Какво означава кризата в Близкия изток за България
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Ескалацията на конфликта в Близкия изток изпрати цените на петрола до рекордни за последните няколко години нива и съживи опасенията за нов енергиен шок на световните пазари. Военните действия около Ормузкия проток – ключов маршрут за близо една пета от глобалната търговия с петрол – поставят под въпрос сигурността на доставките в момент, когато икономиките все още се възстановяват от предишни енергийни сътресения.
Тези опасения не подминават и България. Утре парламентът ще изслуша извънредно финансовия министър Георги Клисурски, директора на Агенция “Митници“ Георги Димов, председателя на Държавния резерв Асен Асенов и особения търговски управител на “Лукойл“ Румен Спецов. Основният въпрос – готова ли е държавата да гарантира доставки на горива и да ограничи евентуален ценови шок.
България не е силно зависима от пряк внос на суров петрол и горива от Близкия изток и доставяме основно от Казахстан и Азербайджан, заяви за Forbes България експертът Боян Рашев.
“Проблемът е ценови. За физически проблеми можем да говорим, ако спирането на трафика през Ормузкия проток стигне до април месец. Така или иначе ценови нива от над 150 долара на барел биха оскъпили толкова много горивата, че ще има и естествено ограничение на потреблението. Икономиката ще се забави”, казва Рашев.
Засега от правителството уверяват, че непосредствен риск за снабдяването няма. Служебният премиер Андрей Гюров заяви, че необходимите количества горива са осигурени и няма основания за рязко поскъпване. Ако обаче се наложи договаряне на нови количества, ефектът върху крайните цени на горивата в страната е практически неизбежен.
“Би трябвало да можем да функционираме безпроблемно поне 45 дни. Но това зависи от реално наличните запаси на суров петрол и горива на наша територия”, коментира Боян Рашев.
На глобалните пазари обаче напрежението вече се отразява директно върху цените на енергията. След ескалацията на конфликта фючърсите върху суровия петрол тип “Брент“ – референтният за Европа сорт, поскъпнаха с около 15% до 106.7 долара за барел, а американският лек петрол (WTI) достигна около 101.7 долара за барел. Скокът дойде на фона на реален риск за прекъсване на доставките от Близкия изток и опасения, че войната може да продължи дълго, след като Моджтаба Хаменей беше определен за нов върховен лидер на страната – сигнал за консолидация на режима.
“Ако блокадата на протока навлезе в месец април, това ще бъде катастрофа за целия свят, която ще бъде особено болезнено усетена в Европа, защото тук имаме много малко собствени запаси и добив”, смята Боян Рашев.
През протока минават 20 милиона барела дневно. Малка част могат да бъдат пренасочени към Червено море и Оманския залив, но натрупаният глобален дефицит за месец март ще бъде от поне 500 милиона барела, прогнозира експертът. Към момента най-големи запаси в хранилищата си имат страни като Китай и САЩ, но според Рашев те няма да бъдат склонни да ги споделят – факт, който поставя Европа пред познато изпитание.
Държавите на стария континент преживяха енергийна криза след избухването на войната в Украйна през 2022 г. Тогава рязкото ограничаване на доставките на руски газ и петрол доведе до скок на цените на енергията и принуди европейските икономики бързо да търсят алтернативни източници. Макар пазарите постепенно да се стабилизираха през следващите години, ново напрежение в ключов енергиен регион като Близкия изток отново повдига въпроса доколко устойчиви са енергийните доставки за Европа.
“Ако САЩ и Иран се заинатят в безкрайна война, която задържи затворен Ормузкия проток отвъд месец април, енергийните пазари ще бъдат в сценарий на огромен дефицит, който няма как да бъде затворен. Това значи цени над 200 долара на барел и унищожение на търсенето – тоест тежка рецесия на глобално ниво”, смята Рашев.
Инструменти за справяне с кризата има, категоричен е Рашев. Едно от решенията е освобождаване на резерви. Държавите от Г-7 вече обсъждат подобна мярка – идеята е на пазара да бъдат пуснати между 300 млн. и 400 млн. барела петрол (приблизително 25-30% от общия стратегически резерв на страните членки).
“Вторият вариант е да се помогне на потребители като най-лесно това може да стане с намаляване на акциза върху горивата. Напомням, че акцизите всъщност формират около 50% от цената на горивата на колонката. Намаляване на ДДС върху горивата е друга възможна мярка”, посочи Рашев.
“По време на енергийната криза от 2022 г. България се превърна в най-големия износител на електричество в Югоизточна Европа и направи рекорди в индустриалното производство и износ. Това се случи, защото газът стана толкова скъп, че нашите лигнитни ТЕЦ (изобилни, надеждни и етини местни въглища) бяха много конкурентни и работеха без почивка. Те осигуриха както електричеството, така и излишъка, с който бяха субсидирани цените на тока за индустрията, която пък можеше да произвежда. Тази криза сега трябва да бъде умно използвана от държавата по подобен начин”, съветва Рашев.
