перфектен дом за рекордно кратко време. През тези 34 дни бригадата успява да изгради дори две идентични къщи една до друга, но той отчита времето като за една.
Най-ценното в този проект е, че за първи път тества нова технология, разработена специално за къщи край морето, където „соленият въздух причинява бърза корозия на желязото, а дървото в контакт с пясъка може да изгние за по-малко от две години“. Вместо обичайните дървени или метални греди, които в САЩ използват за бързо строителство на дървени къщи в региони, заплашени от тайфуни, той създава конструкция с алуминиеви греди. Те не ръждясват и не гният. В иновацията влага целия си опит с алуминиевите профили за дограма. Гредите всъщност са модули, които се сглобяват за няколко часа на място. „Единственото ни притеснение беше дали ще издържат тежестта, но успяхме да направим усилена конструкция, която е едновременно лека и здрава“, казва той.
Близо три месеца той прекарва пред компютъра в проектиране на къщата, вглъбен във всеки детайл от гредите до формата на мивката в кухнята и размера на душкабината в банята. След това включва всички производствени звена в неговата „фабрика за мечти“, която се намира в село Труд край Пловдив. Докато едни полагат основите, други произвеждат дограма, врати, мебели и паркет. „Лудницата беше голяма. На обекта работеха 20 души. Едни слагат дограма, други редят настилка, трети довършват таваните“, описва той напрегнатата ситуация, която сам създава, за да постигне личен рекорд.
ОТКАКТО ВЛИЗА В БИЗНЕСА
като монтажист на паркет в Пловдив преди 30 години, Малин Вълчинов непрекъснато вкарва нови дейности в своята компания. Обикновено всичко започва като хоби, което постепенно развива до нивото да заяви, че няма идея за паркет и врата, която да не може да бъде реализирана в неговите фабрики. Само на дограмата не отделя особено време, защото „момчето, което управлява производството, си върши перфектно работата“.
Интересът му към дървените сглобяеми къщи идва естествено, като сбъднат сън: „Преди 10 години се събудих посред нощ в четири с ясна идея как да направя първата си сглобяема къща“. В главата му се завъртат десетките дървени къщи, които е разглеждал на световните изложения. Става, взема лист и рисува панели, които се сглобяват като паркет. Тип LEGO. На сутринта отива във фабриката и впряга всички на работа да направят прототип. Малката дървена къща стои на двора му и до днес. Пет години след това импулсивно събитие, което му дава повод с гордост да обяви пред близките и познатите, че може да прави сглобяеми дървени къщи, най-накрая идва и първият му клиент.
Виден архитект от Пловдив решава да разшири къщата си с двуетажна дървена пристройка и обсъжда проекта с Вълчинов. „Да построиш половин къща, залепена за друга, е лесната част – казва той. – Стана много бързо. Всичко, което някога съм си представял, просто се визуализира на живо.“ Доволен, архитектът води нов клиент, а след него идват и други. Успешните проекти му дават самочувствие, че може да се захване и с по-големи обекти, включително и сградата на протестантска църква в село Калофер, която изгражда с дървени конструкции.
През това време Малин Вълчинов се запознава с Георги Митев – майстор, който дълги години строи дървени къщи в Англия и се е прибрал в България. Самият Вълчинов познава строителството в Англия, защото има там фирма със съдружник, който от 15 години изгражда къщи и влага паркет, врати и дограма от фабриките на „Артистико“. „Повечето къщи в Англия са комбинация от монолитно строителство и сглобяема къща с дървени конструкции с панели и дебела изолация“, коментира той. Двамата с Георги Митев влизат в „страхотна колаборация“. „Ние изработваме и доставяме всички материали за къщите, а той се справя изключително добре с изграждането на къщите, които по нищо не отстъпват на монолитното строителство.“
След няколко успешни проекта Малин Вълчинов усеща, че сглобяемите дървени къщи навлизат в България „като вълна, която няма да бъде спряна“. В годините на изолация заради пандемията от COVID търсенето на бързо строителство извън гъсто населените места се засилва. През 2020 г. той купува фабрика в село Шивачево, край Сливен, където установява производство на конструкции за дървени къщи. Разработва модули в завършен вид с финални детайли, които бързо се сглобяват на място. Много бързо стига до извода, че ако се фокусира в бизнеса с дървени къщи, може да прави не повече от по една на всеки два месеца, и то в груб строеж. Ако обаче иска да е напълно завършена, в което е силата на „Артистико“, с дограмата, вратите и паркетите, срокът се удължава с още 3-4 месеца. „Видяхме, че сами не можем да построим 100 хил. сглобяеми къщи, но можем да произведем и продадем материали за 100 хил. къщи на фирмите, които никнеха като гъби“, разсъждава той.
Неговият списък с потенциални клиенти надхвърля 60 фирми в България, които строят дървени къщи. „Превърнахме строителството на дървените къщи в хоби, а станахме основен доставчик на материали. Целта е да конструираме къщи, които се сглобяват по метода на IKEA, и да ги доставяме в насипно състояние, а майстори като Георги Митев и други да ги сглобят на място“, споделя той.
ФОКУСЪТ МУ СЕГА Е РАЗРАБОТВАНЕТО
на специална серия дограма за пасивни къщи с изключително висока топлоизолация, че животът в нея протича с минимален разход на енергия.
Пазарът в България е силно наситен с много евтини решения и малко качествени, които обаче са на прекалено висока цена. Целта е да се създаде дограма, която надминава характеристиките на най-скъпите системи на пазара, но остава достъпна. Резултатът е по-здрава конструкция с около 30% повече изолационни материали, възможност за големи отваряеми прозорци без допълнителни профили и високоефективни стъклопакети. „Направихме пасивни дограми с изолационни качества, сравними с тези на качествена външна стена – казва той. – С тях сглобяемите къщи ще бъдат не просто бързи за изграждане, а наистина топли, енергийноефективни и уютни.“
Все повече клиенти виждат в дървените сглобяеми къщи икономични и екологични решения за дом и в това собственикът на „Артистико“ Малин Вълчинов вижда бъдещето на строителството: „Хората, които живеят в такива къщи, споделят, че не биха се върнали към монолитното строителство. Особено в региони без екстремни природни явления дървените конструкции са напълно надеждни и дълготрайни.“ Той отбелязва, че с времето отпадат предразсъдъците, че дървените сглобяеми къщи са нетрайни, заради което банките не са отпускали кредит. Реалността е друга: „Миналата година спах в преобразена дървена къща в Жеравна на 200 години. Майсторите тогава не са имали познания за сложни технологии. Имали са знание как да обърнат къщата към слънцето. Правели са прозорците малки, за да пазят топлината. Работили са с дърво, пирони и железни куки, забити в гредите“.
Той бърза да уточни, че не всички сглобяеми къщи постигат параметрите за пасивност. Визира къщите с тънки метални профили и гипсокартон. Тези решения според него не могат да постигнат стандартите за пасивна къща, утвърдени в ЕС. В Европа прилагат Air Pressure Test, който измерва реалните енергийни загуби и гарантира комфорт и дълготрайност на сградата, а в България все още не се прилага масово.
В новите му идеи, които се сипят като водопад, влиза проект за първата активна сглобяема къща, дом, който не само пести, а произвежда собствена енергия чрез слънце, термопомпени системи и модерни технологии. Покривът да е изцяло изграден от енергийни панели, а не от керемиди с добавени модули. „Макар на пазара вече да съществуват керемиди със слънчеви колектори, те все още отстъпват по ефективност“, казва той. Обмисля също така вариант с гъвкави фотоволтаични решения, които се монтират на покрива като фолио и го превръщат в активен източник на енергия: „Просто развиваш една ролка 100 метра и тя започва да акумулира енергия“. С проекта за активна сглобяема къща той се надява да зададе стандартите и да влияе върху бъдещето на бранша.