Как страните в Европа се справят с енергийната криза?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
20 евро на месец. Толкова ще получават най-бедните собственици на автомобили в България като компенсация за поскъпващите горива след войната с Иран и блокадата на Ормузкия проток. Мярката обаче ще се задейства само при достигане на определен ценови праг и ще бъде в сила до лятото. На този фон европейските държави вече експериментират с по-директни инструменти за овладяване на енергийната криза, а един от тях е намаляване на акцизите, което според енергийния експерт Боян Рашев остава един от най-бързите начини за овладяване на ценовия натиск.
Въвеждането на тавани върху цените на горивата остава една от най-спорните мерки в Европа, като според бизнеса това е пряка намеса в пазарната икономика, която изкривява конкуренцията и може да доведе до недостиг. Въпреки това редица държави вече прибягват до подобни решения. Хърватия например отново въведе ценови ограничения, като към средата на март фиксира цената на бензин А95 до 1.50 евро за литър, а на дизела – до 1.55 евро, прилагани на 14-дневни интервали с цел ограничаване на волатилността и по-голяма предвидимост за потребителите.
Сходна логика следват и други държави, но с различни инструменти. В Унгария правителството въведе ценови тавани на горивата – 595 форинта за бензин и 615 форинта за дизел (около 1.51–1.56 евро), които се прилагат само за автомобили с местна регистрация. Мярката е съчетана с използване на стратегически резерви и данъчни облекчения, за да се ограничи натискът върху търговците.
Други страни се насочват към данъчни интервенции, които имат по-бърз ефект върху крайната цена. Австрия обяви, че временно ще намали данъка върху бензина и дизела с 5 евроцента на литър и ще ограничи маржовете на търговците на горива, за да противодейства на ефекта от поскъпването на петрола заради войната в Иран.
Сърбия отиде още по-далеч, като намали акцизите върху петролните продукти с 20% за периода от 13 март до 15 април.
Подобна стъпка предприе и Словения, която на 9 март намали акцизите върху горивата с цел да ограничи ценовия натиск върху регулираните петролни продукти. Успоредно с това страната поддържа и регулиран механизъм за ценообразуване, който на практика ограничава крайните цени. Моделът обаче има и странични ефекти – по-ниските цени привличат шофьори от съседни държави и създават риск от локален недостиг.
Според икономисти директната намеса в цените крие риск от пазарни изкривявания. “Някой трябва да плати разликата между пазарната цена и тавана. Подобни решения често прехвърлят тежестта или върху бюджета, или върху бизнеса, без да решават структурните проблеми”, коментира преди дни бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
По-големите икономики са по-предпазливи. Германия засега не се намесва директно в цените, но обсъжда ограничения върху честотата на ценовите промени – модел, при който бензиностанциите биха могли да повишават цените най-много веднъж дневно, с цел ограничаване на спекулативното поведение.
Полша засега избягва пряка намеса, като разчита на държавната компания Orlen да свие маржовете си – печалбите от дизела на практика са сведени до минимум.
Южна Европа също търси баланс. Италия обмисля т.нар. “плаващ акциз“, при който допълнителните приходи от ДДС при по-високи цени автоматично се използват за намаляване на данъците върху горивата.
Испания подготвя по-широк пакет от икономически мерки – от данъчни облекчения до подкрепа за засегнатите сектори, докато
Гърция залага на ограничаване на печалбите по веригата на доставки.
На този фон скандинавските държави почти не реагират – нито с ценови тавани, нито с данъчни облекчения. В Норвегия темата остава в периферията заради високия дял на електромобилите.
Общата картина показва, че Европа не следва единен модел. Част от държавите избират директна намеса в цените, други – данъчни облекчения, а трети разчитат на пазарни механизми и ограничен контрол върху поведението на търговците. Именно затова мярката в България изглежда по-скоро като социална компенсация, отколкото като инструмент за влияние върху самите цени на горивата, а много икономисти вече изразиха мнение, че предложената мярка няма да постигне желания резултат.
“Като цяло няма много варианти да се повлияе на цените на горивата. Единственият разумен вариант е някакъв вид намаление на ДДС, тъй като акцизът е на минимални нива. Това може да бъде направено през удължителния бюджет”, коментира преди седмица пред БНР Светослав Бенчев – председател на Управителния съвет на Българската петролна и газова асоциация. В интервю за Forbes България обаче Боян Рашев заяви, че тъкмо това е най-лесният начин да се помогне на потребителите: “Акцизите формират около 50% от цената на горивата на колонката”, посочи Рашев.
В настоящото предложение в закона за удължителния бюджет обаче такива текстове отсъстват. Законът съдържа енергийни разпоредби, свързани с работата на КЕВР и газовата инфраструктура, но не предвижда директни мерки за овладяване на цените. Засега единственият инструмент на управляващите е предоставянето на държавна помощ за най-бедните притежатели на автомобили в размер на 20 евро месечно. Програмата трябва да обхване около 1.38 млн. души и да действа до 30 юни 2026 г. Очакванията са това да струва между 20-30 млн. евро на държавата.
