Инфлацията през февруари се забавя до 3.3% на годишна база
Годишната инфлация в България се очаква да достигне 3.3% през февруари 2026 г., докато месечният ръст на цените се прогнозира на 0.3%, показва експресната предварителна оценка на Националния статистически институт. Данните сочат умерено ценово напрежение, концентрирано основно при услугите и храните, докато при част от стоковите групи се наблюдава спад.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според индекса на потребителските цени месечната инфлация през февруари се очаква да бъде 0.3%, а годишната – 3.3%.
- Най-голямо увеличение спрямо януари се отчита в групата „Информация и комуникация“ с 1.3%, следвана от „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ с 0.9%, „Услуги на ресторанти и хотели“ с 0.8% и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ с 0.7%. В същото време цените на „Облекло и обувки“ намаляват с 1.9%, а при „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ спадът е 0.9%.
- Хармонизираният индекс на потребителските цени, който се използва за сравнение в рамките на Европейския съюз, показва по-ниска годишна инфлация – 2%, при месечно увеличение от 0.1%.
- При него поскъпването отново е концентрирано при алкохолните напитки и тютюневите изделия (0.8%), ресторантите и хотелите (0.8%), информацията и комуникациите (0.7%) и храните (0.5%). Намаления се наблюдават при „Облекло и обувки“ (-1.7%), „Жилищно обзавеждане“ (-0.5%), „Транспорт“ (-0.5%) и „Развлечения, спорт и култура“ (-0.3%).
- Индексът на цените на малката кошница – измерител, който отразява разходите на най-нискодоходните 20% от домакинствата – показва по-висока месечна динамика от 0.6% и годишна инфлация от 2.9%. При него хранителните продукти поскъпват с 1.2% спрямо предходния месец, услугите нарастват с 0.1%, а нехранителните стоки поевтиняват с 0.2%.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Данните подсказват, че инфлационният натиск в България остава управляем, но структурата му се измества. Докато през предходни периоди водещ фактор бяха енергийните разходи и индустриалните стоки, през февруари двигателят на поскъпването са услугите и храните – категории с по-висока тежест в потребителската кошница и с по-силен ефект върху усещането на домакинствата за ценови натиск.
Разликата между общия индекс и хармонизирания показател е също индикативна. Годишната инфлация от 2% по ХИПЦ поставя България близо до референтните нива в Европейския съюз, което има значение в контекста на макроикономическата стабилност и фискалната политика. В същото време по-бързото поскъпване при малката потребителска кошница показва, че инфлацията продължава да се усеща по-силно от по-уязвимите домакинства, където храните имат по-голяма относителна тежест.
Методологично експресните оценки са изчислени на база около 90% от регистрираните цени за месеца, като окончателните данни ще бъдат публикувани на 16 март. Именно тогава ще стане ясно дали текущото забавяне на инфлацията е устойчиво или представлява краткосрочно колебание в по-широка ценова тенденция.
КАКВО СЛЕДВА
Финалните данни през март ще бъдат ключови за оценката на ценовата динамика в първото тримесечие на годината. Ако инфлацията остане в диапазона около 3%, това ще затвърди стабилизацията след пиковете от предходни години. Въпросът за бизнеса и домакинствата остава дали поскъпването при услугите и храните ще се окаже временен ефект или новата трайна структура на ценовия натиск.