Газът в Европа поскъпна с 30%
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Цената на природния газ в Европа се повиши рязко в четвъртък, след като нови ирански удари нанесоха сериозни щети на енергийния комплекс Рас Лафан в Катар – ключов център за глобалната търговия с втечнен природен газ. Пазарът реагира с рязък скок на фючърсите на фона на опасения, че прекъсването на доставки от Катар може да задържи цените високи не само в Европа, но и в Азия за по-дълъг период.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейският бенчмарк за газ поскъпна с до 35% в четвъртък, според Bloomberg, след като QatarEnergy съобщи за „значителни“ или „обширни“ щети по Рас Лафан – мястото, където се намират основните LNG мощности на страната. Ройтерс също съобщи, че атаките са засегнали няколко LNG съоръжения и са предизвикали големи пожари, които по-късно са били овладени.
- Катар е вторият по големина износител на LNG в света, а според Ройтерс страната произвежда 77 млн. метрични тона LNG годишно. В отделен анализ се посочва, че Катар е представлявал около 19% от световния износ на LNG през 2025 г., което обяснява защо всяко по-продължително прекъсване има незабавен глобален ефект.
- Ударът идва в особено неудобен момент за Европа. Регионът излиза от зимата с ниски запаси и според Ройтерс общото запълване на газохранилищата на основните пазари е около 30% в началото на март, спрямо близо 54% средно за същия период. Това означава, че европейските купувачи ще трябва да влязат по-агресивно на пазара през лятото именно когато глобалното предлагане е под натиск.
- Прекият дял на катарския LNG в европейските доставки не е доминиращ. Ройтерс изчислява, че Европа е получила около 7% от LNG доставките си от Катар през 2025 г. – но ефектът е глобален, защото големите азиатски купувачи като Китай и Индия са много по-зависими от катарския газ и при недостиг ще насочат търсенето си към алтернативни товари, което повишава цената за всички.
- Допълнително напрежение дойде и от Обединените арабски емирства, където газовите съоръжения в Хабшан бяха спрени след паднали отломки от прихванати ракети. Това засили усещането, че рискът вече не е концентриран в един обект, а обхваща по-широко енергийната инфраструктура в Залива.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Доставките на втечнен природен газ от Катар биха могли по принцип да бъдат прекъснати за месеци, а в най-лошия случай – за години. За пазара на газ кризата не приключва просто защото войната свършва и Ормузкият проток е отворен отново“, казва Арне Ломан Расмусен от Global Risk Management, цитиран от Bloomberg.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Най-важният въпрос за пазара сега е не дали има щети, а колко сериозни са те и колко време ще отнеме възстановяването на Рас Лафан. QatarEnergy потвърди за обширни поражения, но все още няма публичен график за ремонтите. От това ще зависи дали сегашният скок ще остане кратък шок, или ще прерасне в по-дълга фаза на скъп газ за Европа и Азия. Също толкова важно ще бъде дали атаките ще останат ограничени до отделни обекти, или ще засегнат допълнително инфраструктура в Катар, ОАЕ и други страни от Залива.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Газовият пазар в Европа и без това влезе в 2026 г. в много по-крехко състояние, отколкото изглеждаше само преди няколко месеца. В началото на годината очакванията бяха, че силният LNG поток от САЩ и Катар ще осигури комфортно презареждане на европейските газохранилища. Тази картина започна да се пропуква още в началото на март, когато удари по катарската инфраструктура доведоха до спиране на LNG производството и до форсмажорни уведомления по доставки. Тогава Ройтерс отбеляза, че пазарът рязко е преминал от разказ за изобилие към сценарий на забавени товари и рязко по-високи цени.
Новата ескалация прави проблема много по-дълбок. Рас Лафан не е просто още един износен терминал, а сърцето на катарската газова машина и един от най-важните енергийни възли в света. Ако съоръжението остане частично или напълно извън строя за по-дълго, Европа няма да бъде ударена толкова заради директната си зависимост от Катар, а заради пренареждането на целия LNG пазар. Азиатските купувачи ще наддават по-агресивно за свободните товари, което ще изтласква нагоре цените на всички алтернативни източници. Именно това прави кризата толкова опасна за Европа в момент, когато тя трябва да възстановява запасите си преди следващата зима.
Паралелно с това войната в Близкия изток вече покачи и цените на петрола над 110 долара за барел, което допълнително усилва инфлационния натиск и прави енергийния шок по-широк от самия газов пазар. Така събитията в Залива отново връщат Европа към добре познатата след 2022 г. реалност: дори когато физическият недостиг не е непосредствен, геополитическият риск е достатъчен, за да пренапише цените за дни.
