Венелин Кокалов: Мечтателят от Ванкувър

Ако посетите Ванкувър, Канада, няма как да я пропуснете. Тя се извисява сред стъклената анонимност на небостъргачите и отказва да бъде просто поредната кула. Бяла, скулптирана, елегантна, „Пеперудата“ превръща светлината, вятъра и облаците в архитектура.

Луксозната жилищна кула е на 57 етажа (третата по височина във Ванкувър) и е новата емблема на града заради своята иновативна архитектура, устойчивост, размах и органично интегрирана в основите църква от 1911 г. А зад проекта стоят въображението и талантът на арх. Венелин Кокалов, собственик и дизайн директор на канадската архитектурна компания Revery Architecture.

Изградил кариерата си в Канада, той е известен със смелите си и креативни идеи в архитектурата, фокусирани върху човешките преживявания. „Моята философия и творчески процес започват с хората“, казва Кокалов, удобно разположен в ателието си в центъра на Ванкувър и обграден от десетки скици на сгради. „Първо рисувам човек, после друг, група и накрая стените около тях. Такава е моята логика. Опитвам се да създам сцена, на която да се разиграва животът“, обяснява архитектът.

Използва  същия подход при проектирането на всяка своя сграда – от новия кампус на Чикагския университет в Хонконг, за който получава специална награда на ЮНЕСКО, отличен е и от Prix Versailles (2019) като един от най-красивите кампуси в света, а списание Time го включва в класацията си с Най-великите места, които да се посетят през 2019 г., през забележителната опера Xiqu Centre също в Хонконг, чиято иновативна архитектура влиза в историята на страната под формата на пощенска марка, до „Пеперудата“ и всички останали проекти – завършени или в процес на реализация.

„Всеки от нашите проекти е уникален. Те имат различна човешка програма, но една цел – да носят радост и благополучие. За мен няма значение дали проектирам концертна зала, театър, библиотека или пиано, винаги се опитвам да разширявам границите, да създавам нови типологии, да подобрявам начина, по който живеем, и качеството на живот. Искам да създавам нови места, които да бъдат свежи, вдъхновяващи, стимулиращи, хората да желаят да ги посещават. Това са важните неща за мен, а всичко останало просто се случи“, казва Венелин Кокалов.

„Всичко останало“ се отнася до събитията, съпътстващи работата му – като изграждането на успешната му кариера от нулата до един от влиятелните канадски архитекти с международно признание,  славата и множеството награди.

Венелин Кокалов винаги е искал да бъде архитект. От дете е повлиян от баща си – майстор строител, с когото често е на строителната площадка, когато не е на детска градина. „Обикнах всичко, което правеше той. Започнах да извайвам мрамор и дърво, опитвах се да правя нещо хубаво“, припомня си Кокалов. После пътят му го отвежда до архитектурата, минавайки през строителния техникум, казармата, където служи в строителни войски, и УАСГ, където учи  „Промишлено и гражданско строителство“.

Когато излиза от университета през 1993 г., младият арх. Венелин Кокалов стартира собствен бизнес със своя приятел арх. Росен Недялков. Започват с къщи и интериорни реновации, по-късно се заемат с по-големи проекти. Участват в международни конкурси, но арх. Кокалов няма да забрави амбициозното начинание за изграждането на петзвезден черноморски курорт в Балчик на руски клиент, който изчезва от хоризонта по време на строителния процес. Обектът така и остава незавършен, а когато се връща в България, Венелин Кокалов всеки път посещава мястото: „Дори сега, след 30 години, все още има красиви руини, които носят тъжни истории“.

Ситуацията е поредната капка, която прелива в решението му да напусне България. „Годините след промените бяха интересни, даваха възможности, но в същия момент не виждах надежда, имах по-големи мечти, исках да създавам по-добра архитектура“, казва Кокалов.

Заминава за Канада със съпругата и 4-годишния си син през 2002 г. и се установяват във Ванкувър. Нямат почти никакви пари. Кокалов не знае английски, но е силно мотивиран да се докаже. „Исках да работя за най-добрите от най-добрите, защото имах уменията“, спомня си той.

Погледа му привлича красива сграда в центъра на града, българинът открива кой е нейният архитект и отива на интервю. Ключова стъпка в историята му, за която не подозира в онзи момент. Така попада в студиото на Bing Thom Architects и се среща с основателя Бинг Том – емблематична фигура в архитектурния свят на Ванкувър, архитект с международно признание, визионер и градски дизайнер.

Българинът  показва портфолиото си, извинявайки се за лошия си английски. „Не се притеснявай за английския си. Рисунките ти ще говорят вместо теб“, отговаря му Бинг Том и това е началото на една силна човешка и професионална връзка, продължила до смъртта на Том през 2016 г.

„Бинг Том беше мой ментор, баща, всичко… Когато започнах, ми даде пълната свобода“, казва Кокалов. Първият проект, в който разкрива скалата на таланта си, е редизайнът на един от най-важните и новаторски регионални театри в САЩ – Arena Stage във Вашингтон. Българинът проектира Arlene and Robert Kogod Cradle – експериментална конструкция на нов театър, интегрирана в старата сграда, който преобръща типичните представи за театралния дизайн.

Венелин Кокалов създава невероятна рисунка на проекта, която все още виси на стената му в Revery Architecture. „Кариерата ми започна преди 24 години с нея“, казва той, докато я посочва. Година по-късно е промотиран за водещ дизайнер на компанията, какъвто остава и до днес.

Загубата на Бинг Том през 2016 г. отваря нова глава в историята на компанията и в живота на Кокалов. Определен приживе от Том за негов наследник, българският архитект поема ръководството на компанията. Признава, че първите две години са били трудни, защото трябва да съчетава креативната работа с бизнеса. Но с присъединяването на съпругата му Стани Кокалова като управляващ директор, който поема деловата част, и подкрепата на екипа, работата продължава гладко.

През  2017 г. архитектът ребрандира Bing Thom Architecture като Revery Architecture. Избира именно revery за име на студиото (бел.ред. – от английски означава мечтание, мечтателност), защото вярва, че всяко произведение на изкуството започва с мечтание. „Мечтателността ни помага да създаваме значима архитектура и да правим живота по-поетичен. Всички тук сме мечтатели. Oпитваме се да създаваме по-добри общности, по-добри градове, да надскачаме постоянно границите си“, посочва арх. Кокалов.

Всеки проект на Revery Architecture започва по един и същ начин – с рисунката на една мечта върху белия лист. Венелин Кокалов се скрива от света и започва да работи – 24/7. Няма почивки, няма уикенди. „Обичам да рисувам много. Отделям време, за да проуча възможностите. Обичам да експериментирам, за да видя какво може да се получи. После скицирам и пак скицирам. Създавам хиляди възможности и интуицията ми подсказва коя е добра и коя не“, описва архитектът творческия си процес.

Зад експерименталните моменти стоят наука и стремежът на Кокалов да надскочи границите си. Той разпалено изброява специфичните иновативни архитектурни решения, които правят сградите му забележителни и му носят предимство пред конкуренти от нивото на Herzog & de Meuron, с които например се състезават за проекта на китайската опера в Хонконг. Във всяка сграда има нещо иновативно, но за българския архитект приоритет остава изграденото да бъде красиво от гледна точка на преживяването за хората.

За да придобие този поглед за „сградата отвъд сградата“, му повлиява и едно посещение на Мeditation Space на ЮНЕСКО в Париж, дело на японския архитект Тадао Андо, легенда на съвременната архитектура. „Почувствах се супер добре в това пространство и дори не разбрах защо, а това промени начина, по който виждам архитектурата като нещо, което надхвърля формата и функцията“, казва Кокалов. (По прищявка на съдбата 20 години по-късно той се връща на същото място, за да получи специална награда на ЮНЕСКО за най-красивия университетски кампус в света – този на Чикагския университет в Хонконг.)

Revery Architecture работи в международен мащаб, като има най-много клиенти в Северна Америка и Азия. Компанията поддържа разнообразен спектър от проекти и е натрупала огромен опит в културни, образователни и обществено значими сгради и съоръжения. Венелин Кокалов е прецизен в избора на клиенти, така както го е учил неговият ментор Бинг Том. „Трябва внимателно да избираш клиентите си, защото клиентът ти позволява да правиш каквото искаш.“

Публичните проекти са важна част от портфолиото на компанията и тя постоянно участва в международни и вътрешни конкурси. Процесът за кандидатстване и одобрение е дълъг, подготовката изисква сериозен човешки и финансов ресурс, а резултатът не е гарантиран, дори когато изглежда така. „Често говорим за големи числа“, посочва Кокалов и споделя за конкурс, в който са вложили половин милион долара и не са спечелили.

„Понякога печелите, друг път губите“, казва архитектът спокойно и споделя, че наскоро не са получили проект за концертна зала, като Revery Architecture е била номер едно от гледна точка на клиента, но донорите пожелават друг архитект в последния момент. „Това ни дава причина да се опитаме да бъдем по-добри, да се усъвършенстваме и да накараме младите хора да повярват в това, което правим, и да не се отказват“, е философията на Кокалов.

Архитектурата не е лесна професия, добавя той. Отнема години и изисква огромни екипи. От сто изготвени проекта Кокалов е реализирал между 5% и 10%. Операта в Хонконг отнема 6 години, за да се осъществи. „Пеперудата“ – 12, най-дългият проект на студиото.

Бюджетите също са предизвикателство, но Revery Architecture са изградили рутина. Залагат на умния избор на материали, устойчивост, създават интелигентни пространства, използват предварителни изработки и прости структурни решения, за да постигат „уау“ ефект.

„Когато проектите изглеждат красиви, хората мислят, че сигурно са страшно скъпи. Всъщност не е вярно. Това е резултат от упоритата работа на много добре обучени хора с много добри умения“, посочва Кокалов. Приема ограничения бюджет като стимулиращ креативността – „концентрирате се и изостряте дизайнерското си мислене, за да постигнете това, което трябва да постигнете“.

Преди 7 години Венелин Кокалов отваря офис в Милано с идеята да се превърне във врата към Европа за Revery Architecture. Компанията все още няма сграда на Стария континент. Плановете се променят с идването на ковид, но архитектът все пак успява да остави следа – проектира красиви мраморни маси, които представя на Седмицата на дизайна в Милано, и не е изоставил тази мечта. В момента обаче лидерът на компанията няма време за проучване на нови пазари, защото е фокусиран върху текущите проекти, които не са никак малко.

Арх. Кокалов разказва със страст за това, което го държи буден в последните нощи – проекта за дизайн на посетителския център в националния парк BANFF, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, работата по гигантската арка на амфитеатъра в парка Хейстингс във Ванкувър – „представете си три стадиона под този покрив от масивна дървесина“, изграждането на културния център Greater Vernon museum, строителството на общественозначимия Senакw’ – най-големия жилищен комплекс в Канада, управляван от коренното население, който ще бъде дом за 10 хил. души.

Обхватът на проектите изглежда впечатляващ, но Венелин Кокалов не измерва успеха с мащаба или признанието. „Успехът е моята работа. Това е положителното въздействие, което тя оказва върху хората и живота на всички.“ А към младите архитекти, които мечтаят за международна кариера, съветът му е „прост, но изискващ“: „Работете усилено, бъдете търпеливи и пазете своята страст. Да идваш от малка страна може да се усеща като ограничение, но е сила, защото дава идентичност и устойчивост.“