От бързи кредити до международна сцена: как Грета Пенчева извоюва свободата да твори
Обичам да пиша за технологии, стартъпи и социални каузи.
След като преминава през редица предизвикателства, Грета Пенчева успява да осигури финансова независимост за артистичните си проекти
Преоткрила страстта си към изкуството, Грета Пенчева представя първия си спектакъл през 2019 г. на фестивал в Родопите. В представлението, което съчетава съвременен танц с фолклорни елементи, участват над 20 танцьори. „Започнахме да танцуваме навсякъде – казва Пенчева. – В началото финансирах участията с личните си спестявания, а по-късно кандидатствах по програми на Национален фонд „Култура“ и теглих бързи кредити. Заради високите лихви обаче в един момент имах нормална работа и потърсих помощ от близки. Менажирах всичко сама.“
На 27-годишна възраст Пенчева (30) решава да осигури финансова независимост за артистичните си проекти. В рамките на един ден се явява на шест интервюта в търсене на позиция с гъвкаво работно време и доход, който да ѝ позволи да спестява. „Една продукция у нас е между 70 и 80 хил. лв. – казва тя. – Аз правя 3D мапинг, осветление, хореография, дизайн, плащам на сценограф, за наем на зала и за авторски права…“
Днес Пенчева стои зад собствена агенция за недвижими имоти, а между срещите с клиенти продължава да работи като хореограф и режисьор и има зад гърба си над 10 авторски спектакъла, както и късометражен документален филм. Към успехите ѝ прибавяме и участието ѝ в клас 2025 на селекцията „30 под 30“.
Пенчева иска да знае с какво ще се занимава в ранна възраст. Описва се като „странно дете, което чува мелодии“ и иска да твори. „Бяхме стигнали до терапевт във време, когато не беше модерно“, казва тя. Психиката ѝ се успокоява едва когато решава, че иска да създава спектакли.
„Бях на около 12, когато помагах на баща си да почисти офиса си. На стената видях календар с изображение на падащи води в зала сред природата. В този момент осъзнах какво искам да правя и всичко се оправи, станах нормално дете.“
Преди да завърши средното си образование, Пенчева работи като фотограф, танцьор и модел в София. През 2014 г. започва бакалавъра си в Университета в Кент, където изучава „Творчески събития – продукция и дизайн“. „Знаех, че искам да създам нов жанр“, казва тя.
До 2017 г. е продавач-консултант в магазини за луксозни стоки в Лондон, сред които Harrods и Burberry. „Беше комуникативна работа, изкарвах добри пари, но нямаше нищо творческо – казва Пенчева. – Един ден в обедната си почивка написах в интернет job with sun and fun.“
До половин час си намира работа като танцьор и хореограф в хотелска верига на Канарските острови, а на следващия ден вече пътува за Испания с еднопосочен билет. През следващите две години преоткрива себе си, докато работи по танцови програми, осветление, техника и сценография.
Впоследствие преминава и шестмесечно професионално обучение по балет в Мадрид, а през 2019 г. се прибира в България. „Станах добър танцьор, но ми свършиха парите – казва тя. – Не исках да се връщам в София, защото бях отвратена от комерсиалното състезание в сектора. Вече дори не исках да танцувам.“
В период на вътрешна криза започва да прекарва времето си в разходки в планината. „Нямах усещане за себе си, но природата и народната музика ме върнаха у дома и наредиха нещата вътре в мен“, казва тя.
Тогава се ражда и идеята за „Благодаря, България“ – първият ѝ спектакъл, който през 2024 г. е включен в програмата на международния форум за съвременното изкуство Bienal del Chaco в Аржентина. Пенчева набира средства за пътуването чрез дарения от частни спонсори и представя спектакъла пред десетки хиляди зрители.
„Тъй като не можехме да заминем целият екип, обучавах 14 танцьори в Аржентина – казва тя. – Репетирах с българите до 9-10 часа вечерта, а в 12 се включвах онлайн на видеоразговори за 90-минутен спектакъл. Радвам се, че намерихме начин да представим България.“
Днес част от артистите в екипа на Пенчева са постоянни, въпреки че нямат сключен постоянен договор. Тя работи с професионалисти и с непрофесионалисти, които вярват в посланието на изкуството ѝ. „За мен е важно човекът да каже „Искам“ и очите му да светят – казва тя. – Оттам нататък аз го уча на техника.“
В близкото бъдеще Пенчева мечтае да осигурява финансова сигурност на танцьорите в екипа си. Горда е, че е достигнала момента, в който може да подкрепя други артисти и да покрива разходите си, без задължително да разчита на приходите от билети.
„Искам да създавам спектакли, в които артистите могат да кажат: „Аз съм танцьор, това е професията ми“, вместо: „Аз съм и танцьор, и сервитьор, и продавам някакви неща…“
